Икономика
Бизнес активността в еврозоната, Германия и Франция се сви през септември, сочи ключово проучване

Бизнес активността в промишления сектор в еврозоната се върна към свиване през септември, тъй като новите поръчки намаляха с най-бързия си темп от шест месеца, което показва, че възстановяването в индустриалния сектор на валутния съюз остава крехко. Това показва най-новото проучване на „Хамбург къмършъл банк“ (Hamburg Commercial Bank, HCOB), съставено и публикувано от „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global), предаде Ройтерс.
Композитният индекс на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI) на „Хамбург къмършъл банк“, съставен и публикуван от Ес енд Пи Глоубъл, отчитащ промишлената активност в еврозоната, се понижи до 49,8 пунка през септември спрямо 50,7 пункта през август.
Индексът е под границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването, за първи път от средата на 2022 г.
Входящите поръчки намаляха през септември след краткотрайно увеличение през август, като експортните пазари действаха като особен препятствие. Намалението на новите поръчки беше леко, но отбеляза най-резкия спад от март насам.
Промишленото производство продължи да расте, продължавайки започналия през март ръст, но темпът се забави значително спрямо силното представяне през август.
Пи Ем Ай в производствения сектор спада до 50,9 пункта през септември при 52,5 пункта през август.
Условията на заетост се влошиха допълнително, тъй като производителите съкращаваха работни места с най-бързите темпове от три месеца. Компаниите също така постигнаха по-голям напредък в намаляването на натрупаните поръчки, като неизпълнените поръчки спаднаха с най-бързите темпове от юни.
Разходите за производство спаднаха за първи път от юни, макар и незначително, докато производителите намалиха продажните си цени за пети пореден месец.
Бизнес доверието остана положително, но отслабна до най-ниското си ниво от април и под средното за последното десетилетие.
Бизнес активността в Германия, най-голямата икономика в Европа, също се свива през септември заради спад в новите поръчки, въпреки че растежът на производството достигна най-високото си ниво от 3 години и половина.
Окончателният индекс Пи Ем Ай, проследяващ активността в промишлеността, се понижава до 49,5 пункта през септември спрямо 49,8 пункта през август, което бе 38-месечен връх.
Въпреки спада, окончателното отчитане е по-добро от предварителната прогноза от 48,5 пункта, като индексът остава малко под границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването.
Новите поръчки се свиха за първи път от четири месеца, като засилената несигурност, силната международна конкуренция и въздействието на американските мита са посочени като причини за спада.
„Това развитие вероятно означава, че производството, което нарасна доста солидно в края на лятото, ще нарасне само незначително през следващите месеци, ако изобщо се увеличи“, заяви Сайръс де ла Рубия, главен икономист на „Хамбург къмършъл банк“.
Въпреки общия спад, производството нарасна за седми пореден месец и с най-бързите си темпове от март 2022 г., подкрепено от силното представяне в сегмента на инвестиционните стоки (машини, оборудване и др.)
Заетостта обаче продължи да намалява, като съкращенията на работни места се ускориха с най-бързите темпове от юни, а запасите също се свиват, макар и с малко по-бавен темп, отколкото през предходните месеци, отчита Сайръс де ла Рубия.
„Съвсем очевидно е, че на обявленията на германското правителство за силен (икономически) растеж на инвестициите и обществените поръчки за отбрана в новия бюджет за 2026 г. не вдъхват особено доверие“, добави той.
Миналата седмица германският финансов министър представи проекта за бюджета за 2026 г., включващ второто по големина ниво на държавен заем в историята, с цел стимулиране на растежа в най-голямата икономика в Европа.
Във втората по големина икономика в еврозоната – тази на Франция, бизнес активността в промишления сектор също се сви през миналия месец, като производството и новите поръчки намаляха рязко на фона на нарастващата политическа несигурност.
Окончателният индекс Пи Ем Ай, проследяващ активността на сектора на промишлеността във Франция, се понижи до 48,2 пункта през септември при 50,4 пункта през август, но малко над предварителната оценка за 48,1 пункта.
Индексът остава под границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването, от януари 2023 г.
„След плахите признаци на възстановяване през август, септември донесе трезва реалност за френския производствен сектор“, заяви Йонас Фелдхусен, младши икономист в „Хамбург къмършъл банк“.
„Спадът на водещия индекс се дължи главно на рязък спад в производството, който от своя страна произтича от влошаващите се условия на търсене“, допълни той.
Новите поръчки, особено в сектора на инвестиционните стоки, отслабнаха, което отразява по-широките икономически нагласи. Като фактор за спада беше посочена и политическата несигурност, породена от падането на правителството на Франсоа Байру.
Въпреки спада в производството, наемането на работна ръка остава положително.
Съставният индекс на заетостта остана в зоната на растеж за пети пореден месец. Въпреки това, голяма част от новоназначените са на временни трудови договори, което показва предпазливост от страна на компаниите.
Поради силната конкуренция, френските производители бяха принудени да предлагат отстъпки, което доведе до намаляване на печалбите, докато разходите за суровини леко се повишиха.
Комбинацията от слабо търсене, нарастващи разходи и ценови натиск очертава предизвикателна среда за производителите, като очакванията за бъдещо производство спадат до най-ниското си ниво от януари.
Проучването показа отчетливо разделение между страните в еврозоната. Нидерландия води увеличението на бизнес активността в еврозоната с най-висок показател за последните 38 месеца, докато растеж се отчита и в Гърция, Ирландия и Испания. Освен в Германия и Франция, свиване на бизнес активността в промишления сектор през септември бе отчетено и в Италия.
Източник: БТА
Икономика
ЕС е конфискувал фалшиви стоки за 3,8 млрд. евро миналата година, съобщи Европейската комисия

За миналата година ЕС е конфискувал 112 милиона фалшиви стоки на стойност 3,8 милиарда евро, съобщи днес Европейската комисия. Отбелязва се, че това е второто най-голямо количество задържани стоки в историята, според доклад на ЕК и Службата на ЕС за интелектуална собственост.
Историческият рекорд по брой задържани стоки е от 2023 г. (152 милиона), но стойността нараства заради откритите миналата година количества електронни цигари и вейпове, както и от по-скъпите стоки като софтуер и луксозни изделия. Увеличаването на електронната търговия и геополитическите промени натоварват системите за правоприлагане, необходим е повишен митнически контрол, за да бъдат потребителите и производствата в ЕС защитени, се посочва в документа.
Според комисията отговорът е в митническата реформа, представена през 2023 г. с идеята за въвеждане на обща база данни с изкуствен интелект за проследяване на веригите за доставки в реално време и за установяване на съмнителни дейности.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Бюджетният дефицит и държавният дълг на Австрия са се увеличили

Според данни на Австрийската статистическа служба бюджетният дефицит през първата половина на годината се е увеличил до 5,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е значително повече в сравнение със същия период на предходната година, когато е бил 4,8 процента.
През първото полугодие приходите на държавата са нараснали с 3,2 процента или 3,8 милиарда евро спрямо същия период на предходната година, достигайки 123,4 милиарда евро. Но държавните разходи са се увеличили още повече – с 4,1 процента или 5,4 милиарда евро, достигайки 136,7 милиарда евро. Резултатът е финансов дефицит от 13,3 милиарда евро. Основна причина за увеличението на разходите са били паричните социални помощи и заплатите в обществения сектор, обясни генералният директор по статистика Мануела Ленк на пресконференция, за която информира каналът на радиото и телевизията ОРФ.
От общо 412,3 милиарда евро нов държавен дълг, 358,7 милиарда евро се падат на федералното правителство, което представлява дългово съотношение от 82,3процента от БВП. Дългът на провинциите (без Виена) е 29 милиарда евро, на общините включително Виена – 24,8 милиарда евро, а социалноосигурителните институции са намалили краткосрочния си дълг с 1,5 милиарда евро. Най-голямото увеличение на дълга е при общините – с 1,1 милиарда евро повече в сравнение с миналата година. Общинският дефицит към края на юни е бил 2,4 милиарда евро, докато провинциите са били относително балансирани, обясни Керстин Грубер от Австрийската статистическа служба.
Очаква се през втората половина на годината дефицитът на провинциите да се увеличи, докато федералният дефицит обикновено се натрупва основно през първото полугодие. Също така, много от мерките за консолидация на бюджета, приети от федералното правителство, ще влязат в сила едва през втората половина.
Според прогнозата на Министерството на финансите, дълговото съотношение за цялата година ще нарасне до 84,7 процента от БВП, а бюджетният дефицит ще намалее от 4,7 процента (2024) до 4,5 процента от БВП. Финансовият министър Маркус Мартербауер счита, че бюджетната консолидация се развива добре. Според новите изчисления икономическата ситуация в Австрия не е толкова тежка, колкото се смяташе досега. Реалният БВП през 2024 година е намалял не с 1,0 процент, а с 0,7 процент,
Австрийската статистическа служба също ревизира данните за 2023 година – спадът не е 1,0 процент, а 0,8 процента. За 2024 година данните се ревизират в положителна посока за втори път – през март се очакваше спад от 1,2 процента. Въпреки това Австрия продължава да преживява най-дългата рецесия от Втората световна война. За 2025 година икономистите не очакват съществен растеж.
