Винарска изба „Райнов и синове“ в русенското село Нисово планира производството на нови три вида вино. Това съобщи в интервю за БТА собственикът и управител на винарната Димчо Райнов. 

По думите му новите видове вино ще бъдат малко по-различни, по-плодови бяло, червено и розе. „Ще ги пуснем от догодина“, каза Райнов. 

Избата, която се намира на трийсетина километра от Русе в живописната местност на природния парк „Русенски Лом“, е създадена през 2006 година. 

„Осигуряваме напълно затворен цикъл на производство – от гроздето до бутилирането на вината. Догодина избата ни ще навърши 20 години. Тя е замислена по френски проект. Големият ми син учи и винарство във Франция, в района на Бордо. Създадохме първото насаждение през 2000 година. Основните сортове тогава бяха на площ от 10 хектара. Имахме Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло и Совиньон блан. От първата реколта направихме много добри вина. Едно от тях е купажно червено вино – резерва, и Совиньон блан, като са от серията „Horses Valley“. Произведохме 25 000 бутилки червено купажно вино и около 7000-8000 бутилки бяло вино – Совиньон блан“, каза Райнов.

Той обясни, че сега избата притежава около 800 декара лозови масиви и произвежда годишно от 800 000 до 1 000 000 бутилки и плика – т. нар. bag in box, с вино. 

„Основните видове вина са Каберне совиньон, Мерло, купажно резерва, Каберне фран, Мускат, Совиньон блан и Гъмза“, каза Райнов. 

Той добави, че допреди ковид пандемията основно са изнасяли виното си за чужбина, но след нея половината от производството е предназначено за вътрешния пазар, а останало – за експорт. 

„Освен шест – седем хектара с Гъмза с новите инвестиции, които направихме след 2005 – 2007 г., имаме и някои по-екзотични сорта като Семийон, Петит мансенг, които се използват в купажите на вината ни“, обясни Райнов.

Той каза, че балансът при тазгодишната реколта е малко нарушен заради сушата през лятото и студените дни през пролетта.

„Това оказа влияние на някои сортове грозде – основно на Мерлото, тъй като е по-топлолюбиво. Докато при Каберне фран, Мускат и Пино блан добивите са по-добри, но са с около 30 процента по-ниски от миналогодишните. Като качество гроздето е добро – и при бялото, и при червеното. Мисля, че виното ще бъде хубаво, тъй като захарността е висока“, каза Райнов. 

Той обясни, че допреди две години избата е инвестирала много в машини и оборудване. 

„Всичко беше за наша сметка, като не сме участвали по програми. Оборудвани сме с модерни червени ферментатори с автоматизация на процесите. За белите вина също направихме нови съдове. Имаме нова хладилна централа за охлаждане на бялото вино и розето. Предвиждаме да инвестираме и в нови насаждения“, обясни Райнов.

Той обясни, че последното винено изложение, в което избата е участвала, е било в Лас Вегас. 

„От 11 проби от различен вид вино получихме много добри оценки. Девет спечелиха медали. Имаме купажно вино, което събра 95 точки. Никой не очакваше, че в Лас Вегас, където цяла Америка, където цял свят участва, ще оценят така вината ни. Доволни сме“, каза Райнов. 

Той обясни, че сега са се насочили към оформяне на определени серии вина, които вероятно през идната година ще представят в германския град Дюселдорф. 

„Проблемът е, че в нашата държава не можем да се организираме така и да покажем силата на българското вино. Молдова преди няколко години на изложението в Дюселдорф имаше 50 метра щанд, от който лъхаше сила и мощна индустрия, а ние в България – с такива големи заводи и толкова инвестиции в лозови масиви, участвахме на малки бюра“, разказа Райнов. 

По думите му държавата ни трябва да насочи средства за участие в изложения, да подпомогне много производители да се представят на тях. „Но за съжаление в България се казва, че виненото грозде не е плод, защото се използва за преработка, а виното е луксозен продукт, който не трябва да се подпомага. Това много пречи. Затова е нужна държавна политика. Могат да ни помогнат и за износа. Например повечето италиански и испански вина са експортно субсидирани. На българските винопроизводители са им нужни пазари. Боли ме, защото това ми е 32-ра кампания по гроздобер“, каза Райнов. 

Той обясни, че неговата изба е насочена и към винен туризъм. „В момента реконструираме стара мелница. Тя се намира до избата. Мелницата е построена през 1925 година. Ще я оборудваме и ще организираме в нея дегустации. В сградата ще има и малък музей, както и магазин. Надявам се, че до месец май догодина ще бъде готова“, каза собственикът на винарската изба. 

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА

Винарска изба „Марян“ (Maryan) в едноименното еленско село вече разполага с нови машини, съдове и дегустационна зала благодарение на европейско съфинансиране, казаха за БТА нейните създатели и собственици Светла и Илия Иванови. Миналата година са закупени съоръжения за ронене и смачкване на грозде, бутилираща машина и няколко съда за съхранение. За целта за първи път са използвани европейски средства в размер на около 90 000 лева. Тази година е изградена и дегустационна зала с капацитет близо 30 места.

Избата е създадена през 2011 г. от Иванови, заедно с агронома и технолог Стефан Чоранов, а впоследствие към екипа се присъединяват синът на Светла и Стефан – Петър Иванов, съпругата му Иванина Иванова и още трима работници. Идеята ни в началото беше да правим кратки серии вина, така както на нас ни харесват, и да ги представяме на хората, които се интересуват от тази напитка, разказа за БТА Иванова. Започват с по-малки количества, а сега произвеждат около 50 000 бутилки вино годишно – бяло, розе и червено. Белите вина са от сортовете Димят, Совиньон блан и Шардоне, червените са от Мавруд, Мерло, Каберне совиньон и Каберне фран. От миналата година изба „Марян“ предлага новото си бяло вино Dancing butterflies. То е купаж от Совиньон блан, Шардоне и Димят, като поради интереса към него ще е в по-голямо количество. На пазара предстои да излезе и червения му вариант, разкриха Иванови, които се гордеят с множеството си награди от престижни национални и международни конкурси.

