Nvidia възобновява поръчки за H20 чипове заради силно търсене от Китай

Nvidia е поръчала 300 хил. H20 чипа от тайванския производител TSMC, след като администрацията на Тръмп позволи възобновяване на продажбите в Китай. H20 е специално разработен за китайския пазар с ограничени възможности спрямо водещите модели, за да отговаря на изискванията на американските експортни ограничения. Компанията вече разполага с между 600 хил. и 700 хил. чипа в наличност, но засиленото търсене от китайски гиганти като Tencent и Alibaba я накара да възобнови поръчките. Решението предизвика критики в САЩ заради опасения, че достъпът на Китай до такива технологии ще отслаби американското предимство в сферата на изкуствения интелект.

Apple затваря магазин в Китай за първи път

Apple ще затвори един от двата си магазина в град Далян, Китай – първо по рода си затваряне в страната, на 9 август, заради отлива на наематели от търговския център Parkland Mall. Решението идва на фона на отслабнало потребление и по-ниски от очакваното продажби в Китай, където Apple отчете 2.3% спад през второто тримесечие. Въпреки това компанията продължава да инвестира в нови локации в страната, като предстои откриване на нов магазин в Шънджън, както и планира разширяване в Пекин и Шанхай. Apple също така оптимизира присъствието си на световния пазар, като става по-внимателна при подновяването на търговски наеми и закрива магазини в страни като Великобритания, САЩ и Австралия.

Apple предприе първо по рода си затваряне на магазин в Китай
Източник:
Reuters

Warner Bros и Discovery се разделят в отговор на промените в индустрията

Warner Bros Discovery ще се раздели на две отделни компании – Warner Bros и Discovery Global, по-малко от четири години след сливането си на фона на сериозни промени в развлекателната индустрия. Warner Bros ще обедини филмовото и стрийминг съдържание, включително HBO Max и DC Studios, докато Discovery Global ще управлява кабелните мрежи и платформата Discovery+. Целта на разделянето е да даде възможност на бизнеса със стрийминг и филмови продукции да се развива по-свободно, без да бъде затрудняван от загубите на кабелните телевизии. Тенденцията следва по-широкия обрат в индустрията, където и други компании като Comcast и Lionsgate се отказват от дългогодишна консолидация.

Източник: Капитал

Предстоят още преговори

Ето и още важни части от споразумението, които предстоят да се уточнят.

Какво ще се случи със стоманата и алуминия?

Един от най-големите нерешени въпроси е износът на стомана и други метали от ЕС за САЩ. В неделя Тръмп заяви, че САЩ ще запазят 50-процентното мито върху вноса на стомана и алуминий. В понеделник официални представители на ЕС заявиха, че двете страни са се споразумели за квота, базирана на историческите нива на внос, над които ще се прилага 50-процентното мито. Американски представители обаче заявиха, че макар да се обсъжда по-ниска митническа квота, все още не е постигнато споразумение.

„Те се опитаха да включат стоманата, но президентът отказа, той не е склонен да включи стоманата в споразумението. И те приеха това“, заяви американски представител пред Financial Times. „Все още има редица неща, които могат да бъдат добавени към споразумението с течение на времето“, добави той.

Кои сектори ще имат нулеви мита

САЩ и ЕС се споразумяха, че и двете страни ще намалят митата до нула, което обхваща търговия на стойност около 70 млрд. евро. Това включва „всички самолети и компоненти, определени химикали, определени генерични лекарства, полупроводниково оборудване, определени селскостопански продукти, природни ресурси и критични суровини“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Точните параметри на нулевите мита все още не са определени. Към понеделник не беше ясно дали виното и спиртните напитки ще бъдат включени в безмитната част от споразумението, като преговорите продължават.

Преференциалното третиране на САЩ с нулеви мита може да противоречи на правилата на Световната търговска организация (СТО), предупреждават търговски експерти.

