България, като част от Европейския съюз (ЕС), допринася за изпълнение на общата цел на съюза за намаляване на емисиите на парникови газове и е напът да постигне целта до 2030 г. по отношение на общите емисии, но е изправена пред предизвикателства, които могат да забавят зеления ѝ преход. Това казаха за БТА от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) във връзка с климатичната конференция на ООН COP30 в Белем, Бразилия. Събитието ще се състои от днес до 21 ноември и ще отбележи десет години от Парижкото споразумение. Заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов ще е ръководител на делегацията.

ЕС ще се стреми към висока степен на амбиция на COP30. Основната цел е да се постигне политическо споразумение, което да очертае ясен и оперативен път за прилагане на Споразумението от Париж, така че светът да остане в рамките на лимита от 1,5 °C спрямо прединдустриалните нива, обясниха от МОСВ. В този контекст ЕС ще призовава всички страни да представят актуализирани и научно обосновани национално определени приноси (NDCs), които да отразяват резултатите от първия глобален преглед (Global Stocktake) и да съответстват на целите за климатична неутралност до средата на века, посочиха оттам.

Десет години след Парижкото споразумение 

Напредъкът на България през десетте години след Парижкото споразумение се извършва основно чрез отчитане на националните доклади и стратегически документи, както и чрез общоевропейските механизми за мониторинг в рамките на ЕС, казаха от МОСВ. Според последния Доклад за инвентаризация на емисии на парниковите газове, през 2023 г. емисиите у нас са намалели с 60% в сравнение с базовата 1988 г. Емисиите през 2023 г. са с 22% по-ниски в сравнение с предходната 2022 г., сочат данните на министерството.

България участва и в международната система за докладване, като предоставя редовни двугодишни доклади за прозрачност (Biennial Transparency Reports) към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, свързани с напредъка на страната по прилагане на ефективни политики.

Позицията на България по адаптация, финансиране и справедлив преход е напълно съгласувана с общата европейска рамка, приета на 21 октомври 2025 г. Страната ни ще работи за балансирани, изпълними и социално справедливи решения на COP30, които укрепват глобалното доверие и превръщат ангажиментите по Споразумението от Париж в конкретни действия, добавиха от МОСВ. При необходимост позициите ще бъдат прецизирани в хода на самата конференция по време на координационните срещи на Европейския съюз, се казва още относно провеждането на COP30.

Мерки и нови цели

Националните усилия следва да бъдат насочени към принос към общата цел на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. чрез ускоряване на енергийния преход, развитие на възобновяемите източници, подобряване на енергийната ефективност, както и засилване на адаптационните политики в земеделието, водния сектор и градската среда, отбелязаха от МОСВ.

България споделя ангажимента на ЕС за справедлив и приобщаващ преход, който подкрепя икономическото и социалното развитие на регионите и защитава уязвимите групи в обществото, подчертаха от ведомството. За да изпълнява ангажиментите си и да отчете своя принос, страната ни предприема различни мерки. Вниманието е насочено върху интегриране на политиката за декарбонизация във всички сектори, засилване на адаптацията към вече случващите се промени в климата и политики за намаляване на емисиите на парникови газове.

Новите мерки в областта на засилване на адаптацията към климатичните промени включват приоритизиране на управлението на водите и риска от бедствия; изграждане на зелена градска инфраструктура; интегриране на климатичния риск в териториалното планиране, както и финансиране на общините за създаване на повече зелени площи, градски гори и сини зони, които да спомагат за охлаждане, управление на оттока на вода и подобряване на качеството на въздуха.

Част от мерките за намаляване на емисиите на парникови газове касят ускоряването на намаляването на емисиите от пътния транспорт, опазване и възстановяване на природата и екосистемите, включително засилени усилия за спиране и обръщане на обезлесяването и деградацията на горите до 2030 г. Съгласуването на финансовите потоци с климатично неутрални и устойчиви проекти също е част от мерките. Предвижда се използване на приходите от системата за търговия с емисии за иновации в нисковъглеродни и нулеви въглеродни техники, процеси и технологии (чрез Фонда за иновации), както и за модернизиране на енергийни системи и подобряване на енергийната ефективност (чрез Модернизационния фонд).

Финансиране на климатични проекти

От МОСВ посочиха, че България напълно подкрепя активната роля на ЕС в развитието на Програмата за справедлив преход (JTWP) като инструмент за социално приобщаващи климатични политики, основани на принципа „никой да не бъде изоставен“. „Страната ни вижда добавена стойност в разработването на План за действия за справедлив преход (JTAP), при условие че той има прагматичен характер и е насочен към обмен на знания, изграждане на капацитет и участие на заинтересованите страни“, казаха от министерството. „България подчертава, че JTAP не следва да води до създаване на нови тежки институционални механизми или до неоправдани финансови очаквания“, отбелязаха от ведомството.

