Символично завръщане на османската военноморска мощ от XVI век. Така международни анализатори описаха историческото постижение на Турция, след като през април боен дрон Bayraktar TB3 стана първият в историята безпилотен самолет, който самостоятелно излетя и кацна на палубата на самолетоносач на TCG Anadolu. Събитието беше определено като технологичен пробив с ясно стратегическо послание за амбициите на Анкара да се утвърди като водеща военна сила в региона, пише Financial Times.

„Точно както нашите предци някога владееха моретата, днес вие, потомци на Барбарос Хайредин, отворихте вратите към новия свят“, заяви Селчук Байрактар, председател на компанията зад проекта Baykar (и зет на президента Ердоган), от палубата на самолетоносача, цитиран от Defense Turkey.

TB3 тежи един тон, има сгъваеми крила, подсилено шаси и обсег на действие над 2000 км. Първоначално проектиран за самолетоносачи от програмата F-35B, дронът беше преоборудван от турски инженери, след като беше изваден от програмата за изтребители. Точно заради това дронът е толкова важен за стремежа на Турция да заеме водеща позиция в сферата на високотехнологичната отбрана на световната сцена, отбелязва Army Recognition. Това, освен че е технологичен успех, е и демонстрация с политически и стратегически подтекст – Турция иска и е достатъчно подготвена да заеме водеща роля в сигурността на региона. Особено предвид факта, че напоследък европейските съюзници търсят стабилни партньори.

Неудобният, но незаменим партньор на Европа

Турция, която е членка на НАТО, успя да увеличи военната си мощ в момент, когато Европа все по-често започва да разчита на Анкара за защита на югоизточния фланг. Въпреки че напоследък се появиха някои тревожни сигнали за състоянието на демокрацията в страната заради управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган, Западът като че ли се въздържа от критики. А това вероятно се дължи на факта, че Европа осъзнава стратегическата роля на страната в европейската сигурност и има нужда от добре въоръжен съюзник.

Източник: Капитал

„Вече няма никакво ограничение за обсега на оръжията, доставени на Украйна – нито от британците, нито от французите, нито от нас, нито от американците“, заяви Мерц на конференция в Берлин. „Това означава, че Украйна вече може да се защитава, например като атакува военни позиции в Русия. Преди време това не беше възможно, с редки изключения. Украйна вече може да го прави. На технически жаргон наричаме това далекобойна стрелба“, добави германският канцлер.

Той направи това изявление след три дни руски въздушни атаки срещу Украйна, включващи над 1000 удара с дронове и ракети.

Дмитрий Песков, говорител на президента Владимир Путин, заяви, че решенията за предоставяне на Украйна на далекобойни ракети са „потенциално опасни“ и могат да възпрепятстват „опитите за постигане на споразумение“ в Украйна, съобщи държавната информационна агенция ТАСС.

Ракетите Taurus, с обсег над 500 км, имат по-голям обхват от британските Storm Shadow и френските Scalp, както и от предоставените от САЩ ракети Army Tactical Missile System (ATACMS). Тези британски, френски и американски ракети бяха използвани за първи път срещу военни цели в руските региони Брянск и Курск през ноември, когато съответните правителства тихомълком премахнаха географските ограничения върху тяхната употреба.

Източник: Капитал

Това е добре, защото отдаването на инвеститорския ентусиазъм оставя на финансовия директор повече време да се фокусира върху другата ѝ отговорност. А когато става въпрос за начертаване на път към печалбата, бившата гребкиня от Оксфорд определено гребе срещу течението.

Трудният път

За OpenAI, както и за всеки стартъп, печеленето на пари включва няколко стъпки: привличане и задържане на най-умните кадри, създаване на нещо иновативно, превръщане на това нещо в търговски продукт, мащабиране на продажбите с минимализиране на разходите, докато паричният поток стане положителен. Въпреки напускането на няколко съоснователи OpenAI продължава да бъде магнит за таланти. Интелектуалната мощ на нейната технология е безспорна. Твърдението на Алтман, че най-новият ѝ модел o3, с подобрена способност за логическо разсъждение, демонстрира „гениално ниво на интелигентност“, трябва да се приеме с известна доза скептицизъм – но само с малка.

Именно на следващия етап започват проблемите за Сара Фраяр. За да разберем защо, разгледайте двамата по-богато оценени „родственици“ на OpenAI. Алгоритъмът за препоръки на ByteDance, който превръща TikTok и китайското му „сестринско“ приложение в бездънни капани за време на потребителите, може и да е станал малко по-завладяващ, отколкото когато дебютира през 2016 г. Ракетите на SpaceX пък са по-големи, по-надеждни и по-евтини в сравнение с първия им успешен полет през 2008 г. Но при нито една от двете компании основната технология не се е променила драстично – нововъведенията, като например сателитният интернет Starlink на SpaceX, играят по-скоро поддържаща роля. Тази стабилност е позволила и на двете компании да изградят продукти и с течение на времето бизнес модели около тях. Особено за ByteDance това се оказа изключително доходоносно – миналата година китайският гигант в социалните медии реализира нетна печалба 33 млрд. долара при приходи 155 млрд.

Бързи промени при иновациите

Причината, поради която OpenAI вероятно няма да може да последва този пример, се крие точно в онова, което най-силно вълнува нейните инвеститори – шеметното темпо на иновации в сферата на изкуствения интелект. Друго би било, ако напредъкът се случваше просто често. Проблемът за Фраяр е, че той често преобръща икономиката на компанията.

Част от тази турбулентност идва от конкурентите на OpenAI. През януари китайският стартъп DeepSeek изненадващо се появи с езиков модел почти толкова способен, колкото флагманския модел на OpenAI, но изискващ много по-малко енергийно интензивни чипове за трениране и използване. DeepSeek също така публикува кода си свободно, отворен за всеки, което намалява бариерите за навлизане в разработката на напреднали модели. Това размива конкурентното предимство на OpenAI, което досега се дължеше на достъпа до огромен изчислителен ресурс, осигурен от нейния технологичен партньор Microsoft. В допълнение, това ограничава възможностите ѝ да увеличава цените за ползване на своите модели, които могат да достигнат до 200 долара на месец за лиценз.

Конкуренцията, разбира се, е движещата сила на технологичния прогрес. Нищо не пречи на OpenAI да направи своите модели по-ефективни – включително като възприеме някои от идеите на DeepSeek. Проблемът е, че икономическите основи на бизнеса също се променят.

Източник: Капитал