Българско кино събра за пореден път наши сънародници в Букурещ. Публиката имаше възможност да види пълнометражния документален филм “Проблемът с комарите и други истории“. Прожекцията се състоя във вторник вечерта в Гьоте институт по инициатива на фондация „Градски ролки”.

Около 30 души, сред които и една канадка, с интерес проследиха лентата, режисирана от Андрей Паунов в сътрудничество с Лилия Топузова, която е изследвала мрежата от концентрационни лагери в България. 

“Мястото, което ще видите, се намира на границата между България и Румъния. То е многоезиково място, където местните хора говорят влашки диалект. И е мултиетническо място, което има тежко наследство. Това е и мястото, където е бил най-големият лагер за принудителен труд в комунистическа България. И до днес обектът продължава да бъде затвор. Белене се асоциира с политическо насилие и с ядрена централа. Когато започнахме да снимаме през 2006 г., вече бяхме прекарали две години и половина там. Проучване, етнографска работа и много разговори с местната общност”,  сподели за зрителите Лилия Топузова, която се включи чрез Зуум от Торонто в Канада. 

Тя обърна внимание на факта, че филмът е направен в особен период на преход – малко преди България и Румъния да се присъединят към ЕС, но и в момент, в който двете бивши социалистически държави е трябвало да гледат към миналото си. 

Лилия Топузова също погледна назад в миналото и си спомни как е започнала работата по филма.

“През 2003 г. видях снимка на корицата на книга в библиотека Робъртс в Университета в Торонто. Снимката беше черно-бяла. Беше на Юлия Ръжгева (в миналото надзирателка в лагера на остров Персин – бел.ред. ). Видях снимката и веднага се сетих за годините на прехода, защото бях част от последното поколение на учениците от социализма. Бях на почти 11 години, когато комунизмът се срути. И имах този ярък спомен десет години по-късно, гледайки оцелели по телевизията да разказват историите си. Видях снимката, спомените ми изплуваха. И реших да си купя еднопосочебилет и да се върна в България. Беше простичко. Това беше възможност да се върна и да започна да задавам трудни въпроси”, сподели тя.

Когато отива на място, не е лесно да предразположи хората да говорят. Първоначално никой не иска да застане пред камерата.”Какво направих? Отидох в местната кръчма. Ядох шкембе чорба. И пих ракия. Усетих, че не е сливова, а е направена от по-различен плод, специфичен за региона. Местните хора бяха много изненадани, не очакваха това от едно градско момиче. Успях да ги предразположа”, разкри Лилия на публиката. 

Филмът представя град Белене през всекидневието и житейските истории на различни негови жители, които живеят между идеологизираните образи на АЕЦ Белене и концлагера в Белене. За много от тях големите кранове, чуждите инвеститори и веселите песни на мажоретки, които празнуват изграждането на ядрената електроцентрала, са знаци на светлото бъдеще, което предстои. Логото на АЕЦ-а може да бъде видяно навсякъде – върху сгради или върху домашна посуда. В другия полюс обаче е миналото, което никой не желае да си спомни – концлагерът Белене. 

Съдбите на героите на филма илюстрират пресичането на тъмното минало, ядреното бъдеще и вечният проблем с комарите, които остават непроменени от времето и хода на историята. 

Световната премиера на филма е по време на 46-ата Международна седмица на критиката на Фестивала в Кан през 2007 година. Лентата е показвана и на фестивали в Торонто, Карлови вари, Пусан и Лондон и има множество международни награди.

Прожекцията на “Проблемът с комарите и други истории“ в румънската столица е част от инициативата на фондация „Градски ролки“ – „Българска филмотека в Букурещ“ (Filmoteca Bulgara în București). Тя започна на 30 октомври с представянето на филма „Моят чичо Любен“ (2023 г.) на режисьорите Никола Бошнаков-Кольо и Георги Стоев-Джеки.

Следващата прожекция на български филм в Гьоте институт в Букурещ ще бъде на 9 май. Тогава зрителите ще имат възможност да гледат “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.

Фондация „Градски ролки“/“OrașulReel Foundation“ е създадена в края на 2021 г. и е посветена на проучване и опазване на българското културно-историческо наследство в Букурещ и отвъд територията на България и на утвърждаването на българската култура чрез средствата на киното и изкуствата. 

Източник: БТА