Засиленото търсене на продукти, свързани с изкуствения интелект (като чипове, сървъри и телекомуникационно оборудване), както и увеличението на вноса в САЩ преди въвеждането на по-високи мита от администрацията на президента Доналд Тръмп, поддържат стабилна световната търговия със стоки през 2025 г., но перспективите за 2026 г. се влошават, прогнозира днес в свой доклад Световната търговска организация (СТО), цитиран от Франс прес.

През тази година СТО няколко пъти промени своите прогнози заради несигурността около въздействието на новите тарифи, наложени от Тръмп, посочва АФП.

Според новите прогнози на Световната търговска организация обемът на световната търговия със стоки се очаква да нарасне с 2,4 на сто през тази година (спрямо прогноза от 0,9 на сто през август).

В същото време прогнозираният растеж за 2026 г. е ревизиран надолу до 0,5 на сто (спрямо прогнозата през август за ръст от 1,8 на сто). Прогнозира се растежът на износа на услуги в световен мащаб да спадне от 6,8 на сто през 2024 г. до 4,6 на сто през 2025 г. и до 4,4 на сто през 2026 г.

„Устойчивостта на търговията през 2025 г. се дължи в голяма степен на стабилността, осигурена от многостранната търговска система, основана на правила“, коментира в изявление Нгози Оконджо-Ивеала, генерален директор на СТО.

„Настоящите смущения в световната търговска система са призив за действие към държавите, за да я преосмислим и да изградим заедно по-здрави основи, водещи към по-голямо благосъстояние за всички“, добави тя.

Според икономисти на СТО ръстът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква да достигне 2,7 на сто през 2025 г. и 2,6 на сто през 2026 г.

От встъпването си във втория президентски мандат през януари президентът на САЩ Доналд Тръмп въведе на няколко етапа нови допълнителни мита върху внасяните в страната стоки.

Администрацията на Тръмп наложи основна ставка от 10 на сто на всички държави, като за някои от тях, чиито износ към САЩ надвишава американския внос от тези държави, са определени значително по-високи ставки.

Президентът на САЩ си постави за цел да възроди американската промишленост чрез протекционистка политика, която представлява пълен обрат спрямо досегашната политика на Вашингтон, насочена към поддържане на отворена икономика.

През април СТО прогнозира, че обемът на световната търговия със стоки е възможно да спадне до 1,5 на сто през 2025 г., в зависимост от водената търговска политика на Доналд Тръмп.

„Умереният отговор на страните на промените в митата“ спомогна за предотвратяване на спад в обема на търговията, отбеляза Нгози Оконджо-Ивеала.

Други фактори също са подпомогнали световната търговия да устои – увеличението на разходите за продукти, базирани на изкуствен интелект, увеличеният внос в САЩ преди покачването на митата и силният обмен между други държави, особено между развиващите се икономики, добави тя.

„Юг-юг търговията“ (търговията между развиващите се страни, различни от Китай) е нараснала с 8 на сто в стойностно изражение през първата половина на 2025 г., в сравнение с 6 на сто за световната търговия като цяло, уточни СТО. Търговията „юг-юг“, включваща партньори, различни от Китай, нараства дори по-бързо – с около 9 на сто.

Въпреки това, с влизането в сила на по-високите мита през август, икономисти от СТО очакват негативните ефекти върху търговията да се усетят през 2026 г.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА

Периодът на двойно обозначаване на цените ще продължи до 8 август 2026 г., а в този период цените ще се изписват едновременно в лева и евро с еднакъв шрифт и цвят, за да могат потребителите да ги сравняват. През януари плащанията в търговските обекти ще могат да се извършват и в двете валути, като търговците са задължени да връщат ресто в евро. Те могат да откажат да приемат повече от 50 броя монети, независимо от тяхната стойност. Това бяха основните послания на директора на Териториалното отделение на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в Хасково Димитър Илиев по време на информационна среща в Тополовград, част от съвместната кампания на КЗП и Националната агенция за приходите (НАП) за разясняване на процеса по въвеждане на еврото.

Курсът, по който ще се обменя левът за евро, е строго фиксиран – 1,95583 лв. за едно евро, и не подлежи на закръгляне или съкращаване, напомни експертът. Той демонстрира пред участниците нагледни примери за превалутиране.

Банковите сметки ще бъдат превалутирани автоматично на 1 януари 2026 г., без начисляване на такси. От тази дата чрез банкоматите ще се теглят само евро. Съществуващите договори ще останат в сила, като единствената промяна ще бъде в номиналната им стойност – от лева в евро

„Приемането на еврото не е основание за едностранна промяна на договорите от страна на търговците, което означава, че не може да бъде изисквано подписване на нови договори или споразумения само заради еврото“, предупреди експертът.

В отговор на въпрос от залата Димитър Илиев посочи, че наличните левове могат да бъдат обменяни безплатно във всички търговски банки до юни 2026 г., а след това – безсрочно и без такса в Българската народна банка.

Директорът на офиса на НАП в Хасково Любомир Делчев информира, че всички сметки и задължения на фирми и граждани ще бъдат превалутирани служебно. Той обърна внимание, че данъчните декларации – годишни и месечни – трябва да бъдат попълвани съобразно периода на действие на съответната валутна единица. Плащанията към НАП след 1 януари 2026 г. ще се извършват единствено в евро и по банков път.

Експертите напомниха, че утре, 8 октомври, изтича двумесечният гратисен период, след който, съгласно закона, КЗП и НАП ще започнат да налагат санкции за необосновано повишаване на цените, неправилно превалутиране и липса на двойно обозначаване. За първо нарушение глобата е между 600 и 7000 лв., а при повторно – от 1200 до 14 000 лв., уточни Илиев.

На срещата беше представен и сайтът на КЗП „Колко струва“ (kolkostruva.bg), пуснат в действие на 30 септември и обновен на 6 октомври. В платформата всички големи търговци с оборот над 10 млн. лв. за 2024 г. подават ежедневно информация за цените на стоките от т.нар. голяма потребителска кошница, включваща 101 основни продукта – храни, лекарства и стоки за бита. 

Източник: БТА