Австрийската статистическа служба ревизира и данните за първото полугодие на 2025 година. През първото тримесечие реалният БВП се е увеличил с 0,2 процента на годишна база (при прогноза за намаляване с 0,5 процента). През второто тримесечие е нараснал с 0,3 процента (при очакван спад от 0,1 процента).
Според новите детайлни данни, основният фактор за спада на икономиката през 2024 година е бил производството на стоки, особено в износно ориентираните сектори и тези за инвестиционни стоки, като автомобилната индустрия.
Източник: БТА
Икономика
В Никопол експерти на КЗП и на НАП разясниха основни етапи и срокове по въвеждане на еврото

Експерти на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и на Националната агенция за приходите (НАП) представиха в Никопол основните етапи и срокове от процеса по въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. Срещата бе част от Националната информационна кампания за въвеждане на единната европейска валута. Тя се състоя в залата на Народно читалище „Напредък 1871“.
В дискусията участваха главните инспектори в КЗП Ралица Кръстева и Светлана Ненкова, и директорът на плевенския офис на НАП Цветомила Потурлиева.
Нашата цел е да дадем ясна и достъпна информация за гражданите и за бизнеса, за да може преходът от лева към еврото да се случи спокойно, организирано и прозрачно, каза Кръстева.
Тя добави, че основната задача на КЗП е да гарантира коректност, прозрачност и защита от недобросъвестни практики на търговците, като за това се извършва постоянен контрол. Законът за въвеждане на еврото съдържа ясно формулирани мерки и гаранции, които поставят защитата на потребителите като основен принцип при прехода, а за бизнеса – ясни правила.
Кръстева припомни, че периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август т.г. и ще продължи до 8 август 2026 г. Този период ще ни помогне да свикнем с цените в новата валута и да осигури прозрачност в ценообразуването. Цените в лева и евро трябва да се изписват ясно, четливо и с еднакъв размер, шрифт и цвят в обектите и онлайн магазините. От 9 август 2026 г. търговците ще могат да посочват цените си само в евро. Преобразуването на сумите ще става по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева, като закръглянето ще е до втория знак след десетичната запетая. В закона няма посочено правило или задължение коя цена в евро или в лева да бъде изписана на първо място, добави тя.
Цената за единица мярка трябва да бъде обозначена на предварително опакованите стоки. Според закона за еврото търговецът може да ограничи двойното обозначаване само за продажната цена, без да посочва цената за килограм. При намаления двойното обозначаване може да бъде само върху крайната цена.
Кръстева каза и кои са изключенията в двойното обозначаване, които са разрешени от закона. Те са на продажната цена на тютюневите изделия; на продуктите от нефтен произход; цената за услуга за превоз визуализирана на дисплеите на таксиметровите апарати; цената на етикети, издавани от електронна везна; цената на стока или услуга, визуализирана на автомати или устройства на самообслужване и цената на учебници, учебни помагала и други печатни произведения. Информацията за втората цена трябва да бъде направена от търговеца по подходящ начин.
Тя уточни, че от 1 януари 2026 г. за един месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. В този преходен период търговците няма да са длъжни да приемат повече от 50 монети в лева при едно плащане. При плащания в брой рестото ще се връща само в евро или само в лева, а при рекламации сумите ще се възстановяват в евро. След края на януари плащанията ще се извършват единствено в евро. И добави, че от началото на следващата година всички автомати за самообслужване ще работят само с евро.
Кръстева посочи, че сигнали за нарушения могат да се подават чрез сайта на комисията kzp.bg, мобилното приложение „КЗП“ и на телефона 0700 111 22/*2211.
От своя страна Потурлиева подчерта, че системите на НАП вече са адаптирани за работа с еврото. Тя съобщи, че от 8 октомври започва налагането на санкции при установени нарушения. По думите ѝ всички действащи договори ще бъдат служебно превалутирани, а данъчните декларации ще се подават във валутата, действаща към момента на отчитания период.
Тя уточни, че при преизчисляване на заплатите няма да се спазва математическото правило. При тях, ако след десетичната запетая числото е единица или по-голямо, се закръгля към по-горната сума, а не както е при цените – от пет нагоре.
Потурлиева призова да се използват електронните услуги на НАП и да се подават сигнали при забелязани нарушения.
Националната информационна кампания за въвеждане на еврото започна в началото на септември. Събитията се организират от Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт и други.
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“