Освен това до 15% от средствата на кохезионните фондове могат да се пренасочват към инфраструктурни проекти с двойно – гражданско и военно – предназначение като логистични коридори или комуникационни мрежи. „Когато препрограмираме кохезионни средства за нещо друго, означава, че отклоняваме средства от първоначално заложени проекти и приоритети, които са „обещани“ на регионите и общините по време на първоначалното планиране, в споразумението за партньорство с ЕК и в програмите“, коментира евродепутатът и член на комисията по отбрана в ЕП Андрей Новаков. „В същото време, ако тенденцията е към загуба на средства поради бавния темп на инвестициите, а приоритетите и светът около нас са се променили, то по-добре да се възползваме от заложените в правилата на кохезионната политика възможности – междинен преглед и гъвкавост“, добавя той.

„Съюз за спестявания и инвестиции със сигурност би спомогнал за мобилизиране на частен капитал в подкрепа на европейската отбранителна индустрия (и не само), но напредъкът в тази област е много бавен вече десетилетие, така че предстои да видим до каква степен това ще се осъществи“, казва от своя страна Василис Теодосопулос.

„В същото време на много места наблюдаваме сливания и придобивания – истински процес за окрупняване на европейската отбранителна промишленост. Последното ще доведе до икономии от мащаба. Наред с това окрупненият сектор ще е по-устойчив на глобална несигурност и конкуренция. Това, което ЕС трябва да направи, е на първо място да осигури заемни, но и безвъзмездни инструменти“, смята Андрей Новаков и добавя пример, ако даден отбранителен проект е на стойност 100 млн. евро, ЕС може да предостави 30 млн., към което дадена държава би добавила 20 млн., а частен инвеститор би влязъл с още 50 млн., защото знае, че евентуални загуби ще бъдат понесени на първо място от 30-те млн. евро безвъзмездно европейско финансиране. Т.е. проектът е по-изгоден.

Структурни пречки на пътя към автономия

Въпреки финансовия мащаб на инициативите ЕС се сблъсква със сериозни предизвикателства. Първият е хроничната фрагментация на отбранителния пазар. Докато САЩ разполагат с 30 типа артилерийски системи, в Европа те са 178, което прави масовото производство и логистиката практически невъзможни. Липсата на стандартизация се допълва от дефицити в критични суровини – например производството на барут в Германия покрива едва 40% от текущите нужди на Украйна.

Източник: Капитал

А какви поуки трябва да си извлече ЕС от първите месеци на управлението на Тръмп?

– Най-важният урок е, че трансатлантическата благонадеждност вече не е самоподразбираща се, не е даденост. Политиката на Тръмп показа, че един президент може радикално да преосмисли американските интереси – и то със значителни последствия за сигурността на Европа. Оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, напускането на Световната здравна организация или критиките към партньори от НАТО като Германия са знак, че Европа трябва да стане стратегически по-автономна. Това засяга не само разходите за отбрана, но и цифровия суверенитет, енергийната политика и устойчивостта на кризи. Само по този начин ЕС може да реагира гъвкаво и автономно на глобалните властови размествания.

Доколко обаче европейците са готови да приемат тези сътресения в системата на международна сигурност и сътрудничество? И по-конкретно:съгласни ли са германците да плащат повече за сигурност и отбрана?

– Тъй нареченият исторически поврат (нем. Zeitenwende) предизвика и силен тласък в мисленето, доказателство за което е специалният фонд от 100 млрд. евро за Бундесвера. Но социологическите проучвания все пак сочат, че значителна част от населението остава скептична към засиленото въоръжаване. По исторически и културни причини за мнозина германци е трудно да приемат една по-активна политика за сигурност и отбрана. Въпреки това нараства осъзнатостта, че сигурността си има цена – както финансова, така и политическа и социална. Нужни са обаче повече политическо лидерство и публични дебати, за да се стигне до дългосрочно одобрение за по-високите разходи за отбрана.

Какво показаха президентските избори в Румъния? Видяхме остро противопоставяне между привържениците на Джордже Симион и подкрепящите Никушор Дан. За какво говори това?

– Конфликтът между крайнодесния кандидат Симион и умерения Дан, който спечели изборите, е показателен за нарастващата обществена поляризация в много страни от ЕС. Въпроси като миграцията, националната идентичност или скептицизмът към ЕС пораждат силни емоции, а популистките политици ги инструментализират. Тези разделения не могат да бъдат овладени само с мерки за сигурност – те изискват социални инвестиции, политическо образование и активно гражданско общество. Важно е също така умерените партии да предоставят ясни визии и убедителни отговори на опасенията на гражданите. В противен случай те отварят вратите пред екстремистите.

Навлизаме ли във времена на „дигитално-технологични диктатури“? Как гледате на възхода на фигури като Илън Мъск и другите технологични босове?

– Огромното влияние на технологични милиардери като Мъск върху публичните дебати, регулирането на платформите и дори върху геополитическите решения (например чрез мрежата за сателитен интернет Starlink в Украйна) повдига сериозни въпроси. Ако отделни играчи могат сами да решават за комуникационната инфраструктура, свободата на изразяване или достъпа до критични технологии – и то без демократичен контрол – тогава наистина възниква един вид технократична автокрация. Авторитарни държави като Китай също използват дигиталните технологии, за да разширят системите си за наблюдение и да усъвършенстват контрола над обществото. Демократичните държави трябва в спешен порядък да противодействат на това чрез ясни правила, прозрачност и дигитален суверенитет.

Източник: Капитал

„Оспорваните заповеди за митата ще бъдат отменени и действието им ще бъде окончателно преустановено“, заключава съдът. Съдът нареди на администрацията на Тръмп да издаде нови заповеди в рамките на 10 дни, отразяващи постоянната забрана.

Първите реакции

„Решението на съда е победа не само за Орегон, но и за работещите семейства, малките предприятия и обикновените американци“, заяви в изявление Дан Рейфийлд, главен прокурор на щата Орегон. „Широкообхватните мита на президента Тръмп бяха незаконни, безразсъдни и икономически опустошителни. Те предизвикаха ответни мерки, повишиха цените на основни стоки и натовариха несправедливо американските семейства, малкия бизнес и производителите.“

Говорителят на Белия дом Куш Десаи заяви, че търговските дефицити се равняват на извънредна ситуация, „която е унищожила американските общности, изоставила е нашите работници и е отслабила нашата отбранителна индустриална база – факти, които съдът не оспори“. Той добави, че администрацията остава „ангажирана да използва всички лостове на изпълнителната власт, за да се справи с тази криза и да възстанови американското величие“.

Източник: Капитал