Изложбата „Колективна културна памет: Пост памет” с участието на четирима български художници беше открита тази вечер в Националната галерия – Мултимедиен център „Мала станица“, в Скопие.  

Сред произведенията на над 20 творци от Австрия, България, Гърция, Полша, Кипър, Сърбия, Косово, Нидерландия, Словения, САЩ и Северна Македония в изложбената зала са изложени и творби на Лъчезар Бояджиев, Красимир Терзиев, Калина Димитрова и София Димова.  Произведенията – живопис, видео, фотографии и инсталации, са създадени в рамките на 35-ото и 36-ото издание на международната арт колония „Галичник“ в Северна Македония през 2024 и 2025 г.

Колонията „Галичник“, която се провежда от почти 40 години в планинското етносело Галичник, представлява уникален модел, свързващ съвременното изкуство с традицията. Изложбата събира творби от темите на 2024 и 2025 г. „Колективна култура на паметта“ и „Пост памет – ехо на мълчанието“, чрез които художници от различни държави изследват как личните и колективни спомени, травми и неизказани истории продължават да живеят чрез артистичните практики. Откритата тази вечер изложба е кураторска концепция на Ана Франговска, председател на колонията, а изкуствоведът Натали Райчиновска-Павлеска е автор на подробно есе за биеналето. 

С изложбата „Колективна културна памет: Пост памет” колонията „Галичник“ затвърждава ролята си на лаборатория за културна памет, критично мислене и международно сътрудничество, създавайки диалог между миналото и настоящето, тишината и гласа, личното и колективното, посочи Франговска.

Изложбата е организирана в сътрудничество с Българския културно-информационен център в Скопие и ще бъде отворена за любителите на изкуството до 25 ноември.

Източник: БТА

Диана Хърка, майката на една от 16-те жертви на трагедията в Нови Сад, бе отведена с частен автомобил тази вечер от мястото, на което започна гладната си стачка пред сръбския парламент на 2 ноември.

Според информация на сръбския портал „Машина“ Хърка е отведена в болница.

Кадри в социалните мрежи показаха, че след като й е станало лошо, тя е отведена от военните ветерани, които я охраняват, в частна болница.

Хърка е била за кратко в здравното заведение, поставена е на системи и после се е върнала в палатката си пред парламента, за да продължи гладната си стачка, съобщи регионалната телевизия Ен 1.

По-рано днес Хърка заяви, че гладната стачка може да е фатална за нея, но тя предприема тези действия заради бъдещето на Сърбия и защото търси справедливост за смъртта на детето си.

Исканията, които Хърка постави, са да има присъди заради трагичния инцидент в Нови Сад, където преди година се срути козирката на железопътната гара и 16 души загинаха, между които и синът ѝ Стефан.

Диана Хърка призова сръбският президент Александър Вучич да насрочи предсрочни парламентарни избори.

Преди два дни  тя разговаря с държавния глава по телефона, а днес каза, че е разочарована от него и го нарече „страхливец“

Вучич определи разговора си  с Хърка като уважителен и заяви, че ще се бори тя да прекрати гладната си стачка.

От 2 ноември до днес Хърка бе подкрепена от много граждани, студенти, гимназисти и известни представители на сръбските артистични среди в Белград.

За този период от време в различни градове в Сърбия бяха организирани митинги в подкрепа на Диана, а нейни привърженици влязоха в стълкновение с поддръжници на Вучич  пред сградата на сръбския парламент.

Тази вечер граждани се събраха в близост до палатката на Хърка пред Скупщината и запалиха свещи за нейно здраве.

Източник: БТА

Общо 97 995 чужденци са получили разрешение за временно или постоянно пребиваване в Черна гора, обяви министърът на вътрешните работи Данило Шаранович, добавяйки, че трябва да се прави разлика между мигранти и чуждестранни граждани, получили разрешение за законен престой, предаде за БТА черногорската агенция МИНА.

В отговор в парламента на въпрос на депутата Анджела Войнович относно броя на чужденците в Черна гора и реформата на миграционната политика, Шаранович каза, че през последните седмици сред хората се разпространява много непроверена информация относно броя на чуждестранните граждани в страната.

„Общият брой на чужденците, пребиваващи в Черна гора въз основа на разрешение за временно пребиваване, е 26 539, а общият брой на чужденците, които притежават едновременно разрешение за временно пребиваване и за работа, е 41 782“, каза Шаранович.

Според него общият брой на чужденците, получили разрешение за постоянно пребиваване в Черна гора, е 29 664 души.

Шаранович подчерта, че много хора в Черна гора не правят разлика между мигранти и чуждестранни граждани, като изтъкна, че чужденците, пребиваващи в Черна гора, не са мигранти, а чуждестранни граждани, на които е предоставен законен престой.

Той добави, че благодарение на ефективното справяне с нелегалната миграция от страна на черногорските власти, Черна гора почти не се счита за част от балканския маршрут, използван от мигрантите.

Шаранович каза, че сред чужденците, пребиваващи в Черна гора временно или постоянно, най-много са гражданите на Русия, Сърбия, Турция, Босна и Херцеговина, както и на Косово.

„В Черна гора има 20 793 граждани на Русия с разрешение за временно или постоянно пребиваване, 23 980 граждани на Сърбия, 13 506 граждани на Турция, 7287 граждани на Босна и Херцеговина, както и 4023 граждани на Косово“, каза Шаранович.

Той посочи, че от 1 януари до 1 октомври полицията е повдигнала обвинения срещу общо 696 чуждестранни граждани, извършили 673 криминални деяния.

„Най-голям брой чуждестранни граждани, преследвани като извършители на криминални престъпления, са от Сърбия (191), Турция (93), Косово (63), Русия (61) и Босна и Херцеговина (49)“, каза Шаранович.

Той призова всички общественици в страната да преследват политическите си цели чрез други средства и да позволят поне една част от социалните проблеми да бъдат защитени от политическа инструментализация.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА