Икономика
Бизнес активността в еврозоната се ускорява през август заради новите поръчки, сочи ключово проучване

Бизнес активността в еврозоната нараства през август благодарение на ръст на новите поръчки за първи път от май 2024 г., което спомага за най-бързото разширяване на общата активност от 15 месеца въпреки продължаващата слабост на износа. Това показва най-новото проучване на „Хамбург къмършъл банк“ (Hamburg Commercial Bank, HCOB), съставено и публикувано от „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global) и цитирано от Ройтерс.
Предварителният композитен индекс на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI), отчитащ активността на бизнеса в еврозоната, се повишава до 51,1 пункта през август спрямо 50,9 пункта през юли, което е трето поред месечно увеличение и най-високото ниво от май 2024 г.
„Слабото повишение в композитния индекс показва, че икономиката на еврозоната продължава да се справя сравнително добре с глобалните предизвикателства. Подобренията по отношение на новите поръчки и увеличаващите се назначения добавят позитивизъм към ускоряващия се растеж, но приглушеният темп изглежда вероятен предвид значителните рискове за влошаване на перспективите“, коментира в изпратена до редактор на БТА бележка главният икономист за Нидерландия на Aй Ен Джи (ING) Берт Колийн.
Индексът остава над границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването и е над прогнозата на анализатори, анкетирани от Ройтерс, които очакваха спад до 50,7 пункта.
„Ситуацията се подобрява. Икономическата активност се е повишила както в производството, така и в услугите. Като цяло наблюдаваме леко ускорение на растежа през последните три месеца“, коментира главният икономист на „Хамбург къмършъл банк“ Сайръс де ла Рубия.
Индексът на мениджърите по доставките в сектора на промишлеността Пи Ем Ай, който от три години е под 50 пункта, се повишава до 50,5 пункта през август при 49,8 пункта през юли.
Производството нараства с най-бързите темпове от близо три години и половина, като подиндексът се повишава до 52,3 пункта през август спрямо 50,6 пункта през юли.
Активността в сектора на услугите продължава да се разширява, но с по-бавни темпове, като индексът на мениджърите по доставките се понижава до 50,7 пункта през август при 51 пункта през юли.
Германия, най-голямата икономика в Европа, регистрира най-бързия си растеж от март, водена от солиден растеж на производството въпреки слабите резултати в сектора на услугите.
Спадът във Франция се забавя до незначителен спад, най-малкият за една година, докато растежът в останалата част от еврозоната продължава, макар и леко забавен.
Фирмите продължават да наемат персонал за шести пореден месец, а създаването на работни места се ускорява с най-бързия си темп от юни 2024 г. Увеличението на заетостта се концентрира в сектора на услугите, докато производителите продължават да съкращават работна сила.
Инфлационният натиск се засилва през август, като производствените разходи се повишават с най-рязкото темпо от пет месеца насам. Инфлацията на разходите в сектора на услугите се ускорява до най-високото си ниво от март насам, докато производствените цени в целия блок се увеличават с най-бързите темпове от четири месеца насам.
„Европейската централна банка (ЕЦБ) може би ще се стресне малко от нарастващия ценови натиск в сектора на услугите. В крайна сметка тя разчита на по-бавния растеж на заплатите, за да помогне за намаляване на инфлацията в тази ключова част от икономиката“, заявява Сайръс де ла Рубия.
„Въпреки това има известно облекчение във факта, че инфлацията на цените на производител в сектора на услугите остава повече или по-малко стабилна“, допълва той.
Проучване на Ройтерс показва, че взимащите решения за паричната политика в ЕЦБ ще изчакат до декември, ако решат да намалят лихвените проценти още веднъж, но вече няма консенсус в мнозинството за това къде ще бъде депозитната лихва до края на годината.
Източник: БТА
Икономика
Млади предприемачи могат да кандидатстват за участие в бизнес академията на сдружение „Бъдеще за Силистра“

Започна кандидатстването за участие в Бизнес академията за млади предприемачи, организирана от сдружението с нестопанска цел „Бъдеще за Силистра“. Инициативата представлява шестседмична програма, която ще помогне на млади хора да развият свой успешен бизнес в региона, съобщиха за БТА от сдружението.
Програмата е насочена към амбициозни хора на възраст между 19 и 35 години, които имат бизнес идея или вече развиват малък бизнес с годишен оборот до 100 000 лева. Желаещите да участват могат да кандидатстват онлайн на сайта на сдружението до 5 септември.
Академията предлага интензивно практическо обучение в затворен формат, където 10 избрани участници ще получат възможност да работят върху своите бизнес проекти под ръководството на опитни ментори и бизнес експерти. В продължение на две седмици участниците ще бъдат настанени заедно, за да се създаде фокусирана и вдъхновяваща среда за развитие на техните идеи.
Обучителната програма обхваща ключови аспекти на предприемачеството като генериране и валидиране на идеи, бизнес планиране, финансов мениджмънт, маркетинг, продажби, управление на екипи и много други практически умения. След приключване на обучителната фаза, участниците ще имат 4 седмици да подготвят завършен бизнес план, който ще бъде оценен от експертно жури. Проектът с най-голям потенциал и въздействие върху региона ще получи финансова награда и допълнителна професионална подкрепа през първата година след академията.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
В България са се полагали най-малко допълнителни часове труд през 2024 г. от всички страни в ЕС, по данни на Евростат

През 2024 г. в България са се полагали най-малко допълнителни часове труд сред трудоспособните граждани на Европейския съюз (между 20 и 64 годишна възраст) от всички държави в Европейския съюз (EС), показват данни на Евростат, публикувани днес. У нас делът на служителите, работили над 49 часа седмично, е 0,4 на сто през миналата година.
Според данните на Евростат през 2024 г. 6,6 на сто от заетите на възраст между 20 и 64 години в страните от ЕС са се трудили повече часове на основното си работно място. Увеличените трудови часове се отнасят за онези служители, които обикновено работят по 49 часа или повече на седмица, уточняват от европейската статистическа служба.
Този дял на работещите повече от 49 часа на работното си място е намалял с течение на времето – от 9,8 на сто през 2014 г., 8,4 на сто през 2019 г. и 7,1 на сто през 2023 г.
В страните от ЕС Гърция има най-висок дял на работници с допълнителни трудови часове (12,4 на сто), следвана от Кипър (10 на сто) и Франция (9,9 на сто). С най-малко допълнителни трудови часове, освен България, са Латвия (1 на сто) и Литва (1,4 на сто).
По-висок е делът на самостоятелно заетите лица, трудили се повече часове (27,5 на сто от всички самонаети служители) в сравнение с наетите лица (3,4 на сто от всички заети лица).
Продължителното работно време е най-често срещано при квалифицираните работници в селското, горското и рибното стопанство (26,2 на сто от всички квалифицирани работници в селското, горското и рибното стопанство) и мениджърите (21,1 на сто), отчитат от Евростат.
Източник: БТА
Икономика
Норвежката икономика расте по-бързо от очакваното

Икономиката на континентална Норвегия е нараснала по-бързо от очакваното през второто тримесечие, а данните за първото бяха ревизирани нагоре, съобщи Статистическата служба на страната (SSB), цитирана от Ройтерс. Новината предизвика поскъпване на норвежката крона.
Брутният вътрешен продукт на континенталната икономика, който изключва нестабилното производство на петрол и газ, е нараснал с 0,6 на сто спрямо първото тримесечие. Централната банка и анкетирани от Ройтерс икономисти очакваха повишение от 0,3 на сто.
Ръстът за първото тримесечие бе ревизиран до 1,2 на сто спрямо първоначално обявените 1,0 на сто.
Кроната поскъпна до 11,89 за едно евро спрямо 11,92 преди обявяването на данните.
През юни централната банка на най-големия износител на петрол и газ в Западна Европа неочаквано започна да понижава основния си лихвен процент от 16-годишния връх, за да подпомогне секторите, ориентирани към вътрешния пазар, тъй като прогнозира, че ръстът на цените ще намалее. През миналата седмица централните банкери задържаха разходите по заемите на равнище 4,25 на сто, като повториха, че планират да удължат „предпазливото“ облекчаване още следващия месец, въпреки че основната инфлация се повиши през последните два месеца.
„Виждаме риск, че Норвежката централна банка ще отложи намалението на лихвата, предвидено за септември,“ се казва в анализ на „Ханделсбанкен“.
БВП на континенталната част на страната, който изключва често променливото въздействие на добива на петрол и газ, е най-често наблюдаваният показател за състоянието на норвежката икономика.
Източник: БТА
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 3 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 3 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 3 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Новинипреди 1 месец
„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда