Банковата ни система е готова за влизане на страната в еврозоната. Това заявиха банкери по време на конференцията „Banking Today“, организирана от Investor.bg в София, на която се обсъжда развитието на финансовия и банковия сектор у нас.

Банковата система е напълно готова за приемане на еврото и влизане в еврозоната, посочи Живко Тодоров, заместник-председател на УС и изпълнителен директор на „Инвестбанк“. Ние сме във валутен борд от 1997 г. и сме вързани за еврото, само използваме левчетата за разплащане, добави той. Тодоров отбеляза, че стабилността на банковата система е висока, тя е с рекордни нива на капиталова адекватност – над 22 процента, ликвидно покритие – над 240 процента, ние сме част от Единния надзорен механизъм от 2020 г. и най-големите пет банки са под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) оттогава. Като пример за готовността на банките той посочи още, че най-големите са и клонови поделения на банки – майки от страни в Европа и добави, че така те всъщност са в еврозоната доста отдавна. Всички банки и политиката на БНБ, която се провежда, е към интегриране на изискванията на ЕЦБ в отчетността, така че по всякакъв начин банковата система е подготвена, добави Тодоров. Той каза още, че обществото трябва да приеме, че банковата система е прозрачна, регулирана и няма много възможности за грешни решения и движения.

Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор и председател на УС на „УниКредит Булбанк“, каза, че банковата ни система на практика вече е част от Европейския банков механизъм, като добави, че банките знаят какво е да бъдат част от еврозоната и изпълняват критериите. 

Цената за това да бъдем част от еврозоната от гледна точка на банките сме я платили вече отдавна. Предстои да затворим кранчетата и да започнем да използваме и някои от ползите, които към днешен ден не можем да използваме, посочи Минчева. Освен фактът, че всички правила, регулации стигат до нас много по-бързо, бидейки част от големи международни групи, изключително важно е, че заедно с колегите вече няколко години се подготвяме за активното преминаване към еврозоната, отбеляза Минчева. Тя обаче посочи, че поради плаващата дата за влизане в еврозоната се е налагало много пъти да се отлагат техническите проекти.

Цветанка Минчева коментира, че самото преминаване към еврозоната не е за подценяване. Това е доста сложен проект, особено за банките, тъй като те имат много продукти, системи, канали, през които комуникират с клиентите си, обясни тя и посочи, че цялата банкова система прави сериозна инвестиция за това да приемем еврото. По предварителни цифри, които са правени от Асоциацията на банките в България миналата година, които Минчева цитира, между 300 млн. и 400 млн. лева е цената на това, което се плаща изцяло от банките. Тя отбеляза още, че има няколко неща, които трябва да са готови – платежни системи, където много от стъпките са направени, самото конвертиране на всяка банка, физическото приемане и обменяне на кеша, което предстои. Това, което знам и виждам, е, че всички колеги се подготвят и ние сме готови да направим тази крачка, каза Минчева.

Асен Ягодин, заместник главен изпълнителен директор на „Пощенска банка“, коментира, че банковата ни система е готова за еврозоната още от 1997 г. Още от валутния борд ние на практика сме в тази рамка, която вече официално с приемане на еврото като валута в България ще се материализира, посочи той.

По думите на Ягодин много по-интересен е въпросът дали сме готови за деня след влизане в еврозоната, като добави, че отговорите са в две посоки. Вероятно сме достатъчно готови, за да можем да посрещнем допълнителното търсене на кредитен ресурс, защото очакванията са за един допълнителен тласък на българската икономика, включително и по линия на външни инвеститори, които биха желали както да разширят партньорството с български фирми, така и да установят представителство в България и те ще имат нужда от местен банков партньор, който да подкрепи тези инвестиции, посочи Ягодин. От друга страна ще има допълнителни инвестиции на съществуващи бизнеси в България, включително, но не само от хотелиерския бизнес, бизнесите, които са свързани основно с германската икономика по линия на автомобилното производство, ако бързо в Германия се преустроят на база на случващото се в света и да не загубят едно от най-големите си конкурентни предимства – ноу хау и позицията в автомобилната индустрия, добави Ягодин.

Той посочи още, че в другия полюс е доколко сме готови за посрещане на предизвикателството на това, че други банкови играчи извън България, за които до момента по една или друга причина пазарът не е бил достатъчно атрактивен, може да проявят интерес към навлизане на българския пазар. В България, основно поради недостатъчна финансова грамотност, няма такова широко портфолио от инвестиционни възможности и всичко се ограничава до основното, с малки изключения – взаимни фондове и други инвестиции, но те са твърде малък процент от спестяванията на населението, основно те се насочват към стандартните депозитни продукти или пазара на недвижими имоти, обясни той. Ягодин добави, че в Западна Европа и в САЩ има море от други финансови алтернативи, които по думите му може би ще бъдат бързо привнесени от тези външни играчи, така че българските банки трябва бързо да се прегрупират и да могат да предложат адекватни алтернативни финансови решения за своите клиенти. В тази посока още трябва да се поработи, надявам се времето до края на тази година, пък и другата година – тя вероятно ще бъде преходна, да имаме време да се подготвим и в тази посока, каза Ягодин.

Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на „Българо-американска кредитна банка“, посочи, че регулацията, която банките у нас прилагат, е валидна в цяла Европа. Ние работим за това много отдавна, отговаряме на критериите. Подготовката започна с един стрес тест, който се случи през 2014 г. – 2015 г. и тогава банковата ни система се промени – оценката на кредитното качество, въвеждането на стандарт, уеднаквяването на практиките, доближаването до нормалните практики, се случи тогава в цялата система, отбеляза Георгиев. Друг акцент, който също показва готовността за еврозоната, са нивата на лихвите по кредитите, които имаме в България, за някои от продуктите успяхме да държим по-ниски нива от европейските, добави той.

Източник: БТА