Източник: Offnews.bg

Конституционният съд отмени решение на Народното събрание, с което преди време бе възложено на тогавашния финансов министър Асен Василев да покрие оперативния дефицит от 1 млрд. лв. във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ до 31 март 2024 г. 

Все още не са известни мотивите на конституционалистите.

Въпросното вече отменено решението получи подкрепа от ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“, БСП и ИТН и с мотив „стабилизиране не електроенергийната система“. Тогава вносителите му Делян Добрев, Искра Михайлова, Станислав Анастасов, Драгомир Стойнев и Павела Митова се аргументираха с факта, че бизнесът трябва да получи компенсация в размер на 100% от разликата между реалната средномесечна цена на пазар „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и праг от 180 лв./MWh, като това да се случи със задна дата – от 1 юли до края на 2024 г.

То бе оспорено от правителството на Николай Денков, което изтъкна, че с него парламентът е нарушил разделението на властите и принципа на правовата държава, защото на практика с решение е пренаписал бюджета за 2024 г.

Междувременно КС образува дело по искането на Върховния административен съд за обявяване за противоконституционна на забраната Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира тримата големи в съдебната система, както и на прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор.

То е възложено на доклад на новоизбрания конституционен съдия Орлин Колев.

Искането за сезиране на КС е на и.ф. обвинител №1 Борислав Сарафов. Той оспори решението на Пленума на ВСС за прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор като поиска от ВАС да сезира КС за обявяване за противоконституционни две разпоредби от Закона за съдебната власт.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Бившият окръжен прокурор на Плевен Иво Радев осъди окончателно прокуратурата за обезщетения за над 120 000 лв. Повече от 4 г. той беше подсъдим за натиск върху магистрати, но накрая бе оправдан.

Радев заведе дело срещу прокуратурата за вредите, които е претърпял от незаконното обвинение, като две инстанции му бяха присъдили над 220 000 лв. обезщетения. Делото стигна до Върховния касационен съд след обжалване, а върховните съдии го допуснаха за разглеждане, като приеха, че апелативният съд не е отговорил на оплакванията за прекомерност на размера на обезщетението, съобщи правният сайт „Лекс„.

В решението си ВКС приема, че справедливото обезщетение за Радев е 100 000 лв. за неимуществени вреди и още 21 000 лв. за имуществени за направените от него разноски за адвокат. Председателят на състава Веска Райчева обаче е на особено мнение – за нея и това обезщетение е много.

Разследването срещу Иво Радев започна през март 2015 г., когато е окръжен прокурор на Плевен. То започва близо година след сигнал на неговия колега Снежана Георгиева-Блажева в ДАНС, че я е склонявал да не поддържа искане за увеличаване на наказанието на осъдения Ивайло Ячков. Важна подробност е, че по онова време двамата са конкуренти в конкурса за окръжен прокурор на Плевен.

Радев бил наблюдаващ прокурор по дело за пране на пари срещу Ячков, по което той се признал за виновен и било сключено споразумение за ефективна присъда. Прокуратурата твърдеше, че Радев поискал при групирането на наказанията на Ячков да не бъде увеличавана общата санкция, защото обещал това на адвоката на осъдения. След това Радев се срещнал и с окръжния съдия от Плевен Калоян Гергов, за да го склони да не увеличава наказанието на Ячков. В продължение на половин година Радев е бил следен и със специални разузнавателни средства, като бил подслушван и наблюдаван.

След като беше привлечен като обвиняем, Радев бе отстранен от длъжност до приключване на делото, а сам подаде оставка като зам.-шеф на Асоциацията на прокурорите.

Макар да занижават наполовина присъденото обезщетение, върховните съдии са категорични, че то трябва да е по-високо от обичайните. ВКС не е съгласен с довода на прокуратурата, че още след първоинстанционната оправдателна присъда през 2016 г. негативните преживявания при Радев затихнали. Според върховните съдии това се е случило едва през 2019 г., когато е постановено окончателното решение на ВКС.

„Негативните преживявания, свързани с това, – срам и неудобство пред колегите, осъзнаване за кариерен срив, разочарование и ужас, че точно в качеството на административен ръководител може да бъде несправедливо осъден „за назидание“, имат за причина незаконното обвинение и налагат завишен размер на обезщетението“, посочва ВКС.

За да обяснят защо Иво Радев заслужава по-високо от обичайното обезщетение, върховните съдии отбелязват още, че делото е било широко огласено, тъй като той е бил първият административен ръководител на съдебен орган, обвинен за тежко умишлено престъпление и то срещу правосъдието.

Съдът посочва още, че 19 месеца Радев е нямал собствени доходи, защото е бил отстранен от длъжност, а 5-членното му семейство е търпяло недоимък и лишения. Завишеното обезщетение е резултат и от използваните срещу него СРС-та, като той е бил наблюдаван, подслушван и следен. ВКС признава, че страхът от евентуално незаконно осъждане у Радев е бил подсилен и от решението на върховния съд, който веднъж връща делото на втората инстанция, макар това решение да е било подписано с особено мнение. Самият прокурор изпитвал неудобство повече да изпълнява задълженията си по повдигане и поддържане на обвинения, поради което се преместил в административния отдел на прокуратурата в Плевен, където никога не е работил и му се наложило да усвоява нови знания.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg