Днес в Република Северна Македония се отбелязват 122 години от смъртта на революционера и борец за свобода Гоце Делчев, предаде МИА.

Българска делегация, начело с българския посланик в Скопие Желязко Радуков, почете паметта на Гоце Делчев, като постави венци на гроба му в църквата „Св. Спас“.

„Днес, тук, пред гроба му (на Гоце Делчев) в Скопие, преместен от България в най-мрачните дни на комунизма, си даваме най-ясно сметка колко е жалко, че не можем за поредна година да отбележим тази дата рамо до рамо с нашите братя. И си даваме сметка колко е тъжно, че името на Гоце Делчев все по-често е поле за политическа злоупотреба и за отрицание. А то не е име на разделение, то е мост. Мост между миналото и бъдещето, мост между България и Северна Македония“, заяви Радуков при поднасянето на венци пред присъстващите, сред които беше и репортер на БТА.

Българският посланик в Скопие отбеляза, че самият Гоце Делчев не е бил човек на омразата и че в спомени на негови съвременници той е описван като човек с поглед към бъдещето, говорещ за просвета, културно съревнование и равни права.

„И тук трябва да си дадем сметка, че ние сме длъжни да запазим спомена за този прекрасен човек и да отстояваме това, за което се е борил. С уважение към своите събеседници, но с абсолютна безкомпромисност към истината. Поклон пред светлата му памет“, каза още Радуков.

Посланикът припомни, че Гоце Делчев не е описван като тъжен човек и подчерта, че Пейо Яворов го е описал, по думите на Радуков, „като човек весел, способен да обича, обичащ да пее“. Като отбеляза, че сред присъстващите е пряк потомък на Гоце Делчев – маестро Христо Христов, благодарение на когото се знае коя е била любимата песен на Гоце Делчев и има неин запис – Радуков призова този път, за разлика от други години, венци да бъдат поднесени, докато тази песен звучи. Посланикът каза, че не имповизираното възпроизвеждане на песента „Кукни, кукувице“, а жестът към героя, жестът на един наследник към неговия предец, е по-важен. 

Делчев, който преди повече от век разбирал света като поле за културно съревнование на народите, е убит от османската армия на 4 май 1903 г. в село Баница, по пътя за Сяр. Роден на 4 февруари 1872 г. в Кукуш, в семейството на Султана и Никола, той е получил образованието си в гимназията в Солун и във Военната академия в София. Преподавал е в Щип, а като член на Централния комитет на ТМОРО е работил по създаването на мрежа от бази, комитети и комитетски звена на Организацията. Участва в Солунския конгрес на ВМРО (1896 г.), а до 1901 г. е задграничен представител на ВМРО в София. След убийството му на 4 май 1903 г. тленните му останки са съхранявани в Баница до 1917 г., когато са пренесени в Ксанти, а след това в София. До 1923 г. ковчегът с костите се е съхранявал в дома на Михаил Чаков. Тленните останки на Делчев са пренесени в църквата „Свети Спас“ в Скопие на 11 октомври 1946 г.

Източник: БТА