Повече от 420 000 българи страдат от остеопороза, като 80.4% от тях са жени, а 19.6% – мъже. На всеки час в България се регистрират по шест фрактури в резултат на крехките кости или около 150 счупвания на ден.

Това припомнят от Амджен България по повод 20 октомври – Световен ден за борба с остеопорозата. Тази година дългогодишната кампания за борба с крехките кости „Не се пречупвай“ е насочена към грижата за пациента след първото счупване.

Въпреки че заболяването засяга стотици милиони хора по света, остеопорозата остава недиагностицирана и нелекувана – особено сред тези, които вече са претърпели фрактури, вследствие на болестта. До 80% от пациентите с остеопоротични фрактури не се диагностицират и лекуват, а последиците от подобно счупване са инвалидизация, хронична болка, повишен риск от бъдещи фрактури и преждевременна смърт. Заболяването води до сериозна икономическа тежест, както за семействата на пациентите, така и за здравните системи.²

Над 11% от българските жени и повече от 4% от мъжете на възраст над 50 години ще получат бедрена фрактура през живота си, като този вид счупване е най-опасно. Прогнозата на Международната фондация по остеопороза (МФО) е, че поради застаряване на населението у нас броят на счупванията в следващите десет години ще се увеличи.

По последни данни преките разходи за остеопоротични фрактури в България са приблизително 4.2% от разходите за здравеопазване. За съжаление страната ни остава на едно от последните места в Европейския съюз и по изследване на костната плътност чрез т.нар. DXA (остеодензитометрия), като една от причините е, че не се заплаща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според МФО 239 000 българки остават нелекувани след първата фрактура.

Най-честите симптоми на заболяването са намаляване на ръста, острата болка в гърба, прегърбването.³ Изследването на костната плътност или т.нар. DXA скенер е най-добрият начин за диагностициране на остеопорозата. Остеодензитометрията е безболезнена, продължава около 20 минути, а лъчевото натоварване е изключително ниско. При изследване на лумбалните прешлени то е едва 3 до 5 микросиверта (µSv).

За сравнение, ако човек прелита от Европа до Северна Америка ще получи доза радиация, равняваща се на 60 микросиверта. Ранното диагностициране на остеопорозата е особено важно, за да се отложат максимално дълго последствията от загубата на костна маса. Заболяването е добре познато и ранната диагностика означава и по-добро лечение.

Лекарствата са важен елемент от терапията, която трябва да се допълни от здравословното хранене, прием на достатъчно витамин D и калций, както и достатъчно двигателна активност. Пациентите с остеопороза трябва стриктно да следват съветите на своя лекар, за да се справят с проблема.

Всяка година на 20 октомври отбелязваме Световния ден за борба с остеопорозата. Тази година той ще протече под надслов „Това е неприемливо! Да спрем да пренебрегваме костното здраве“ и целта е да насочи вниманието към липсата на достатъчно превенция и грижа. „Във времена, когато вече имаме достатъчно добри диагностични инструменти и ефективни лечения, е недопустимо здравните власти да продължат да бездействат.

Населението в световен мащаб продължава да застарява, което може да доведе до увеличение честотата на фрактурите. Ето защо остоепорозата трябва да бъде приоритет във всички етапи на живота – от поддържане на доброто костно здраве през младостта, до адекватните грижи за пациентите, преживели остеопоротична фрактура“, призовават от Международната фондация по остеопороза (МФО).

Повече информация може да намерите тук и във Фейсбук страницата Внимание, чупливо.

Източник: Offnews.bg

Повече от 420 000 българи страдат от остеопороза, като 80.4% от тях са жени, а 19.6% – мъже. На всеки час в България се регистрират по шест фрактури в резултат на крехките кости или около 150 счупвания на ден.

Това припомнят от Амджен България по повод 20 октомври – Световен ден за борба с остеопорозата. Тази година дългогодишната кампания за борба с крехките кости „Не се пречупвай“ е насочена към грижата за пациента след първото счупване.

