Безплатни изследвания за профилактика и ранна диагностика на бъбречното здраве се организират на 21 юни в Оряхово, съобщи за БТА председателят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели Христина Николова. Прегледите ще се извършват от лекар, медицинска сестра и експерти от асоциацията след предварително записване в сградата на Община Оряхово.

Инициативата е част от проект „Ранно откриване, осведоменост и грижа за бъбречни заболявания в отдалечени райони“, който пациентската организация реализира тази година благодарение на дарение. Проектът стартира от Оряхово и по него ще бъдат направени изследвания в пет населени места в Северна и още пет в Южна България.

Според Николова целта е да се даде достъп до специалисти нефролози на жители от отдалечени и по-малки населени места, както и да се запознаят хората с хроничното бъбречно заболяване, определено като „тиха пандемия”. Данните в световен мащаб показват, че близо 850 млн. души живеят с хронично бъбречно заболяване, което е повече от 10% от населението на земята. В първите две фази на заболяването почти 96,6 % от страдащите хора не са диагностицирани, а в третата фаза, когато вече бъбречната функция е силно затруднена – около 82% от страдащите не са диагностицирани. Световните статистики показват, че само 1 човек от 10 знае, че има хронично бъбречно заболяване.

„Проблемът на бъбречното заболяване е че то протича безсимптомно, има една лека уморяемост, която всеки я отдава на начина си на живот и не мисли, че може да има друг проблем. И когато започнат оттоците, високото кръвно, заболяването вече е доста напреднало. И затова се опитваме и с лекарите максимално да се говори за бъбречното заболяване, защото хората подценяват бъбреците си. Всеки е фокусиран в сърце, в мозък, а всъщност се оказва, че бъбреците са не по-малко опасни и водят наистина до тежка инвалидизация и увреждат всички други органи и системи“, посочи Христина Николова.

Статистиката показва, че се очаква през 2040 г. хроничното бъбречно заболяване да стане петата причина за смъртност след сърдечно съдовите заболявания. То обикновено възниква като вторично заболяване и двете основни рискови причини за възникването му са захарен диабет и артериална хипертония. Към това се добавя и затлъстяването, като все по-мащабен световен здравен проблем.

Николова обясни, че профилактиката е стандартна – движение, пиенето на вода по около 30 милилитра на килограм, а през лятото – повече. Много трябва да се внимава и с добавките за натрупване на мускулна маса. „Напоследък има изследвания, че тези добавки с протеини, които се взимат във фитнесите, са изключително вредни, защото приемът на по-голямо количество протеин уврежда бъбречната функция. Ако се върнем в българския бит, преди месо се е ядяло веднъж седмично и неслучайно. Хората преди са били много по-мъдри от нас. Това  също е важно да се знае, че прекомерната употреба на добавките води до увреждане“, посочи тя.

Председателят на асоциацията обясни, че за установяване на бъбречното здраве се правят две изследвания. Едното е кръвно – взима се креатинин и се изчислява по формула бъбречната филтрация, тоест скоростта, с която се пречиства водата за 24 часа. Другото изследване е с урина и то определя колко белтък пропуска бъбрекът, защото при добра функция той не би трябвало да пропуска белтък, а да го задържа в организма. Тези изследвания трябва да се правят веднъж годишно, каза Николова.

В момента по думите ѝ за здрави хора от 18 до 65 години се предвижда веднъж на пет години изследване за креатинин. „Това е дълъг срок за бъбречните заболявания, ние предложихме да е веднъж годишно. Това за албуминурия не е включено изобщо в профилактичните прегледи, тоест изцяло е занемарена бъбречната профилактика“, обясни Христина Николова.  

Тя допълни, че се надява след края на настоящия проект Дружеството на нефролозите да го продължи.

Източник: БТА