Източник: Offnews.bg

За трета поредна година поклонението в памет на жертвите на комунистическия режим в концлагера „Белене“ се организира от Инициативна група, която работи доброволно и безвъзмездно за подготовка и провеждане на най-значимото възпоменателното събитие в памет на жертвите на БКП в България. 

На 31 май 2025 г., събота, от 11,30 ч. ще се състои годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“, съобщи журналистът Христо Христов, координатор на Инициативната група, ангажирана в подготовката и провеждането на събитието.

Възпоменанието ще се проведе традиционно на бившия Втори обект на дунавския остров Персин, там където през 1949 г. комунистическото правителство на Георги Димитров с поверително разпореждане създава най-големия концлагер за политически противници на БКП.

За трета поредна година събитието се организира от Инициативна група „Белене“ 2025, след като то бе възстановено по предложение на фондация „Истина и памет“ след 3-годишно прекъсване през 2020 г. заедно с дружества на жертви на комунизма и други граждански организации.

Медийни партньори на честването тази година са сайтовете Faktor.bg и Desebg.com, на които може да търсите актуална информация, свързана с предстоящото годишно поклонение на 31 май.

Паметта е тук, но държавата я няма

Тази година годишното поклонение ще премине под наслов „Паметта за жертвите концлагера „Белене“ е тук, но държавата я няма“.

Организаторите желаят да акцентират на факта, че вече 36 години различните политически мнозинства, управлявали в България, не са направили нищо, за да бъде запазено най-автентичното място на репресии на хиляди жертви от тоталитарния комунистически режим – Втори обект на концлагера „Белене“ на остров Персин и той се руши.

Те ще настояват на най-високо ниво в държавата да се вземе решение за създаване на Национален Музей-мемориал на концлагера „Белене“, така както това е направено преди много години с подобни места на памет за тоталитарните репресии на комунистическите режими в останалите страни от бившия съветски лагер, където това е трайна и последователна държавна политика.

Също така на годишното поклонение ораторите ще поставят и проблема със 7-годишното блокиране на процедурата в Министерството на културата за придобиване на статут на недвижим паметник на културата с национално значение на бившия концлагер „Белене“.

Процедурата, започнала през 2018 г. по заявление на журналиста Христо Христов, е замразена поради невъзможността да се постигне съгласие „Белене“ да стане национален паметник на културата между Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите и Министерството на правосъдието, тъй като на остров Персин се засягат територии, към които различните ведомства имат интереси.

Специален гост на честването

През 2023 г. инициативната група „Белене“ въведе честването да има специален гост. Тази година специален гост ще е доц. Михаил Груев – историк, председател на Държавна агенция „Архиви“ и автор на редица ценни изследвания за периода 1944-1989 г.

Първият специален гост през 2023 г. при възстановяване на годишното поклонение бяха членовете на Комисията по досиетата, която издаде специален документален сборник, посветен на концлагера „Белене“.

Миналата година специален гост бе писателската Теодора Димова, в чиито романи тя застъпва теми и проблеми, свързани с комунистическия период.

Осигурен е свободен достъп до мястото на събитието

За тазгодишното поклонение на „Белене“ организаторите са осигурили безпрепятствен достъп за всеки, който желае да се включи във възпоменателното събитие.

Министерството на правосъдието е издало съответно разрешение за деня на събитието, тъй като на остров Персин се намира действащ затвор, а участниците преминават през портал на администрацията на затвора и след това се придвижват по понтонен мост през Дунав, за да отидат на остров Персин.

Не е необходимо гражданите да търсят от други институции достъп до Втори обект на Персин, нито да заплащат такси за това.

Влизането до концлагера „Белене“ е безплатно

Годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера „Белене“ на 31 май тази година е напълно безплатно и желаещите да се включат в него не трябва да заплащат никакви такси, включително за придружаване до място от лица, които се представят за гидове.

Единственото изискване за допускане на участниците в събитието е да носят документ за самоличност.

Той се представя на служителите от администрацията на затвора в гр. Белене при преминаване през портала към понтонния мост. Лица без документ за самоличност няма да бъдат допускани.

След представяне на документ за самоличност от администрацията дават на всеки посетител малък талон с номер, който на излизане следва да се предаде. По този начин администрацията на затвора установява дали всички влезли на острова са го напуснали след събитието с оглед недопускането на инциденти.

Без оръжие, наркотици и алкохол

Лица, които носят огнестрелно или хладно оръжие, наркотици и алкохол или са видимо под тяхно въздействие също няма да бъдат допускани до събитието и ще бъдат спирани на портала на затворническата администрация.

Няма да бъдат допускани и лица, които носят в себе си остри предмети, бухалки, или други, които биха застрашили здравето на участниците във възпоменанието.