Въпреки че заболяването засяга стотици милиони хора по света, остеопорозата остава недиагностицирана и нелекувана – особено сред тези, които вече са претърпели фрактури, вследствие на болестта. До 80% от пациентите с остеопоротични фрактури не се диагностицират и лекуват, а последиците от подобно счупване са инвалидизация, хронична болка, повишен риск от бъдещи фрактури и преждевременна смърт. Заболяването води до сериозна икономическа тежест, както за семействата на пациентите, така и за здравните системи.²

Над 11% от българските жени и повече от 4% от мъжете на възраст над 50 години ще получат бедрена фрактура през живота си, като този вид счупване е най-опасно. Прогнозата на Международната фондация по остеопороза (МФО) е, че поради застаряване на населението у нас броят на счупванията в следващите десет години ще се увеличи.

По последни данни преките разходи за остеопоротични фрактури в България са приблизително 4.2% от разходите за здравеопазване. За съжаление страната ни остава на едно от последните места в Европейския съюз и по изследване на костната плътност чрез т.нар. DXA (остеодензитометрия), като една от причините е, че не се заплаща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според МФО 239 000 българки остават нелекувани след първата фрактура.

Най-честите симптоми на заболяването са намаляване на ръста, острата болка в гърба, прегърбването.³ Изследването на костната плътност или т.нар. DXA скенер е най-добрият начин за диагностициране на остеопорозата. Остеодензитометрията е безболезнена, продължава около 20 минути, а лъчевото натоварване е изключително ниско. При изследване на лумбалните прешлени то е едва 3 до 5 микросиверта (µSv).

За сравнение, ако човек прелита от Европа до Северна Америка ще получи доза радиация, равняваща се на 60 микросиверта. Ранното диагностициране на остеопорозата е особено важно, за да се отложат максимално дълго последствията от загубата на костна маса. Заболяването е добре познато и ранната диагностика означава и по-добро лечение.

Лекарствата са важен елемент от терапията, която трябва да се допълни от здравословното хранене, прием на достатъчно витамин D и калций, както и достатъчно двигателна активност. Пациентите с остеопороза трябва стриктно да следват съветите на своя лекар, за да се справят с проблема.

Всяка година на 20 октомври отбелязваме Световния ден за борба с остеопорозата. Тази година той ще протече под надслов „Това е неприемливо! Да спрем да пренебрегваме костното здраве“ и целта е да насочи вниманието към липсата на достатъчно превенция и грижа. „Във времена, когато вече имаме достатъчно добри диагностични инструменти и ефективни лечения, е недопустимо здравните власти да продължат да бездействат.

Населението в световен мащаб продължава да застарява, което може да доведе до увеличение честотата на фрактурите. Ето защо остоепорозата трябва да бъде приоритет във всички етапи на живота – от поддържане на доброто костно здраве през младостта, до адекватните грижи за пациентите, преживели остеопоротична фрактура“, призовават от Международната фондация по остеопороза (МФО).

Повече информация може да намерите тук и във Фейсбук страницата Внимание, чупливо.

Източник: Offnews.bg

Жените, които редовно консумират преработени меса, могат значително да увеличат риска от развитие на рак на гърдата. Това разкрива мащабно изследване. Учените установили, че жените, които консумират бекон и шунка поне веднъж седмично, са с 57% по-голяма вероятност да развият рак на гърдата в сравнение с онези, които ги избягват.

Ефектът е най-силен при жените под 50-годишна възраст, сочат резултатите. Десетгодишното проучване е публикувано в рецензираното списание Clinical Nutrition. То проследява повече от 71 000 жени на възраст от 40 до 69 години, пише в. „Дейли Мейл“.

Учените смятат, че виновникът е натриевият нитрит – консервант, често използван в преработените меса, който може да образува канцерогенни съединения в организма, потенциално увреждайки ДНК и предизвиквайки мутации в тъканите на гърдата.

Натриевият нитрит се използва за убиване на бактериите в консервираното месо, за подобряване на вкуса и за поддържане на розовия цвят на бекона и шунката за по-дълго време.

Докато преработените меса като бекон и шунка повишават риска от рак на гърдата, учените подчертават, че „не е установена значителна връзка между риска от рак на гърдата и консумацията на други видове месо“, като свинско и пилешко, които не се консервират с нитрити, пише БГНЕС.

Изследването на Сеулския университет подкрепя предупрежденията на Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация, която класифицира преработеното месо като канцероген от група 1 – същата категория като тютюна, азбеста, хепатит В и арсена.

Експертите твърдят, че макар генетиката да играе роля при рака на гърдата, фактори като диетата, консумацията на алкохол, тютюнопушенето и затлъстяването стават все по-важни.

Източник: Offnews.bg