Организиране на специализирани обучения в страната и чужбина, насочени към лекари от трансплантационните центрове, координатори по донорство и специалисти от центровете за спешна медицинска помощ, бяха сред акцентите на работна среща в Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), съобщиха от агенцията.

Целта е да се повиши на професионалната квалификация и координация между звената, ангажирани в процеса на донорство и трансплантации в България.

Срещата е организирана от Иванка Динева, изпълнителен директор на ИАМН, а участие са взели доц. Петко Стефановски, управител на Национална здравноосигурителна каса – НЗОК, д-р Иван Маджаров, зам.-председател на Български лекарски съюз (БЛС), д-р Ваньо Витков, зам.-председател на Столична Колегия на БЛС, проф. Венцислава Пенчева, зам.-ректор на Медицински университет – София, Петър Цинцарски от Български Червен кръст (Bulgarian Red Cross), Български младежки Червен кръст / Bulgarian Red Cross Youth и представители на университети от страната.

Участниците са се договорили да изготвят график за предстоящи съвместни събития, свързани с популяризирането на донорството и развитието на трансплантационните програми в България.

Инициативите ще включват информационни кампании, научни форуми и обучения, насочени към обществото и медицинската общност.

Присъстващите на срещата се обединиха около необходимостта от анализ дали разработването на нови амбулаторни процедури биха подобрили дейностите по донорство и трансплантации. Анализът ще установи дали процедурите биха се отразили върху проследяването на пациентите в листата на чакащите за трансплантация, както и тяхното следтрансплантационно наблюдение. Освен това ще се разгледат възможностите процедурите да могат да насочат фокуса към качеството на грижите и дългосрочните резултати, съобщават от ИАМН. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Повишената заболеваемост от стомашно-чревни разстройства в Банско е причинена от норовируси. Това показват пробите от отпадната и питейната вода, които изследва екип експерти от групата „Микробиологични рискове в околната среда“ при СУ „Климент Охридски“. 

Пробите са взети на място на 23 април и са изследвани в същия ден, уточняват учените.

В отпадната вода на града са идентифицирани норовируси, генотип GII, в количество от около 1000 вирусни копия/мл. В по-ниски концентрации са открити ентеровируси. Предвид клиничното състояние на заболелите, е голяма вероятността норовирусите да са причинител на настоящата епидемия, посочват от „Микробиологични рискове в околната среда“.

В питейната вода не са открити вирусни или бактериални патогени, а индикаторните химични показатели също са в норма.

Заразяването с норовируси води до некървава диария, повръщане, болки в стомаха, температура и понякога главоболие, които обикновено преминават до 48 часа, а усложненията са редки. Патогенът се разпространява по фекално-орален път, т.е. заразена храна или вода, близък контакт с болни или аерозоли отделяни от тях, споделяне на малки общи помещения и др.

Важно е да се знае, че норовирусите са устойчиви на спиртните препарати за дезинфекция. Няма специфично лечение. Основната превенция е поддържане на добра лична и обществена хигиена, която започва с правилно измиване на ръцете с вода и сапун, подчертава Сергей Иванов, член на екипа учени.

„Микробиологични рискове в околната среда“ е част от проекта SUMMIT на Софийския университет. Лабораторията е единствената в България която изолира и идентифицира вируси от околната среда. Основната дейност е мониторинг на отпадните води за наблюдение на епидемиологичната обстановка в големите градове на България.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg