Свържете се с нас

Здраве

Безплатни прегледи за тежък атопичен дерматит в страната

От днес, 20 октомври, стартира записване за безплатни прегледи за тежък атопичен дерматит. В инициативата ще се включат водещи дерматолози от осем града на страната – София, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Плевен, Варна, Русе и Шумен.

Записването е на телефон 0876 984 552, всеки делничен ден от 9 ч. до 17 ч. Прегледите ще се осъществяват през целия месец ноември, а час може да бъде записан до 31 октомври.

Консултациите са насочени към пациенти с установена диагноза или тежка форма на заболяването, на възраст над 12 години.

В България от заболяването са засегнати около 400 000 деца и 200 000 възрастни.

Атопичният дерматит е хронично заболяване, което причинява възпаление, сърбеж и сухота на кожата. Това е една от най-често срещаните и най-тежки форми на екзема, която обикновено започва в детството, но може да се появи и на всяка възраст.

Атопичният дерматит е заболяване, което сериозно влошава качеството на живот на пациентите. Над 80% от тези, които страдат от тежките му форми, не спят повече от час и половина на нощ. Всеки трети пациент с тежка форма развива депресия или тревожност. Затова кампанията се насочва именно към тези, които не могат да контролират състоянието си и имат нужда от нови възможности за терапия.

За пациентите с тежък атопичен дерматит има лечения, които НЗОК покрива. Терапиите дават много бърз ефект и пациентите нямат сърбеж, спят спокойно, не получават нови раздразнения по тялото и ръцете. Качеството им на живот значително се подобрява, и то за кратък период от време. Прегледите са част от информационната кампания „Отново в кожата си“, подкрепена от Българското дерматологично дружество.

Къде ще се извършват прегледите

София

• УМБАЛ „Александровска“, Клиника по кожни и венерически болести, ул. „Св. Георги Софийски“ №1, кабинет 205, ет. 2.
• Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, бул. „Никола Вапцаров“, № 51 Б, ет. 3.
• Военномедицинска академия (ВМА), ул. „Св. Георги Софийски” № 3, ет. 2, кабинет 219.
• Клиника „ЕвроДерма“, бул. „Пенчо Славейков“ № 4, ет. 2.
• УМБАЛ „Софиямед“, бул. „Г. М. Димитров“ № 16, кабинет 202.
• МБАЛ „Света София“, бул. „България“ №104, кабинет 21.

Сливен

• Център за кожно- венерически заболявания: бул. „Хаджи Димитър“. № 41 А

Стара Загора

• УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“: кв. Възраждане, ул. „Генерал Столетов“ №2, Кожна клиника

Пловдив

• д-р Теодор Алексиев: бул. Марица № 31
• д-р Боян Костов: ул. „Даме Груев“ № 1 „а“
• д-р Гергана Въжева: бул. Цар Борис III Обединител № 161
• д-р Лидия Тодорова: бул. Цар Борис III Обединител № 161

Плевен

• Медицински център Кордис: ул. „Свети Свети Кирил и Методий“ №18

Варна

• УМБАЛ „Света Марина“: бул. „Христо Смирненски“ № 1, Отделение по кожни и венерически болести, ет. 13

Шумен

• Кабинет по кожни болести: ул. Марица № 8

Русе

• Специализиран кабинет по кожни болести и козметична дерматология: ул. Мостова №18.

Източник: Offnews.bg

Здраве

Комплексна грижа за мозъчното здраве на българите предлага стратегия

Проект на Национален план за мозъчните заболявания в Република България (2026–2030) предлага дългосрочна стратегия за превенция, ранна диагностика, лечение и подкрепа на хората с мозъчни заболявания.

Документът бе представен на кръгла маса, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия.

„Грижата за мозъчното здраве вече не е просто медицински въпрос – тя е морална, социална и икономическа необходимост. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България“, заяви чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на кръглата маса.

чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, снимка: PR Play

Националният план за мозъчните заболявания (2026–2030) предлага стратегически отговор на едно от най-големите здравни предизвикателства на XXI век и е в пълно съответствие с усилията на Световната здравна организация и Европейския мозъчен съвет за интегрирани политики.

