При българките, като цяло и при жените от Източна Европа, съществува нагласата първо да се докажат на работното място, преди да поискат повишение. Това се забелязва при дамите около 35–40 г. Това донякъде е свързано с липсата на достатъчно самочувствие, а също така е проявление на насложена ценностна система, коментира за БТА HR експертът и управляващ съдружник в AIMS Human Capital Мария Шишкова.

Бих посъветвала българката да бъде по-уверена и сама да направи промяна, а не да очаква да бъде поканена за нова позиция, коментира тя. Жените могат да се запишат на професионални обучения за добиване на самоувереност в професионално отношение, отбеляза Шишкова. По думите ѝ придобиването на такава увереност ще се отрази и на смелостта на жената да говори със своя работодател за по-високо кариерно развитие и за по-добро възнаграждение. Важно е не само да имаме доказани и устойчиви работни успехи, но и да излъчваме силно присъствие, за да убедим отсрещната страна, да получим доверието, каза Шишкова.

Според нея има тенденция все повече жени да заемат по-високи позиции в компаниите. Шишкова коментира, че не може да се каже, че в България има твърде голяма неравнопоставеност между жените и мъжете, ако се разглеждат всички управленски роли. Въпреки това на най-високите нива – например на позиция изпълнителен директор – процентът на жените е значително по-нисък спрямо този на мъжете, каза специалистът по човешки ресурси.

Потенциал за развитие

В проекта на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2024 г., публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg, се посочва, че се наблюдава тенденция на нарастване на жените в класа професия „Ръководители“ през годините. Жените на тази позиция са 79 хиляди през 2024 г., за сравнение през 2023 г. те са били 68 хиляди, а през 2022 г. – 64,8 хиляди.

„По статус в заетостта нараства броят на работодателите жени: 2024 г. – 43,4 хиляди, 2023 г. – 35,6 хиляди, 2022 г. – 34,1 хиляди“, сочи още докладът. Отчита се и нарастване на относителния дял на жените членове на бордове – 18,3% за 2023 г. спрямо 14,8% за 2022 г., и слабо намаляване на дела на жени директори – 19,3% за 2023 г. спрямо 22,0% за 2022 г. Към края на 2023 г., за която последно са представени данни, относителният дял на местата в общинските съвети, заемани от жени, е 27,5%.

Наблюдава се нарастващо присъствие на жени на управленски позиции в инженеринговия сектор у нас, например Техническият инженерен център на „Фесто България“. Такъв пример е  и „Шнайдер Електрик“, където дама ръководеше производството в завода в Пловдив, а сега е на още по-висока роля в компанията, „Сименс“, „Дънди Прешъс – Крумовград“, обясни Шишкова. Друга такава компания е „Шел“, където дълги години управляващите на офисa в България са дами, добави тя. Всъщност в международните компании у нас има такава тенденция – жените, в случая българки, да заемат по-високи позиции. Жените заемат лидерски позиции и във фамилни компании като „Сорико“, занимаваща се с преработка на отпадъци, както и във финтех индустрията, коментира HR експертът. По думите ѝ българките имат виден управленски опит, от което могат да се възползват чуждестранните компании, за да покрият изискването на Европейския съюз – от 2026 г. поне 40% от бордовете на директорите в някои институции да бъдат жени.

Интервю и фирмена култура

В процеса на търсене на работа или при откриване на възможност за повишение, хората трябва да се подготвят за интервюто и да проучат фирмената култура на компанията, в която кандидатстват, съветва Мария Шишкова. Това е важно, особено за майките, за да знаят те дали ще имат по-голяма свобода да работят гъвкаво или дистанционно, обясни тя. Когато се изследва цялостното предложение, не бива да се гледа само заплащането, а да се преценят всички елементи в него, обясни тя.

Шишкова подчерта, че много от кандидатите погрешно възприемат интервюто като процес, в който единствено трябва да отговарят на въпроси. „А то всъщност е взаимно опознаване, в което и двете страни трябва да решат дали искат да продължат напред заедно“, каза експертът.

По думите ѝ в последните години у нас се наблюдава ръст на броя на кандидатите, които отказват предложения, включително добри такива, защото са наясно с това, което търсят – било то по-високо заплащане или по-добро кариерно развитие. Според нея хората имат очаквания възнагражденията да растат ежегодно, макар и ефективността на труда им да не следва същия тренд.

Взаимодействието с опитни професионалисти е важно както за подбор на кандидати за управленски роли, така и да имат достъп до доверено стратегическо консултиране, свързано с хората и организационната култура – включително нейното формиране, поддържане и промяна. Изследването и мнението на служителите относно вътрешния климат също е ключово, тъй като така се получава информация за ангажираността и емоционалното здраве на организацията, разказа Шишкова. По думите ѝ, след събирането на данните и анализирането им, работодателят може да направи работата по-ефективна и мотивираща.

Шишкова подчерта, че е важно компаниите да работят и за развитието на т.нар. меки умения. В контекста на висшите управленски роли това са уменията да влияеш и убеждаваш, да разбираш добре себе си и останалите, да мотивираш и ентусиазираш, да излъчваш сила и увереност, като същевременно запазиш човешкия облик, проявяваш емпатия, особено в периоди на промяна, да мислиш критично и т.н.

Източник: БТА