Търсещите работа американци са изправени пред затруднения това лято, особено тези, които са без работа от дълго време. В доклада за заетостта в САЩ за юли се открои една тревожна тенденция – броят на безработните от поне 27 седмици е надхвърлил 1,8 милиона души – най-високото равнище от 2017 г. насам, без да се включва периодът на пандемията. Средната продължителност на безработицата се е увеличила от сезонно коригираните 9,5 седмици през юли 2024 г. до 10,2 седмици през миналия месец, пише в свой анализ в. „Уолстрийт джърнал“.

Забавянето в търсенето на работа отразява по-дълбоки проблеми на трудовия пазар, засегнат от несигурността около митата и предпазливостта на бизнеса. Въпреки че равнището на безработица остава ниско по исторически стандарти – 4,2 на сто, компаниите ограничават новите назначения. Делът на заетите и активно търсещите работа е спаднал до най-ниското си равнище от 2022 г.

„По-ниското участие в работната сила поддържа номинално ниска безработица, но прикрива влошаващата се среда за търсещите работа“, отбелязват икономисти.

46-годишната Дженифър Смит разказва, че е кандидатствала за 900 работни места, откакто е съкратена от финансова компания в района на Тампа, Флорида, през септември м.г., където е ръководила отдела за потребителско преживяване. Получила е покана за едно интервю и нито една оферта. Смит, която има три деца, признава, че е все по-притеснена за финансовото си състояние.

Миналата седмица тя е решила да продаде петстайния си дом и да се премести в по-малко жилище. Обезщетението ѝ за съкращението ѝ е помогнало, но скоро ще се изчерпи, а разходите ѝ за здравна застраховка растат.

„Просто се опитвам да облекча финансовия стрес и се надявам, че това ще ми помогне да не се чувствам толкова безнадеждна“, казва Смит. „Честно казано, все още съм в шок от всичко, което се случва“.

Продължителната безработица носи рискове – тя може да забави дългосрочните доходи и да намали пенсионните спестявания. Много млади висшисти изпитват затруднения да започнат професионалния си път, тъй като изкуственият интелект заема все повече нискоквалифицирани позиции. Хората в средата на кариерата си също се сблъскват с ограничени възможности за израстване.

„Започваш да се притесняваш дали тези работници ще успеят да се върнат на трудовия пазар“, коментира Даниел Джао, главен икономист в „Гласдор“ (Glassdoor).

Според доклада за заетостта, публикуван в петък от Министерството на труда, наемането през юли е било под очакванията, а данните за предходните два месеца са ревизирани в посока надолу.

Над 1,8 милиона души, които търсят работа повече от 27 седмици, вече представляват една четвърт от всички безработни – спрямо около една пета преди година. Свободните работни места и новоназначените леко са намалели през юни, макар че съкращенията остават на относително ниско ниво.

Броят на така наречените „разочаровани работници“ – хора, които са се отказали да търсят работа – остава приблизително същият в сравнение с миналата година. Но броят на реално работещите е намалял, което според някои икономисти е следствие от по-строгата имиграционна политика на администрацията на президента Доналд Тръмп.

Някои по-възрастни безработни американци също изразяват съмнение, че ще успеят да се върнат на работа.

„В момента се считам за полупенсиониран“, казва 61-годишният Джон Комбър, инженер по качеството на софтуера в Сандпойнт, Айдахо. След изтичането на последния му договор в края на 2023 г. той е подал 500 кандидатури, без да получи нито една оферта.

Данни от „Линкдин“ (LinkedIn) показват, че настроенията сред търсещите работа са по-песимистични, отколкото през април 2020 г., в разгара на пандемията.

Икономистите отбелязват, че на фона на ограничените свободни позиции много от наличните работни места са с по-ниско заплащане. Според данни на клона на Федералния резерв в Атланта, предимството в заплащането за хората, които сменят работа – тенденция, наблюдавана в предходни години – е изчезнало през 2025 г.

32-годишният Оуен Скийт разказва, че е работил като шофьор за „Лифт (Lyft) около година, за да покрива разходите си след загубата на работа в отдел „Човешки ресурси“ през 2023 г. Наскоро е започнал да работи за компания за поведенческо здраве, управлявана от сестра му, но заплатата му е с около 40 на сто по-ниска от предишната.

„В момента съм на нула“, казва той.

54-годишният Джим Планкет, загубил работата си в модната индустрия, споделя, че е изразходвал 25 000 долара от спестяванията си и е взел още 20 000 долара заем, за да покрива ежедневните си разходи. Наскоро е започнал работа като монтажник на дигитални реклами за половината от предишната си заплата.

„Дали това е най-добрият момент в живота ми да започвам отначало? Не, но понякога трябва да правиш това, което трябва“, казва Планкет, който живее в Йонкърс, щата Ню Йорк. 

Източник: БТА