Документът обхваща пет стратегически направления: Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и координация на дейностите; Обществена осведоменост и социална подкрепа и Политики и устойчивост.

Планът предвижда изграждане на национална система за мониторинг и дигитална инфраструктура, внедряване на телемедицина и използване на изкуствен интелект, както и създаване на национални регистри за мозъчните заболявания.

Акцентът е върху инвестиции не само в технологии, но и в хората – лекарите и специалистите по здравни грижи чрез продължаващо обучение, както и създаване на специализирани структури за долекуване и дългосрочна грижа. Телемедицината и дигиталните решения ще съкратят пътя до специалист, ще премахнат географските бариери и ще ускорят навременното лечение.

Акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представиха мерки за развитие на мрежа от центрове за диагностика, остро лечение и рехабилитация след инсулт и други мозъчни увреждания. Проф. Миланов подчерта необходимостта от създаването на клинична пътека за транзиторни исхемични атаки като възможност в борбата с мозъчните инсулти.

По думите на проф. Масларов данните от последното десетилетие очертават редукция на инсултите с 20%. Статистика от 2025 г. показва, че регистрираните до момента исхемични мозъчни инсулти са 36 000, при 32 429 пациенти, което показва, че при някои от тях има втори и трети рецидив. Професорът подчерта важността на спешната помощ и сподели опит от Германия, където такива пациенти се транспортират със  специално оборудвани линейка, в които е възможно да се определи състоянието преди постъпването в лечебно заведение.

проф. д-р Димитър Масларов, снимка: PR Play

Според акад. Лъчезар Трайков медицинската практика у нас вече има постижения в ранната диагностика на когнитивните нарушения и подчерта необходимостта от мултидисциплинарен подход за намаляване на дементните състояния.

Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, акцентира върху интеграцията на психичното здраве в общата медицинска практика и премахването на стигмата. Психиатърът изтъкна необходимостта от реимбурсиране на биомаркери за диагностика на първичните психиатрични разстройства и подчерта, че новите терапии дават позитивни резултати дори при тежко психиатрично болни, които не се лекуват доброволно. Според проф. Ончев фокусът трябва да се постави в извънболничната помощ, да се разшири мрежата от центрове за психични заболявания, но не за сметка на легловата база.

проф. д-р Георги Ончев, снимка: PR Play

Чл.-кор. проф. Николай Габровски представи предложенията на Българското дружество по неврохирургия, насочени към усъвършенстване на спешната неврохирургична помощ, създаване на модерни рехабилитационни програми и преориентиране на болнични структури към долекуване и интензивна рехабилитация. Проф. Габровски подчерта мястото на новите технологии като системи за подкрепа при вземане на решения и при роботизираната хирургия.

Като сериозен проблем той изтъкна дефицитът на кадри в отдалечените райони и недостигът на медицински сестри, проблем, чието решение вече е закъсняло. Той посочи, че в малко лечени заведения се предлага цялостна грижа за пациентите с мозъчни заболявания.

Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, заяви, че през 2024 г. мозъчните заболявания са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което представлява около една трета от общата тежест на заболяванията в България. Икономическите последици се оценяват на приблизително 1,2 милиарда евро загуби годишно, което показва нуждата от по-добра профилактика, ранна диагностика и достъп до качествено лечение.

Финансовата рамка на националната стратегия може да варира между 50 млн. лв. и 200 млн. лв., ако постигне своя максимум, което включва международен обмен, развитие на науката, комплексен подход в лечението, обясни проф. Габровски.

Вторият панел на кръглата маса бе посветен на научните постижения и иновации в областта на мозъчното здраве. Проф. Димитър Масларов представи темата „Съвременно тромболитично лечение при остър исхемичен инсулт“, подчертавайки, че навременната тромболитична терапия в първите часове многократно увеличава шансовете за възстановяване.

Чл.-кор. проф. Николай Габровски говори за роботизация и изкуствен интелект в неврохирургията, с фокус върху технологиите, които повишават прецизността и безопасността на процедурите.

Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова разгледа темата „Мозъчно здраве и затлъстяване“, като акцентира върху връзката между метаболитните нарушения, инсулиновата резистентност и когнитивния спад и подчерта значението на теглото и нивата на кръвната захар не само за сърдечно-съдовите заболявания, но и за здравето на мозъка и превенцията на деменции.

чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, снимка: PR Play

Експертите очертаха системните предизвикателства: хронично недофинансиране и неравномерно разпределение на ресурси, ниска обществена осведоменост и стигма, липса на интеграция между здравните и социалните услуги, недостиг на лекари и най-вече специалисти по здравни грижи и застаряващо население, което увеличава случаите на деменции.

Като ключови лостове за промяна бяха посочени по-доброто използване на европейските ресурси и мрежи, целенасочени образователни програми, силна междуинституционална координация, политическа подкрепа и устойчиво финансиране, базирано на отговорност и отчетност.

„Националният план за мозъчно здраве не е просто документ с препоръки, а реален инструмент за действие – с ясен път, измерими цели и визия за промяна. Това е покана към всички институции, неправителствени организации, професионалисти и граждани да станат част от общата кауза за по-добро мозъчно здраве“, подчерта чл.-кор. проф. Николай Габровски.

Какво показва статистиката

По данни от The Lancet Neurology от 2024 г., към 2021 г. над 3 млрд. души, или 43% от световното население, са страдали от заболявания, свързани с мозъка. В Европа засегнатите от тях са 179 млн. души, а свързаните с тях разходи надхвърлят 800 млрд. евро годишно – повече от средствата за рак, сърдечносъдови заболявания и диабет взети заедно.

Според Brain Health Atlas (2021) у нас най-голямо въздействие върху здравето имат инсултът, неврологичните и психичните разстройства. През 2022 г. в България са регистрирани над 1,2 млн. случая на мозъчни заболявания, а вследствие на тях са починали повече от 33 000 души. Инсултът пък е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в страната. 

Гости на форума бяха министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов, управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски, председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и председателят на Столичната лекарска колегия д-р Асен Меджидиев.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Здраве

Комплексна грижа за мозъчното здраве на българите предлага стратегия

Проект на Национален план за мозъчните заболявания в Република България (2026–2030) предлага дългосрочна стратегия за превенция, ранна диагностика, лечение и подкрепа на хората с мозъчни заболявания.

Документът бе представен на кръгла маса, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия.

„Грижата за мозъчното здраве вече не е просто медицински въпрос – тя е морална, социална и икономическа необходимост. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България“, заяви чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и модератор на кръглата маса.

чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, снимка: PR Play

Националният план за мозъчните заболявания (2026–2030) предлага стратегически отговор на едно от най-големите здравни предизвикателства на XXI век и е в пълно съответствие с усилията на Световната здравна организация и Европейския мозъчен съвет за интегрирани политики.

Документът обхваща пет стратегически направления: Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и координация на дейностите; Обществена осведоменост и социална подкрепа и Политики и устойчивост.

Планът предвижда изграждане на национална система за мониторинг и дигитална инфраструктура, внедряване на телемедицина и използване на изкуствен интелект, както и създаване на национални регистри за мозъчните заболявания.

Акцентът е върху инвестиции не само в технологии, но и в хората – лекарите и специалистите по здравни грижи чрез продължаващо обучение, както и създаване на специализирани структури за долекуване и дългосрочна грижа. Телемедицината и дигиталните решения ще съкратят пътя до специалист, ще премахнат географските бариери и ще ускорят навременното лечение.

Акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология, и проф. Димитър Масларов, член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представиха мерки за развитие на мрежа от центрове за диагностика, остро лечение и рехабилитация след инсулт и други мозъчни увреждания. Проф. Миланов подчерта необходимостта от създаването на клинична пътека за транзиторни исхемични атаки като възможност в борбата с мозъчните инсулти.

По думите на проф. Масларов данните от последното десетилетие очертават редукция на инсултите с 20%. Статистика от 2025 г. показва, че регистрираните до момента исхемични мозъчни инсулти са 36 000, при 32 429 пациенти, което показва, че при някои от тях има втори и трети рецидив. Професорът подчерта важността на спешната помощ и сподели опит от Германия, където такива пациенти се транспортират със  специално оборудвани линейка, в които е възможно да се определи състоянието преди постъпването в лечебно заведение.

проф. д-р Димитър Масларов, снимка: PR Play

Според акад. Лъчезар Трайков медицинската практика у нас вече има постижения в ранната диагностика на когнитивните нарушения и подчерта необходимостта от мултидисциплинарен подход за намаляване на дементните състояния.

Проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, акцентира върху интеграцията на психичното здраве в общата медицинска практика и премахването на стигмата. Психиатърът изтъкна необходимостта от реимбурсиране на биомаркери за диагностика на първичните психиатрични разстройства и подчерта, че новите терапии дават позитивни резултати дори при тежко психиатрично болни, които не се лекуват доброволно. Според проф. Ончев фокусът трябва да се постави в извънболничната помощ, да се разшири мрежата от центрове за психични заболявания, но не за сметка на легловата база.

проф. д-р Георги Ончев, снимка: PR Play

Чл.-кор. проф. Николай Габровски представи предложенията на Българското дружество по неврохирургия, насочени към усъвършенстване на спешната неврохирургична помощ, създаване на модерни рехабилитационни програми и преориентиране на болнични структури към долекуване и интензивна рехабилитация. Проф. Габровски подчерта мястото на новите технологии като системи за подкрепа при вземане на решения и при роботизираната хирургия.

Като сериозен проблем той изтъкна дефицитът на кадри в отдалечените райони и недостигът на медицински сестри, проблем, чието решение вече е закъсняло. Той посочи, че в малко лечени заведения се предлага цялостна грижа за пациентите с мозъчни заболявания.

Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, заяви, че през 2024 г. мозъчните заболявания са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което представлява около една трета от общата тежест на заболяванията в България. Икономическите последици се оценяват на приблизително 1,2 милиарда евро загуби годишно, което показва нуждата от по-добра профилактика, ранна диагностика и достъп до качествено лечение.

Финансовата рамка на националната стратегия може да варира между 50 млн. лв. и 200 млн. лв., ако постигне своя максимум, което включва международен обмен, развитие на науката, комплексен подход в лечението, обясни проф. Габровски.

Вторият панел на кръглата маса бе посветен на научните постижения и иновации в областта на мозъчното здраве. Проф. Димитър Масларов представи темата „Съвременно тромболитично лечение при остър исхемичен инсулт“, подчертавайки, че навременната тромболитична терапия в първите часове многократно увеличава шансовете за възстановяване.

Чл.-кор. проф. Николай Габровски говори за роботизация и изкуствен интелект в неврохирургията, с фокус върху технологиите, които повишават прецизността и безопасността на процедурите.

Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова разгледа темата „Мозъчно здраве и затлъстяване“, като акцентира върху връзката между метаболитните нарушения, инсулиновата резистентност и когнитивния спад и подчерта значението на теглото и нивата на кръвната захар не само за сърдечно-съдовите заболявания, но и за здравето на мозъка и превенцията на деменции.

чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, снимка: PR Play

Експертите очертаха системните предизвикателства: хронично недофинансиране и неравномерно разпределение на ресурси, ниска обществена осведоменост и стигма, липса на интеграция между здравните и социалните услуги, недостиг на лекари и най-вече специалисти по здравни грижи и застаряващо население, което увеличава случаите на деменции.

Като ключови лостове за промяна бяха посочени по-доброто използване на европейските ресурси и мрежи, целенасочени образователни програми, силна междуинституционална координация, политическа подкрепа и устойчиво финансиране, базирано на отговорност и отчетност.

„Националният план за мозъчно здраве не е просто документ с препоръки, а реален инструмент за действие – с ясен път, измерими цели и визия за промяна. Това е покана към всички институции, неправителствени организации, професионалисти и граждани да станат част от общата кауза за по-добро мозъчно здраве“, подчерта чл.-кор. проф. Николай Габровски.

Какво показва статистиката

По данни от The Lancet Neurology от 2024 г., към 2021 г. над 3 млрд. души, или 43% от световното население, са страдали от заболявания, свързани с мозъка. В Европа засегнатите от тях са 179 млн. души, а свързаните с тях разходи надхвърлят 800 млрд. евро годишно – повече от средствата за рак, сърдечносъдови заболявания и диабет взети заедно.

Според Brain Health Atlas (2021) у нас най-голямо въздействие върху здравето имат инсултът, неврологичните и психичните разстройства. През 2022 г. в България са регистрирани над 1,2 млн. случая на мозъчни заболявания, а вследствие на тях са починали повече от 33 000 души. Инсултът пък е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в страната. 

Гости на форума бяха министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов, управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски, председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и председателят на Столичната лекарска колегия д-р Асен Меджидиев.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Здраве

Хакнатата болница: когато животът зависи от един сървър

Когато си медицинско лице и работиш в болница, знаеш, че всеки ден е динамичен и си подготвен за най-различни кризисни ситуации. Очакваш какви ли не потенциални заплахи за живота на своите пациенти, но не и кибератака.

В края на януари 2024 г. това се променя за десетки германски лекари, които се сблъскват със срив в системата. До всички потенциални рискове за човешкия живот се нарежда и киберинцидентът.

На 29 януари 2024 г. мрежата от болници и медицински заведения Bezirkskliniken Mittelfranken в провинция Бавария става жертва на рансъмуер – зловреден софтуер, който криптира данните и иска откуп. Според информация на Heise Online и Healthcare Digital нападателите не само блокират достъпа на болничния персонал до системите, но и успяват да изтеглят част от информацията, включително лични данни на пациенти. В отговор болниците изключват цялата си ИТ инфраструктура и започват да водят документацията ръчно. Спешните отделения спират приема, а с някои звена връзката е възможна само по телефона.

Два дни по-късно, на 31 януари, кибератака поразява и Caritas-Klinik Dominikus в Берлин. Болницата съобщава, че ИТ инфраструктурата ѝ е компрометирана, а телефонната система – блокирана. Временно се въвежда спешен номер, а приемът на пациенти в отделението е преустановен. Въпреки това клиниката уверява, че лечението продължава и че няма доказателства за изтичане на данни. На 9 февруари 2024 г. Caritas Dominikus възстановява работата на спешното си отделение.

Според Германската служба за киберсигурност (BSI) подобни атаки зачестяват – здравните институции привличат хакерите с огромния обем чувствителни данни и сложната им технологична инфраструктура. В повечето случаи не става дума за изолирани пробиви, а за добре организирани атаки, които използват слабости в остарели системи и сървъри без последни актуализации за сигурност.

Кибератаките в Германия не са първи по рода си, напротив. През август 2022 г. болницата Centre Hospitalier Sud Francilien (CHSF) в Корбей-Есон, в покрайнините на Париж, става жертва на рансъмуер атака. Френският министър на здравеопазването Франсоа Брон по-късно съобщава, че шестима пациенти са били преместени – трима от интензивното отделение и трима от неонатологията. Налага се преразпределение на персонала, защото макар апаратите да функционират, мониторите вече не са част от мрежата и изискват постоянно наблюдение.

„Кибератаката доведе до пълна реорганизация на болницата,“ заявява министърът. Парижката прокуратура започва разследване за хакване на държавни данни и опит за изнудване, след като болницата подава официална жалба.
Хакерите искат 10 милиона долара откуп и след като болницата отказва да плати, публикуват поверителни данни за пациенти и персонал в т.нар. „тъмна мрежа“.

Кибератаките срещу болници вече не са технологичен инцидент, а реална заплаха за живота на хората. Независимо дали става дума за Германия, Франция или друга държава, схемата е една и съща: блокирани системи, забавени операции, персонал, върнал се към хартия и химикал.

В епохата на дигитализираното здравеопазване киберсигурността вече не е техническа тема, а е жизненоважна за пациентите. И докато лекарите се борят да спасяват животи, някой някъде прави тази борба още по-трудна, като натиска „Enter“ и замразява работата на цяла една болница. Точно както превенцията е най-добрата форма на лечение, така и при киберсигурността ключът е в подготовката.

Агенцията за киберсигурност и защита на инфраструктурата (CISA) определя „киберустойчивостта“ като набор от конкретни действия: ограничаване на достъпа до критични системи, провеждане на реални тестове на резервни сценарии и вътрешни симулации на атаки. Истинската реакция започва преди инцидента – с ясни процедури, обучени екипи и застраховка срещу киберрискове. Много от тези кибератаки можеха да бъдат предотвратени, ако засегнатите организации разполагаха с активна защита на крайните устройства (Endpoint Protection).

Тези системи спират криптирането на данни и засичат нетипично поведение още в ранна фаза. Допълнителни мерки като редовни тестове за сигурността (Pen Test) и постоянен мониторинг чрез оперативен център за сигурност (SOC) дават възможност за навременна реакция и ограничаване на щетите. Особено в сектора на здравеопазването, където достъпът до информация в реално време може да е въпрос на живот и смърт, превенцията на кибератаки не е просто техническа нужда — тя е от решаващо значение за опазването на човешки живот.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 24 минути

Дубълът на ЦСКА победи Севлиево в среща от Втора лига

Българияпреди 25 минути

Проблемите във водния сектор бяха тема на дискусия в Кърджали

Спортпреди 27 минути

Руска тенисистка избра да представлява Узбекистан

Икономикапреди 28 минути

Ръст за повечето индекси на БФБ в днешната търговия

Святпреди 33 минути

Русия заяви, че Лавров и Рубио са провели „конструктивен“ разговор преди срещата на върха

Святпреди 34 минути

АКП: Камбоджа е „спокойна, но не мълчи“ в спора с Тайланд, заяви камбоджанският премиер

Святпреди 35 минути

Продължава операцията за потушаването на пожара на танкера „Ем Ви Фалкон“ в Аденския залив

Българияпреди 37 минути

Предстои обсъждане на повишаване на таксиметровите тарифи в София с 18,6% по нова методика

Българияпреди 41 минути

Ограничено е движението по пътен възел „Шумен“ при 350-и км на автомагистрала „Хемус“ за изграждането на ново кръгово кръстовище

Балканипреди 41 минути

Съдът отново не взе решение по делото за университетската диплома на Екрем Имамоглу; процесът ще продължи през декември

Святпреди 45 минути

В германското правителство се водят дебати относно мерките за защита от дронове

Икономикапреди 46 минути

За 25 години индексът на БФБ SOFIX е нараснал над 10 пъти

Българияпреди 5 дни

Областният управител на Бургас активира системата BG-Alert и в района на Свети Влас и Елените заради очаквани интензивни валежи

Святпреди 5 дни

Дания удължава с още 6 месеца граничния контрол по границата си с Германия

Обществопреди 5 дни

Карлос Насар отвърна на критиките: Никога не съм бил обвързан с политически сили и личности

Обществопреди 5 дни

Задействаха системата BG-ALERT в Царево, Елените и Свети Влас заради очаквани порои

Святпреди 5 дни

Африканският съюз замрази временно членството на Мадагаскар в своите институции заради държавния преврат

Политикапреди 3 дни

Тръмп към Зеленски в Белия дом: Мисля, че Путин също иска войната да спре – поне така казва

Святпреди 3 дни

АФП: Пакистан нанесе въздушни удари по територията на Афганистан

Българияпреди 3 дни

Променя се временно маршрутът на трамваите от линия 22

Икономикапреди 5 дни

На частния сектор се възлага ключова роля във възстановяването на Сирия, посочи финансовият министър на страната

Святпреди 5 дни

Израел получи от „Хамас“ тленните останки на още двама заложници

Икономикапреди 5 дни

Предимно с повишения завършиха търговията водещите европейски пазари, акциите на Ел Ве Ем Аш скочиха с над 12 на сто

Балканипреди 5 дни

АТА: Употребата на електрически превозни средства в Албания се увеличава, а това води до намаляване на вредните емисии

Новини