Планът трябва да бъде доброволен и практично приложим инструмент, който допълва, а не замества вече съществуващите инициативи, коментираха от ведомството. JTAP може да бъде свързващ елемент между програмите за справедлив преход, Плана за действие за 1.5°C и Програмата за смекчаване (MWP), като насърчава съгласуваност и взаимна подкрепа между тях. България подкрепя ЕС да се включи стратегически и навременно в дискусиите, в тясно сътрудничество с бразилското председателство и други потенциални партньори, за да се гарантира балансиран и реалистичен резултат, уточниха от екоминистерството.

На национално ниво България прилага принципите на справедливия преход чрез механизми за социална защита, преквалификация и подкрепа на регионите, засегнати от трансформацията на въглероднозависими икономически дейности. „Опитът на страната ни в изпълнението на Фонда за справедлив преход на ЕС може да допринесе с полезни практики за JTWP и JTAP, особено по отношение на интеграцията на социалните и икономическите аспекти на климатичната политика“, посочиха от МОСВ.

Основните механизми за финансиране за общините са: Национален план за възстановяване и устойчивост; Оперативни програми на ЕС (2021-2027 г.); Механизъм за справедлив преход и Програма LIFE. Бизнесът може да получи подкрепа по Националния план за възстановяване и устойчивост, Фонда „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“, Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и Фонда за иновации на ЕС, както и други общоевропейски инструменти, които мобилизират публични и частни инвестиции.

Очаквания от COP30

ЕС участва в международните преговори по изменението на климата като единен блок, а не чрез самостоятелни действия на отделните държави членки. Това означава, че държавите от ЕС не преговарят индивидуално в рамките на конференциите на страните, а изразяват обща, предварително съгласувана позиция. Тази позиция се изготвя и одобрява от Съвета на Европейския съюз, обикновено под формата на заключения, които определят мандата за преговори, разясниха от МОСВ.

Европейската комисия, заедно с председателството на Съвета, представлява ЕС в процеса на преговорите, като говори и договаря от името на всички държави членки. Координацията между държавите се осъществява постоянно по време на конференцията, за да се гарантира, че всички изявления и позиции остават в рамките на одобрения мандат. Тази практика произтича от факта, че климатичната политика е споделена компетентност между ЕС и държавите членки. По този начин ЕС действа като единен участник, изразяващ „един глас“ в преговорите, което му позволява да има по-силна тежест в международния процес и да защитава амбициозен дневен ред за намаляване на емисиите, климатично финансиране и глобален преход към устойчиво развитие, коментираха също от министерството.

Заключенията на Съвета на Европейския съюз, приети на 21 октомври 2025 г., определят общата рамка и приоритети на ЕС за участие в предстоящата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Тези заключения представляват основата, върху която държавите членки, включително България, изграждат своите национални позиции, за да осигурят единна и последователна европейска линия на преговорите, казаха от МОСВ.

В приетите заключения Съветът потвърждава решимостта на ЕС да продължи да бъде глобален лидер в борбата с изменението на климата и да работи за пълното прилагане на Споразумението от Париж. ЕС разглежда COP30 като ключов момент за ускоряване на действията и за постигане на конкретни резултати по реализацията на вече поетите ангажименти. Подчертава се, че изменението на климата представлява екзистенциална заплаха за човечеството и за природните системи и че отговорът на тази заплаха изисква решителни, координирани и справедливи действия на глобално равнище, разясниха от МОСВ.

По отношение на финансирането на климатичните действия, Европейският съюз ще насърчава създаването на нова колективна количествена цел за климатично финансиране (NCQG), която да мобилизира значителни публични и частни средства и да осигури справедлив достъп до тях, особено за най-уязвимите държави. В сферата на адаптацията към климатичните промени ЕС ще настоява за конкретен измерим напредък, включително чрез прилагането на инициативата „UAE–Belém“ и чрез по-ясни показатели за адаптация, които да подпомагат държавите при оценката на напредъка и изграждането на устойчивост, информираха още от екоминистерството.

Зам.-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов ще бъде придружаван от Михаела Доцова, началник на кабинета на министъра на околната среда и водите. С тях ще бъдат още и директорът на Дирекция „Политика по изменение на климата“ Миля Димитрова и началникът на отдел „Адаптация към изменението на климата“ Ивона Грозева. Те имат мандат за участие в пленарните сесии на 30-та сесия на СОР 30, 20-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (СМР 20) и в Осмата среща на страните по Парижкото споразумение (СМА 8).

Източник: БТА