Икономика
Българската банкова система е готова за влизане в еврозоната, заявиха банкери на форум

Банковата ни система е готова за влизане на страната в еврозоната. Това заявиха банкери по време на конференцията „Banking Today“, организирана от Investor.bg в София, на която се обсъжда развитието на финансовия и банковия сектор у нас.
Банковата система е напълно готова за приемане на еврото и влизане в еврозоната, посочи Живко Тодоров, заместник-председател на УС и изпълнителен директор на „Инвестбанк“. Ние сме във валутен борд от 1997 г. и сме вързани за еврото, само използваме левчетата за разплащане, добави той. Тодоров отбеляза, че стабилността на банковата система е висока, тя е с рекордни нива на капиталова адекватност – над 22 процента, ликвидно покритие – над 240 процента, ние сме част от Единния надзорен механизъм от 2020 г. и най-големите пет банки са под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) оттогава. Като пример за готовността на банките той посочи още, че най-големите са и клонови поделения на банки – майки от страни в Европа и добави, че така те всъщност са в еврозоната доста отдавна. Всички банки и политиката на БНБ, която се провежда, е към интегриране на изискванията на ЕЦБ в отчетността, така че по всякакъв начин банковата система е подготвена, добави Тодоров. Той каза още, че обществото трябва да приеме, че банковата система е прозрачна, регулирана и няма много възможности за грешни решения и движения.
Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор и председател на УС на „УниКредит Булбанк“, каза, че банковата ни система на практика вече е част от Европейския банков механизъм, като добави, че банките знаят какво е да бъдат част от еврозоната и изпълняват критериите.
Цената за това да бъдем част от еврозоната от гледна точка на банките сме я платили вече отдавна. Предстои да затворим кранчетата и да започнем да използваме и някои от ползите, които към днешен ден не можем да използваме, посочи Минчева. Освен фактът, че всички правила, регулации стигат до нас много по-бързо, бидейки част от големи международни групи, изключително важно е, че заедно с колегите вече няколко години се подготвяме за активното преминаване към еврозоната, отбеляза Минчева. Тя обаче посочи, че поради плаващата дата за влизане в еврозоната се е налагало много пъти да се отлагат техническите проекти.
Цветанка Минчева коментира, че самото преминаване към еврозоната не е за подценяване. Това е доста сложен проект, особено за банките, тъй като те имат много продукти, системи, канали, през които комуникират с клиентите си, обясни тя и посочи, че цялата банкова система прави сериозна инвестиция за това да приемем еврото. По предварителни цифри, които са правени от Асоциацията на банките в България миналата година, които Минчева цитира, между 300 млн. и 400 млн. лева е цената на това, което се плаща изцяло от банките. Тя отбеляза още, че има няколко неща, които трябва да са готови – платежни системи, където много от стъпките са направени, самото конвертиране на всяка банка, физическото приемане и обменяне на кеша, което предстои. Това, което знам и виждам, е, че всички колеги се подготвят и ние сме готови да направим тази крачка, каза Минчева.
Асен Ягодин, заместник главен изпълнителен директор на „Пощенска банка“, коментира, че банковата ни система е готова за еврозоната още от 1997 г. Още от валутния борд ние на практика сме в тази рамка, която вече официално с приемане на еврото като валута в България ще се материализира, посочи той.
По думите на Ягодин много по-интересен е въпросът дали сме готови за деня след влизане в еврозоната, като добави, че отговорите са в две посоки. Вероятно сме достатъчно готови, за да можем да посрещнем допълнителното търсене на кредитен ресурс, защото очакванията са за един допълнителен тласък на българската икономика, включително и по линия на външни инвеститори, които биха желали както да разширят партньорството с български фирми, така и да установят представителство в България и те ще имат нужда от местен банков партньор, който да подкрепи тези инвестиции, посочи Ягодин. От друга страна ще има допълнителни инвестиции на съществуващи бизнеси в България, включително, но не само от хотелиерския бизнес, бизнесите, които са свързани основно с германската икономика по линия на автомобилното производство, ако бързо в Германия се преустроят на база на случващото се в света и да не загубят едно от най-големите си конкурентни предимства – ноу хау и позицията в автомобилната индустрия, добави Ягодин.
Той посочи още, че в другия полюс е доколко сме готови за посрещане на предизвикателството на това, че други банкови играчи извън България, за които до момента по една или друга причина пазарът не е бил достатъчно атрактивен, може да проявят интерес към навлизане на българския пазар. В България, основно поради недостатъчна финансова грамотност, няма такова широко портфолио от инвестиционни възможности и всичко се ограничава до основното, с малки изключения – взаимни фондове и други инвестиции, но те са твърде малък процент от спестяванията на населението, основно те се насочват към стандартните депозитни продукти или пазара на недвижими имоти, обясни той. Ягодин добави, че в Западна Европа и в САЩ има море от други финансови алтернативи, които по думите му може би ще бъдат бързо привнесени от тези външни играчи, така че българските банки трябва бързо да се прегрупират и да могат да предложат адекватни алтернативни финансови решения за своите клиенти. В тази посока още трябва да се поработи, надявам се времето до края на тази година, пък и другата година – тя вероятно ще бъде преходна, да имаме време да се подготвим и в тази посока, каза Ягодин.
Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на „Българо-американска кредитна банка“, посочи, че регулацията, която банките у нас прилагат, е валидна в цяла Европа. Ние работим за това много отдавна, отговаряме на критериите. Подготовката започна с един стрес тест, който се случи през 2014 г. – 2015 г. и тогава банковата ни система се промени – оценката на кредитното качество, въвеждането на стандарт, уеднаквяването на практиките, доближаването до нормалните практики, се случи тогава в цялата система, отбеляза Георгиев. Друг акцент, който също показва готовността за еврозоната, са нивата на лихвите по кредитите, които имаме в България, за някои от продуктите успяхме да държим по-ниски нива от европейските, добави той.
Източник: БТА
Икономика
Българската търговско-промишлена палата ще отбележи своята 130-та годишнина с тържествено събитие в София

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) ще отбележи своята 130-а годишнина с тържествено събитие, което ще започне в 19:00 ч. в зала „Роял“ на хотел „София Балкан Палас“, съобщиха от БТПП. Ще бъдат наградени компании, организации и лица, допринесли за развитието на Палатата и бизнеса у нас през годините.
Българската търговско-промишлена палата – правоприемник на Софийската търговско-индустриална камара, е една от най-старите стопански институции в България и на Балканския полуостров, напомнят от Палатата.
Началото е поставено през 1895 г. с основаването на първите четири камари в страната – в Русе, София, Пловдив и Варна, към които по-късно се присъединява и Бургас. Първи председател на Палатата е видният предприемач от епохата на Възраждането Иван Грозев. През 2019 г. БТПП придобива и превръща в музей родната му къща в град Карлово, а през 2020 г. в партньорство с БНТ създава документалния филм „Патриарха на градежа“, който представя приноса на Грозев за превръщането на Следосвобожденска България в модерна държава със собствено стопанско развитие.
Дейността на БТПП през годините е пряко свързана с икономическото и обществено развитие на страната, с неизменен стремеж към установяване на коректни и етични взаимоотношения сред деловите средите, изтъкват от БТПП. За издигането престижа на Палатата са работили редица родолюбиви българи и със силната обществена подкрепа превръщат Палатата в обединителен символ на предприемачеството.
Днес БТПП предоставя широк спектър от услуги – от търговски регистър и консултации до организиране на събития и подкрепа за намиране на бизнес партньори, като също така работи активно за поддържане и подобряване на международния престиж на България.
Палатата е с доказан авторитет в международен план и чрез изградената си структура и международни партньорства съдейства на българския бизнес да е по-ефективен и да може да реагира адекватно на пазарната динамика и на променящите се условия на световния и на единния европейски пазар. БТПП е съставна част на международната мрежа на търговско промишлените палати в света и е член на Международната търговска камара – Париж (МТК-Париж) и Федерацията на Световните търговски палати. БТПП членува и в много други организации като Асоциацията на европейските търговски палати (Европалати), Европейски икономически и социален комитет, Бизнес съвет на Черноморското икономическо сътрудничество, Международна организация на работодателите, Асоциация на световните търговски центрове, Международна търговска палата “Пътят на коприната” и инициативата „Три морета“. По инициатива на БТПП през 1994 г. е основана Асоциацията на Балканските палати с основна задача да съдейства за развитието на бизнес отношенията между фирмите от региона и да спомага за либерализацията на търговията на Балканите чрез конкретни предложения към правителствата.
За да защитава интересите на своите членове, БТПП участва в множество съвети, комитети, парламентарни групи към Народното събрание, работни групи към министерства и други структури на регионално и национално ниво, където представя позиции, становища и предложения във връзка с държавни стратегии, планове, закони и други нормативни актове.
Всички инициативи и събития на БТПП през отминаващата година преминаха под знака на 130-годишнината от основаването й. Този юбилей стана повод Палатата многократно да обръща поглед към своите корени, да проследява етапите на институционалното си развитие, неизменно следвало сеизмограмата на националната ни съдба, отбелязват от БТПП.
И през настоящата юбилейна година Палатата продължава да работи за своята мисия на сдружение „за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на стопанските интереси на своите членове, допринасящо за развитието на международното икономическо сътрудничество и оказване на съдействие за европейската и международна интеграция на България“, посочват още от БТПП.
Източник: БТА
Икономика
Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация връчи годишните си награди за 30-и път

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) връчи Годишните си награди за професионални постижения в областта на туризма на официална церемония в столичния хотел „Гранд хотел Милениум” тази вечер. В събитието участваха заместник-министри, бивши ресорни министри и други официални гости.
Отличията връчиха водещи имена в българския туризъм – членове на БХРА, представители на държавната администрация, на неправителствените организации в туризма, представители на печатните и електронни медии. БХРА е учредител на Балканския алианс на хотелиерските асоциации – БАХА, а нейни членове взеха участие в награждаване на тазгодишните призьори.
БХРА е първата професионална организация в туризма, която връчва награди от 1996 година насам. Годишните награди на БХРА традиционно отличават най-добрите в туристическия сектор за изминалата година.
Връчени бяха и специални награди – юбилейни грамоти за заслуги за 30-годишнината на Годишните награди на БХРА и юбилейни плакети за принос към българския туризъм.
Българската телеграфна агенция (БТА) e медиен партньор на събитието. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев уважи церемонията.
Годишните награди на БХРА за 2025 г.
Хотел Емпориум Пловдив ЕМ Галери, гр. Пловдив получи награда в категорията „Най-добър петзвезден бутиков хотел на 2025 г.”, балнеохотел Гранд резорт Павел баня, гр. Павел баня – „Най-добър петзвезден луксозен балнеолечебен / медикъл СПА / хотел на 2025 г.“, Хотел Голдън ай, с. Капитан Андреево – „Най-добър петзвезден хотел с казино на 2025 г.”, Арте спа и Парк хотел, гр. Велинград – „Най-добър петзвезден СПА хотел на 2025 г.“, Санте СПА хотел, гр. Велинград – „Най-добър петзвезден събитиен СПА хотел на 2025 г.“, балнеохотел Гранд хотел княз Павел, гр. Павел Баня – „Най-добър петзвезден балнеолечебен / медикъл СПА / хотел на 2025 г.“, балнеохотел Диана мар, гр. Павел баня – „Най-добър петзвезден градски балнеолечебен / медикъл СПА / хотел на 2025 г.“, Каса ди фиоре СПА енд медикал хотел, с. Кранево – „Най-добър петзвезден морски балнеолечебен / медикъл СПА / хотел на 2025 г.“, Кашмир СПА хотел, гр. Велинград – „Най-добра концепция за СПА хотел на 2025 г.“, Мидия фемили резорт, гр. Ахелой – „Най-добър морски апартаментен комплекс за семейна почивка на 2025 г.“.
