Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп предложи днес съкращение от 163 милиарда долара на федералните разходи за фискалната 2026 година (започваща от 1 октомври т.г.), предаде Ройтерс. Това означава съкращаване повече от една пета от разходите, които не са свързани с отбрана, с изключение на задължителните програми за социални помощи.

Предложеният рамков вариант на проектобюджета би увеличил разходите за отбрана с 13 на сто и разходите за вътрешна сигурност с близо 65 на сто спрямо нивата от 2025 г. Дискреционните разходи (съкращаване на държавни разходи, които биват определяни като „несъществени“ – бел. ред.), които не са свързани с отбрана, ще бъдат намалени с 23 на сто до най-ниското ниво от 2017 г. насам, пише в изявление на Службата за управление и бюджет на САЩ (Office of Management and Budget – OMB).

„В този критичен момент се нуждаем от исторически бюджет – такъв, който да сложи край на финансирането на нашия упадък, да постави американците на първо място и да предостави безпрецедентна подкрепа на нашата военна и вътрешна сигурност“, заяви в изявление Ръсел Воут, директор на Службата за управление и бюджет.

Тръмп настоява контролирания от Републиканската партия Конгрес да удължи данъчните облекчения от 2017 г., които бяха неговото основно законодателно постижение през първия му мандат, посочва Ройтерс. Това според анализатори може да добави 5 трилиона долара към дълга на страната.

Бюджетната заявка на Белия дом включва и икономически прогнози, както и подробни предложения за това колко средства трябва да бъдат изразходвани от всяка правителствена агенция за фискалната 2026 година. 

Проектобюджетът подкрепя обещанието на Тръмп да закрие или значително да свие Министерството на образованието на САЩ, обяви Службата за управление и бюджет, като същевременно бъде запазено подпомагането на деца от семейства с ниски доходи.

Рамков вариант на проектобюджета за 2026 г. предвижда допълнителни 500 милиона долара разходи за укрепване на граничната сигурност и подпомагане на стремежа на Тръмп за масови депортации, както и 766 милиона долара за осигуряване на финансиране на техника за гранична сигурност и осигуряване на 22 000 агенти на граничната полиция, наред с наемането на допълнителни митнически и гранични служители.

Президентската администрация предлага също съкращения от бюджите на Министерството на здравеопазването и социалната политика, Американската агенция за международно развитие (USAID) и Агенцията за опазване на околната среда (EPA), допълва телевизия Ей Би Си.

Съкращения са предвидени още и от Администрацията за транспортна безопасност на страната (Ти Ес Ей – TSA), в размер на 247 милиона долара, като същевременно се увеличават разходите за безопасност на железопътния и въздушния транспорт.

Предложението за бюджет за фискалната 2026 г. цели допълнителни 360 милиона долара за Федералното управление за авиация (FAA) в подкрепа на наемането на авиодиспечери и увеличение на заплатите, както и на актуализации на остарели телекомуникационни системи. Също така биват планирани и 400 милиона долара за железопътна безопасност и инфраструктура. Предложението предвижда и намаляване с 300 милиона долара на финансирането на програмата Основни въздушни услуги (Essential Air Service – EAS), която изисква авиокомпаниите, получаващи субсидии, да предоставят минимално ниво на обслужване, обикновено два ежедневни полета с двупосочно движение от малки населени места до централно летище.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА

Азия остава най-важният пазар за растеж за германския химически гигант БАСФ (BASF). Това заяви днес Маркус Камиет, главен изпълнителен директор на компанията, по време на годишното събрание на акционерите, цитиран от ДПА.

„Азия е и ще остане двигател на растежа за химическата индустрия“, заяви той, подчертавайки, че фокусът е насочен най-вече върху Китай.

Германският химически гигант е инвестирал милиарди евро в завод в град Чжанцзян, в южната китайска провинция Гуандун.

Освен към Китай, БАСФ засилва фокуса си и върху пазарите в Индия, Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Виетнам.

„Тези седем държави ще представляват около 80 на сто от световния растеж на химическата индустрия до 2035 г.“, обяви Камиет.

За разлика от Азия, в Европа и Северна Америка се очаква слаб до умерен растеж, където химическият гигант планира да се концентрира върху оптимизирането на съществуващия си капацитет.

В момента компанията внедрява програми за оптимизиране на разходите си за няколко милиарда евро, с фокус върху подобряването на ефективността в централата си в западния германски град Лудвигсхафен.

Маркус Камиет увери акционерите, че обширният производствен комплекс в Лудвигсхафен ще остане стълб на концерна и ще се превърне във водещо и устойчиво място в рамките на групата. Той призна, че напрежението в глобалната търговия, породено от вносните мита на САЩ, е нараснало, но допълни, че компанията е добре позиционирана.

„БАСФ е подготвена. Ние работим във всички ключови региони и произвеждаме локално за местните пазари. Това винаги е било предимство за нас“, каза главният изпълнителен директор.

В същото време БАСФ съобщи по-рано днес за рязък спад на оперативната печалба през първото тримесечие на годината, тъй като по-ниските обеми на продажбите и ценовият натиск са натежали върху резултатите.

Нетната печалба за периода януари – март, дължима на акционерите, е 808 милиона евро (913 милиона долара), което е спад спрямо 1,36 милиарда евро през същия период на миналата година.

Тримесечните продажби на годишна база леко се свиват – до 17,4 милиарда евро спрямо 17,5 милиарда евро.

Компанията потвърди перспективите си за настоящата година, като предвижда печалба преди данъци, такси, лихви и амортизация (EBITDA) в диапазона 8 – 8,4 милиарда евро, както и свободен паричен поток между 0,4 и 0,8 млрд. евро.

Източник: БТА