Полицията в Районно управление на МВР – Белене също е информирана от организаторите за предстоящото събитие и ще следи за спазване на обществения ред, както и за недопускане на безразборно паркиране и създаване на трафик.

Осигурен е безплатен транспорт за трансфер до Втори обект

За онези участници в поклонението, които не са със собствен транспорт, организаторите са осигурили безплатен транспорт за извозването им до Втори обект на концлагера „Белене“, намиращ се на около 12 км. от брега на Персин и връщането им до понтонния мост след приключване на събитието.

Извозването става с 20-местни бусове, които ще очакват посетителите на брега на остров Персин, след като те преминат река Дунав през понтонния мост.

Групите, които ще пристигнат за събитието с големи автобуси също следва да се възползват от безплатния транспорт за трансфер до Втори обект, тъй като по понтонния мост големи автобуси не могат да преминат.

Осигурени са Бърза помощ и химически тоалетни

Осигурена е линейка на Бърза помощ и квалифициран лекар, но организаторите не носят отговорност за моментно влошено здравословно състояние на участници в събитието, нито за пътен инцидент по пътя за Втори обект.

На Втори обект ще функционират специални наети за събитието химически тоалетни, нещо, което организаторите осигуряват за втора поредна година.

Безплатна вода, безалкохолни напитки и сандвичи

Организаторите ще осигурят в деня на поклонението безплатна вода, айран и сандвичи до изчерпването им.

Очаква се тази година участниците в годишното поклонение на „Белене“ да надхвърлят 500 души от цялата страна и чужбина.

Неполитическо събитие

Годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера „Белене“ е неполитическо събитие и не е желателно то да бъде използвано за пропагандиране на партийни символи от участници в него.

Партийни знамена и плакати могат да бъдат използвани след приключване на събитието при снимки за спомен на Втори обект.

Безвъзмездна работа и дарителска кампания

Организирането на годишното поклонение става възможно благодарение на доброволни дарения на граждани, чиито имена организаторите отбелязват публично с благодарност и признателност по време на поклонението.

Всички участници в Инициативната група „Белене“ 2025 работят безвъзмездно за събитието и не получават никакво възнаграждение от събраните дарения под каквато и да е форма.

След събитието координаторът Христо Христов се отчита документално през Инициативната група, а след това помества на сайта desebg.com публичен отчет за дарителската кампания и направените разходи във връзка с подготовката и провеждането на събитието.

Желаещите да направят дарение за годишното поклонение мога да го направят по банковата сметка на съорганизатора на събитието фондация „Истина и памет“ могат да научат повече подробности на сайта desebg.com.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, а 75% не са посетили библиотека нито веднъж.

Това сочат данните от представителното социологическо изследване „Достъп до култура“, обхващащо над 1000 души, предаде „СЕГА“. 

Те бяха изнесени днес в „Гьоте институт“ – София. Резултатите съобщиха Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София, Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, и Янина Танева от „Фабрика за идеи“.

Днес ще чуете данни, които са първи за България от изследване, което продължава три години, обяви Ломева.

Проучването показва, че 63% не са били на театър нито веднъж, 56,1% не са влизали в киносалон, а 82,7% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет през 2024-а. През миналата година българинът средно е прочел 8-9 книги и това число постоянно намалява. През 2022-а броят прочетени книги за средностатистическия ни сънародник е бил между 9 и 10, отбелязват от екипа на проекта.

Сред причините за непосещаване на културни събития 40% от респондентите са посочили отговор „скъпо е“, 37% са отговорили, че нямат време, 25,4%, че нямат достъп (например живеят в населено място, в което не се провеждат такива), 16% са отговорили, че не харесват културни събития. 13,7% отговарят с „Нямам компания“, а 3,8% са избрали отговора „Друго“.

„За нас е тъжна радост да представим тенденциите, които виждаме в потреблението и участието в култура“, каза Янина Танева. Тя отбеляза, че изследването се прави вече трета година и е под наслов „Индекс право на култура“, който измерва какви са спънките, от какъв характер са, така че да може да бъдат адресирани.

Диана Андреева-Попйорданова отбеляза, че сред препоръките, които отправят за промяна на тези данни и тенденции, е културен паспорт за лица от 6 до 26 години за културни дейности. Това са около 1 милион и 300 хиляди души. Сред решенията, които се предлагат, са и транспортни ваучери на хората от малки населени места, за да стигат до градове с културни събития.

Данните от 2023 г. бяха една идея по-оптимистични само по отношение на четенето, като повечето показатели остават сходни. През нея 40% от българите не са отворили книга, 62,6% не са били на театър, а 61% – на кино. Цели 82,5% не са посетили концерт за класическа музика, опера или балет. Единствената културна активност, която се е повишила през 2024 г., е посещението на кино с 5% – много вероятно заради филма „Гунди“, отбелязва изданието.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg