Пекарна от брезнишкото с. Ноевци днес бе домакин на Великденска работилница по месене на хляб и боядисване на яйца.

„Това, което направихме днес на Лазаровден, е една Великденска работилничка с децата на Перник. На родителите обяснихме как се прави квас, как правим нашия хляб. Боядисвахме яйца, както някога са го правили родителите ни с куркума, коприва, лучени люспи“, казаха за БТА собствениците на пекарната Боряна и Марин Цветкови.

Те взимат решението преди години да се върнат в родния си край, в с. Ноевци. Двамата дълги години са работили в сферата на строителството в Бургас. Без почти никакъв професионален опит в печивата, семейство Цветкови решават, че ще опитат нещо ново за тях. Използват изцяло български продукти. Тяхната цел е да се популяризира българското производство, за това и във фирмения им магазин в пернишкия мол се предлагат млечни и месни продукти от малки ферми.

„Искаме колкото се може повече чисти продукти да има в магазина, искаме да върнем стария добре познат вкус. За това и мотото на нашата пекарна е „Вкусът на нашето детство“, коментира още Марин Цветков.

Рецептите са взаимствани от стария тефтер на бабата на Боряна Цветкова. „Не е лесно, защото сме само двамата с Боряна. Ставам в 22:00 ч., за да направя заготовките, защото на хлябът с квас му е нужно повече време. Марина става в един през нощта, за да ми помага“, коментира още пекарят.

Двамата казаха, че все повече хора се завръщат и търсят българското. „Това е страст. От малка с майка ми месим хляб, то просто е закодирано в нас“, допълни Боряна Цветкова. Бабините локумки се месят и завиват на ръка, това също отнема много от време. „Търсенето на този тип сладки е много голямо. На една смяна или може да се каже един работен ден, ние произвеждаме до 300 хляба, наред с това са и сладките и курабиите, които правим ръчно, както баниците и закуските“, добави Боряна. Двамата коментираха бързо сменящите се тенденции относно отричането на бялата захар и брашното, както и ползването на маята, свинската мас и други продукти. Те са на мнение, че нищо не е вредно, ако се консумира в умерени количества и производството му е екологично чисто.

Пекарната, която се намира в с. Ноевци често си партнира с местното училище и детска градина, където децата ги посещават и се запознават с процесите на месене и втасване. Преди големите празници също организират работилници за месене на меденки или други видове печива.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА

Все повече чуждестранни студенти остават в Нидерландия след края на следването си, като освен това е по-вероятно те да получават по-високи доходи от нидерландските висшисти, пише сайтът „Ню“. Изследователите отчитат, че 40 процента от чуждестранните студенти, випуск 2017 г., все още живеят в Нидерландия една година след завършването си. Към 2022 г., когато са завършили университета, това са били почти 60 процента от дипломантите, обхванати от проучването.

Нидерландия все още е най-предпочитаната от българските кандидат-студенти държава за следване в чужбина.

„Нуфик“ (Nuffic), организация за интернационализация на образованието, изследва статуса на всички завършили студенти на пазара на труда и житейската им ситуация всяка година след дипломирането. След пет години повечето от завършилите наистина напускат страната, като три четвърти от тях вече не живеят в Нидерландия. Въпреки това делът на тези, са останали, също се увеличава.

Отдавна се води дебат за броя на чуждестранните студенти в университетите в Нидерландия. Управляващата коалиция иска да ограничи броя на чуждестранните студенти, отчасти защото те заемат жилища и места в университетите вместо нидерландски младежи, пише сайтът. Но още преди кабинетът да се намеси, броят на студентите, които остават да работят в страната, вече се увеличава. „Всяка година от 2018 г. нататък виждате все повече и повече студенти, които остават, в сравнение с предходната година. Все още не разполагаме с достатъчно данни, за да кажем дали тази тенденция се запазва и след по-дълъг период (пет години), но определено се наблюдава тенденция“, обяснява изследователката Ече Арат.

Забележително е и как се справят чуждестранните студенти на пазара на труда. В категорията с най-високи доходи вече са по-голяма част, отколкото сред нидерландските висшисти. Това отчасти се дължи на избраната област на обучение, казва изследователката от „Нуфик“. „Международните студенти по-често избират области на обучение, в които имат добри позиции на пазара на труда. Като например инженерство или финансов сектор“, обяснява Арат. 

Завършилите висше образование в тези сектори също така е по-вероятно да останат в Нидерландия след завършване на образованието си, показват новите данни. Почти две трети от студентите по инженерни науки продължават да живеят в Нидерландия година след завършването си.

„Ако можете да си намерите работа в сектора, в който учите, е много по-лесно да решите да останете да живеете в Нидерландия“, казва координаторът на изследването Александра Венекенс от Института „Ратенау“. „Ако броят на студентите по инженерни специалности се увеличи, повече студенти също ще останат в Нидерландия“, допълва експертът. Тя обаче не може да каже дали сегашният процент на чуждестранните студенти, които остават, е достатъчен. „Трябва да проведем най-вече социалната дискусия по този въпрос“, обяснява тя.

Трябва да вземем предвид и обратите в икономиката, смята Венекенс. „В един момент има по-голяма нужда от таланти в определени сектори, например зелена енергия или определени технологии. Тогава трябва да заложите на тези специалности“, препоръчва тя. 

Според изследователите е трудно данните от Нидерландия да се сравняват с други държави, най-вече защото другите страни отчитат само студентите от неевропейски държави.

Езикът също играе важна роля. Например студентите, които не са германци, трябва да знаят немски език, преди да започнат да учат в Германия. Така за тях е по-лесно да си намерят работа след завършването си, заключава публикацията в „Ню“.

Източник: БТА