Избата не разполага със собствени насаждения, а закупува грозде от два масива, намиращи се в сливенския регион. Екипът наблюдава как лозарите се грижат за лозята и следи параметрите на плода, за да може когато нужните показатели бъдат постигнати, да бъде набран. Това, че сме малък производител, ни помага много в определянето на деня за гроздобер, тъй като можем да си изберем възможно най-желаното от нас съчетание на параметри и да разполагаме с най-доброто грозде, което е съществена предпоставка да произведем хубаво вино, обясни Иванова. Тя допълни, че тази година качеството е много добро въпреки изненадващите големи пролетни студове и последвалото рязко засушаване, довело до сериозно намаление на добивите.

Посетителите на винарната са различни хора. Допреди пандемията посещаемостта от чужденци била много добра. Имало както европейци, така и гости от Южна Африка, Австралия, САЩ. Хората от по-далечните дестинации определено бяха винени ценители, разказа Иванова. Правеха си турове из целия Балкански полуостров или Източна Европа, идвайки специално на винен туризъм. Тогава бяха първите ни срещи с такива големи почитатели на виното, готови да пресекат океана, за да посетят и разгледат държави, за които само са чели, и да опитат на място виното и храната. В избата при дегустация предлагаме и мезета от местни производители, характерни за региона, за да покажем какво се произвежда тук, добави тя. Чуждестранните гости държат да опитат предимно вино от местните сортове, обясни Иванова. От тях ние имаме един червен и един бял – съответно Мавруд и Димят, като се предлагат както чисти, така и в купаж.

След приемането на България в Шенген броят на румънските туристи в избата се е увеличил. Има такива, каквито идват на еднодневни екскурзии с автобус, но в повечето случаи групите са по около десетина човека, обясни Иванов. Има хора, които посещават Еленския Балкан и често се отбиват в избата. Според Иванови делът на младите, които имат интерес към виното, се увеличава. Сред гостите има и членове на винени клубове, които обикалят страната с цел да опознаят винарните в различните региони и тяхната продукция. Еленският Балкан е много популярно място за краткосрочна семейна ваканция и затова много често идват семейства, с някои от които Иванови вече се познават добре, защото са техни чести посетители. Няколко пъти в годината се провеждат и Дни на отворените врати – в Международния ден на Мавруда, на Трифон Зарезан, на празника на село Марян, на Празника на Еленския бут в Елена.  

Преди пандемията веднъж годишно с контейнери изнасяхме червено вино за Бразилия, червено и бяло за Южна Корея и имахме редовен износ за Лондон, но след това стана трудно, обясниха Иванови. Сега пращаме с куриер на индивидуални клиенти в Европейския съюз, но продаваме основно на българския пазар в специализирани магазини за вино и ресторанти.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА

Бедността в Аржентина е засегнала около 31,6 на сто от населението през първото полугодие на 2025 г., което е спад от 6,5 пункта за шест месеца, според официални данни, публикувани днес и цитирани от Франс прес. Тяхната достоверност обаче се оспорва от няколко организации.

Този показател, обявен от Института по география и статистика (INDEC), бележи рязък спад спрямо 38,1 на сто през предходното полугодие и е още по-впечатляващо понижение на годишна база, тъй като бедността беше скочила до 52,9 на сто заради девалвация, инфлация и първите месеци на строги икономии, въведени от ултралиберала Хавиер Милей.

Прагът на бедност в страната с 47 милиона жители е определен на 376 000 песос (241 евро) за възрастен, за да се обхване кошница от основни стоки и услуги.

Делът на аржентинците в крайна бедност също е намалял – до 6,9 на сто прямо 8,2 на сто шест месеца по-рано, според Института по география и статистика.

Министерството на човешкия капитал веднага приветства в социалната мрежа „Екс“ (X) най-ниския процент на бедност „от 2018 г.“, приписвайки го на два фактора: „спирането на инфлацията“ от страна на правителството и „акцента върху директните помощи за най-уязвимите“ като например универсалната помощ за деца (AUH), която е нараснала четирикратно за 20 месеца и достига 93 786 песос (60 евро) на дете.

Статистическите данни са приблизителни – базират се на екстраполация от извадка в 31 градски центъра, без да се дава абсолютен брой хора.

Те редовно се поставят под съмнение от различни организации като авторитетната Социална обсерватория към Католическия университет (OSDA-UCA), която смята, че „макар спадът в бедността да е реален, неговият мащаб е надценен“.

Обсерваторията изтъква две методологически причини: първата е „подобреното отчитане на доходите“ от края на 2023 г. от страна на статистическата служба, а втората е използването на „кошници от стоки и услуги, базирани на модели на потребление от 2004–2005 г.“, които не са актуализирани.

При прилагане на актуализирани критерии нивото на бедност през март 2025 г. е достигнало 43,3 на сто, т.е. с 8,6 пункта над официалната статистика, според икономическия мозъчен тръст – Център за европейски политически анализи.

„Не казваме, че статистическата служба лъже“, обобщава пред АФП социологът Даниел Штейнгарт от мозъчния тръст „Фундар“ (Fundar). „Проблемът е, че самата методология съдържа потенциални слабости“, допълва той.

Аржентинският президент Хавиер Милей призна в средата на септември в речта си за бюджета, че „мнозина не усещат в своето материално ежедневие успехите“ на правителството, рядка проява на самокритичност от негова страна.

Източник: БТА