„Всички тези методи явно не са съвместими с правилата на СТО, но това не би било първият случай“, заяви Игнасио Гарсия Берсеро, бивш търговски служител на ЕС, който е отговарял за правилата на СТО.

Източник: Капитал

Американските компании доминират европейския пазар на облачни услуги, което поражда опасения сред европейските политици и лидерите в индустрията, че американското законодателство, особено „Cloud Act“, би могло да насърчи администрацията на Тръмп да упражнява по-голямо влияние върху европейските данни – дори при съхранението им на сървъри, разположени в Европа. Това е тревожно, защото Вашингтон също така премина от оплаквания относно регулациите и действията на ЕС по отношение на технологиите, към оспорване на тези решения.

Какви мерки са предприети

Ключови институции, включително Европейската комисия, сега водят преговори с компании като OVHcloud за прехвърляне на някои от техните облачни услуги от американски компании, за да се засили цифровата автономност на Европа. По-късно тази година ЕК ще представи нов закон, предназначен да се справи с разликата в капацитета на Европа за облачна инфраструктура и изкуствен интелект, включително действия за увеличаване на капацитета за сигурна обработка на доставчиците на облачни услуги, базирани в ЕС.

Брюксел все още обмисля дали и как би могъл да включат в законодателството разпоредби „Buy Europeans“. Te биха облагодетелствали европейските компании пред американските, като същевременно се опитват да спазват споразумението на Световната търговска организация, което изисква местните и чуждестранните компании да бъдат равнопоставени. Поддръжниците твърдят, че това би насочило инвестициите към европейски технологични компании, би спомогнало за засилване на съществуващата технологична екосистема в целия блок и би ускорило изграждането на алтернативи на американските доставчици.

Срещу дигиталния монопол

Темата за цифровия суверенитет далеч надхвърля облачните услуги. Нарастващата осведоменост доведе до инициативи като EuroStack, която има за цел да изгради европейска технологична инфраструктура и призовава политиците не само да дават приоритет на европейските компании при обществените поръчки, но и да създадат фонд за стимулиране на местните технологии. Инициативата беше изрично спомената в коалиционното споразумение между двете основни партии в Германия. Една от ключовите пречки за постигане на тези цели обаче са инвестициите. Според Financial Times EuroStack твърди, че през следващото десетилетие са необходими инвестиции от 300 млрд. евро, други оценки определят сумата до 5 трлн. евро.

Дори ако ЕС може да обедини публично и частно финансиране, за да подобри своята цифрова инфраструктура, както твърдят служители и изследователи, това рискува да отнеме твърде много време или изобщо да не се случи. Очевидният пример за това, цитиран толкова често, че се е превърнал в клише, е френско-германската инициатива Gaia-X, мрежа от свързани доставчици на облачни услуги, които се надяваха да оспорят господството на САЩ в облачните технологии в Европа.

Брюксел търси път към дигитална независимост

Увеличаването на технологичните възможности на Европа се разглежда в Брюксел и като възможност за спиране на икономическия спад на блока. Йен от Proton добавя, че ключови европейски сектори като автомобилната индустрия, банковото дело, електронната търговия и здравеопазването са на път да бъдат още по-засегнати от технологиите. За него краткосрочните разходи за преход, направени от отдалечаването от американските технологични доставчици, не са разход, а „инвестиция в бъдещето“. Разпоредбите за суверенитет могат твърде лесно да се превърнат в протекционизъм, без да доведат до резултати за потребителите или публичните институции. Въпреки това тези краткосрочни разходи все още са осезаеми за много европейски компании, особено ако местните алтернативи нямат мащаба или ценовите опции на по-големите си американски конкуренти.

„Разпоредбите за суверенитет… могат твърде лесно да се превърнат в протекционизъм, без да доведат до резултати за потребителите или публичните институции“, казва Томас Буе от Business Software Alliance, лобистка група за световната софтуерна индустрия.

Източник: Капитал