Основните индекси на Уолстрийт се понижиха в първата за седмицата сесия, след като инвеститорите се подготвят за продължителен конфликт в Близкия изток, който може да наруши световните търговски маршрути и да засили инфлационния натиск, предаде Ройтерс.

Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average загуби 358,23 пункта или 0,73 на сто до 48 619,69 пункта към 16:45 часа бълг. време, след като в началото на търговията се срина с 543 пункта.

По-широкият S&P 500 спадна с 39,32 на сто или 0,57 на сто до 6839,56 пункта, а индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq отстъпи със 119,771 пункта или 0,53 на сто до 22 548,441 пункта.

Фючърсите на златото поскъпнаха с 2 на сто, тъй като инвеститорите се насочиха към безопасен актив. Междувременно т. нар. индекс на волатилността VIX (CBOE Volatility Index), индикатор за очакванията за колебания на фондовия пазар през идния месец, отчете най-високото си ниво за 2026 г., посочва Си Ен Би Си.

Съвместните удари на САЩ и Израел убиха върховния лидер аятолах Али Хаменей, което бележи съдбовен момент за Ислямската република и едно от най-значимите ѝ събития след 1979 г. Иранските власти заплашиха с решителна ответна реакция, повишавайки опасенията, че конфликтът може да ескалира допълнително в региона, като експлозии бяха чути в Дубай и Абу Даби.

„Рискът от продължителен конфликт е по-голям отколкото през 2024 или 2025 г., въпреки че не очакваме войната да промени драстично перспективите за САЩ“, посочи в бележка британската банка „Барклис“ (Barclays), като добави, че все още е „рано да се купуват акции на по-ниски цени, защото ситуацията остава нестабилна и пазарът може бързо да се промени“.

Цените на американския суров петрол се повишиха със 7 на сто, тъй като инвеститорите се опасяват, че конфликтът може да се разрасне и да наруши доставките, защото Иран е четвъртият по големина производител в ОПЕК.

Движенията на пазара на петрол може да зависят от това дали бойните действия ще нарушат трафика през Ормузкия проток – най-важния световен коридор за суров петрол. Продължителни прекъсвания там биха имали глобално отражение и могат да повишат инфлацията.

„Повишената несигурност потиска настроенията на инвеститорите, което влияе на рисковите активи глобално. При продължителен период на несигурност повишаването на цените на петрола може да предизвика глобални инфлационни притеснения“, заяви Адам Хетс от британско-американската компания за управление на активи „Янус Хендерсън“ (Janus Henderson).

Акциите на отбранителни компании като „Нортроп Груман“ (Northrop Grumman) поскъпнаха с 3 на сто, а „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin) и Aр Ти Екс (RTX) – с по 4 на сто. Книжата на енергийните компании „ЕксънМобил“ (ExxonMobil) и „Шеврон“ (Chevron) поскъпнаха съответно с 3 и 1 на сто.

Източник: БТА

Военната атака на САЩ и Израел срещу Иран заплашва да повиши инфлацията и да нанесе удар върху и без това скромния икономически растеж на Европа, се посочва в анализ на Ройтерс за влиянието на кризата в Близкия изток върху икономиката на Стария континент.

Атаките нарушиха търговското корабоплаване в Персийския залив, ключов източник на гориво и петролни продукти за Европа. Прекъсването веднага повиши цените на тези енергоносители на финансовите пазари.

Ормузкият проток, разположен между Оман и Иран, е ключов за износа от страните от Персийския залив, включително за стоки като петрол, газ и химически продукти.

Около 20 на сто от световния петрол, включително от производителите Саудитска Арабия, ОАЕ, Ирак, Кувейт и Иран, преминава през Ормузкия проток, заедно с големи обеми втечнен природен газ от Катар.

След като се отказа от руската енергия след нахлуването на Москва в Украйна, Европа сега разчита в по-голяма степен на внос от региона на Персийския залив.

Сред европейските страни Великобритания, Италия, Белгия и Полша са най-зависими от вноса на втечнен природен газ, който преминава през Ормузкия проток, според данни на Американската администрация за енергийна информация.

Заливът е и основен износител на пропан, бутан и етан, които се използват за отопление, гориво и в селското стопанство, според данни на компанията за анализи „Кплер“ (Kpler).

Според данните за корабоплаването над 200 кораба, включително танкери за петрол и втечнен газ, са хвърлили котва около Ормузкия проток и околните води в резултат на конфликта с Иран.

Това незабавно е довело до покачване на цените на петрола и газа. Фючърсите на петрола сорт „Брент“, който е референтен за Европа,  достигнаха 82,37 долара за барел тази сутрин – най-високото равнище от януари 2025 г. преди да отстъпят част от печалбите и към 08:05 ч. българско време да се търгуват с ръст от 5,41 долара или 7,4 на сто до 78,28 долара за барел. Природният газ на нидерландския пазар се търгуваше с 19 на сто нагоре на цена от 38 евро за мегаватчас (MWh).

В декемврийската си прогноза Европейската централна банка (ЕЦБ) предвиждаше цена на природния газ от 29,6 евро за мегаватчас и цена на суровия петрол от 62,5 долара тази година.

Източник: БТА

Италия е надвишила и през миналата година горната граница на Европейския съюз за бюджетен дефицит от 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), предадоха АПА и Ройтерс.

Новото задлъжняване възлиза на 3,1 на сто от БВП през 2025 г., съобщи италианската статистическа служба. През 2024 г. бюджетният дефицит е бил 3,4 на сто. Съгласно правилата на ЕС страните с прекомерен дефицит подлежат на наблюдение от Европейската комисия, като при неспазване на изискванията са възможни и санкции.

Постигането на дефицит от 3,0 на сто, към който се стреми Рим, би могло да отвори възможност за излизане от процедурата по прекомерен дефицит още през тази година – с една година по-рано от планираното. Това би предоставило на правителството на премиера Джорджа Мелони по-голяма гъвкавост по отношение на публичните разходи преди изборите през 2027 г. Миналата седмица Мелони заяви, че очаква дефицит „под 3 на сто“ за 2025 г. За 2026 г. целта на правителството е 2,8 на сто.

Държавният дълг също над целта

Италия, третата по големина икономика в еврозоната, е отчела икономически растеж от 0,5 на сто през 2025 г., което съответства на последната, коригирана надолу прогноза на правителството. За настоящата година Рим залага на ръст от 0,7 на сто. Ако прогнозата се потвърди, това ще бъде четвърта поредна година с икономически растеж под 1 на сто, въпреки инвестициите по европейските фондове за възстановяване след пандемията.

Държавният дълг на страната също надхвърля заложените цели. През 2025 г. той е достигнал 137,1 на сто от БВП спрямо 134,7 на сто година по-рано. Това е втората най-висока стойност в еврозоната след Гърция. Правителството беше предвидило дълг от 136,2 на сто за 2025 г., а за 2026 г. прогнозира равнище от 137,4 на сто. 

Източник: БТА