Хотел Национал палас, гр. Сливен получи награда в категорията „Най-добър четиризвезден луксозен СПА хотел с шато на 2025 г.“, хотел Кристал палас, гр. София – „Най-добър четиризвезден градски бутиков хотел за 2025 г.“, хотел Вива маре бийч, гр. Созопол, м. Света Марина – „Най-добър четиризвезден морски бутиков хотел на 2025 г.“, хотел Премиер летище София, гр. София – „Най-добър четиризвезден градски бизнес хотел на 2025 г.“, хотел Експо, гр. София – „Най-добър четиризвезден градски събитиен бизнес хотел на 2025 г.“.
Парк и СПА хотел Марково, с. Марково, обл. Пловдив получи награда в категорията „Най-добър четиризвезден СПА хотел за семейна почивка на 2025 г.”, хотел Астория, к.к. Златни пясъци – „Най-добър четиризвезден морски хотел на 2025 г.“, хотел Съни касъл, с. Кранево – „Най-добър четиризвезден морски хотел за семейна почивка на 2025 г.“, СПА ризорт Свети Иван Рилски, гр. Банско – „Най-добър четиризвезден планински СПА хотел на 2025 г.”, Дипломат плаза хотел енд резорт, гр. Луковит – „Най-добър четиризвезден арт и уелнес хотел на 2025 г.“, СПА хотел Олимп, гр. Велинград – „Най-добър четиризвезден иновативен ЕКО и СПА хотел на 2025 г.”.
СПА хотел Петте елемента, гр. Сапарева баня стана „Най-добър четиризвезден СПА хотел на 2025 г.”. Хотел Скалите, гр. Белоградчик беше награден в категорията „Най-добър четиризвезден хотелски комплекс с винарска изба на 2025 г.“, а вилно селище „Замъка Хорлог“, с. Триград – „Най-добро еко вилно селище на 2025 г.“
Арте СПА и парк хотел и Кашмир СПА хотел, гр. Велинград бяха отличени в категорията „Най-добър мениджърски екип на 2025 г.”, а Виолета Гъркова, мениджър на Парк и СПА хотел Марково, с. Марково, стана „Най-добър комплексен мениджър на 2025 г.“.
Веригата ресторанти „CAPTAIN COOK“ получи награда в категорията „Най-добра верига ресторанти Premium class на 2025 г.“, верига ресторанти „HAPPY BAR & GRILL“ – „Най-добра верига ресторанти на 2025 г.“, верига ресторанти „BURRATA ITALIANA” – „Най-динамично развиваща се ресторантска верига на 2025 г.“, верига ресторанти ЕГО, гр. Велико Търново – „Най-добра верига средиземноморски ресторанти на 2025 г.“, таверна Омар, гр. Велинград – „Най-добър битово-атракционен ресторант на 2025 г.“, ресторант Лебеда, гр. Димитровград – „Най-добър иновативен ресторант с авторска и европейска кухня на 2025 г.“, ресторант Елвис китчън, гр. Созопол – „Най-добър плажен ресторант на 2025 г.“.
Ресторант Тортуга бийч клуб, к.к. Златни пясъци получи отличието „Най-добър бийч клуб на 2025 г.“.
Специални награди
БХРА връчи няколко специални награди за заслуги. Доц. д-р Соня Алексиева, член на УС на Асоциацията за реклама и комуникации в туризма, преподавател, получи отличието „Най-успешен ПР в туризма“, Министерството на туризма – „Най-добро партньорство и подкрепа“, Рекламна агенция ФИЛ с управител Георги Филипов – „30 години лидерство в туристическата реклама“.
Четирима журналисти – Екатерина Тотева от БТА, Наталия Малчева, Мила Младенова и Мирослав Иванов бяха отличени за „Най-дългогодишно ползотворно сътрудничество“, а Национална телевизия КАНАЛ 3 – за „Най-всеобхватен поглед на туризма“.
В категорията „Най-дългогодишно ползотворно сътрудничество“ награди получиха още Гранд хотел Милениум София, Гергана Стоянова, Симеон Владов, Деян Неделчев.
Проф. д.и.н. Стоян Денчев – председател на Съвета на настоятелите на УНИБИТ, председател на КС на НБТ, беше отличен „За изключителен принос към българския туризъм“.
С юбилейни плакети бяха отличени:
1. Благой Рагин – почетен председател на БХРА – „За изключителен принос към българския туризъм и по случай 80-годишнината му“;
2. Еню Енев – председател на „Сдружение на ресторантьори и хотелиери Тракия“, гр. Пловдив, регионална структура на БХРА – „За изключителен принос към българския туризъм и по случай 75-годишнината му“;
3. проф. д.т.н. Николай Вълканов – заместник-председател на КРИБ и председател на Съвета на директорите на „Минстрой Холдинг“ АД – „За изключителен принос към българския туризъм и по случай 75-годишнината му“;
4. Маргита Тодорова – търговски директор на Албена АД – „За изключителен принос към българския туризъм и по случай 70-годишнината ѝ“;
5. Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ – „За изключителен принос към българския туризъм и по случай 70-годишнината му“;
6. проф. Георги Рачев – председател на Алианс на туристическата индустрия в България и заместник-председател на БАТА – „За изключителен принос към българския туризъм и по случай 70-годишнината му“;
7. Николай Заричинов – председател на СНЦ „Тур Клуб Ремарк“ – регионална структура на БХРА за общините Априлци, Етрополе, Тетевен и Троян – „За изключителен принос към българския туризъм и по случай 65-годишнината му“;
8. д-р Марияна Тренкова – заместник министър-председател по икономическата и демографска политика и министър на туризма 2018-2021 г. – „За принос към българския туризъм и по случай 50-годишния ѝ юбилей“;
9. Павлин Косев – председател на „Варненска асоциация на ресторантьорите и хотелиерите“ – „За изключителен принос към българския туризъм и по случай 50-годишния му юбилей“;
10. Павлин Петров – заместник-министър на туризма – „За принос към българския туризъм и по случай 40-годишнината му“.
Награди за партньорство получиха „Музикаутор“, ПРОФОН, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Националното сдружение на общините в Република България, „Филип Морис България“, А1, МЕТРО България и PEPSI България, БК Горна баня ООД, „Перилис трейдинг“ ЕООД, бутикова изба „Шато Бозуков“, „Пелини кафе“.
Община Велико Търново получи отличие в категорията „Най-устойчиво развитие на културно-историческия туризъм на 2025 г.“. Община Приморско бе отличена в категорията „Най-динамично развиваща се туристическа община на 2025 г.“.
БНТ, БНР и БТА бяха отличени за най-добро медийно партньорство през 2025 г.
Източник: БТА
Икономика
Завърши годишният ремонт на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, съобщиха от централата

Годишният ремонт на шести енергоблок на АЕЦ „Козлодуй” приключи днес. Блокът е включен към електроенергийната система на страната в 17:21 часа след направена проверка и издадена положителна оценка от Агенцията за ядрено регулиране, съобщиха от атомната централа.
В рамките на плановия ремонт, започнал на 25 октомври 2025 г., са извършени профилактика и техническо обслужване на системите и съоръженията, както и всички необходими дейности, предвидени в годишната ремонтна програма. Изпълнените мерки са насочени към повишаване на безопасността и осигуряване на дългосрочната експлоатация на блока. Реакторът е презареден със свежо ядрено гориво за 31-вата горивна кампания.
Съгласно технологичния регламент натоварването на шести енергоблок се извършва поетапно.
Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” работи в съответствие с графика за електропроизводство.
БТА припомня, че през лятото шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ бе спрян за изпълнение на планови ремонтни дейности, свързани с пропуск на топлоносител в трети парогенератор. Решението за спиране тогава бе взето консервативно, за да бъде осигурена необходимата висока безопасност на блока и надеждни доставки на електроенергия.
/ИЦ/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 3 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
-
Политикапреди 3 месецаДСБ кани партньорите от ПП и „Да, България“ на форум за издигане на общ кандидат-президент
-
Спортпреди 3 месецаПулишич блести за трета поредна победа на Милан в Серия А
