Германската химическа промишленост се намира в най-дълбокия си спад от повече от три десетилетия, показват данните на Института „Ифо“ (Ifo Institut) в Мюнхен. Според публикувания индекс на бизнес климата за октомври, получен в редакцията на БТА, настроенията в сектора са се влошили значително.

Параметърът за бизнес климата е спаднал до минус 19,4 пункта спрямо минус 12,0 пункта през септември, сочи проучването. Особено тревожен е спадът в оценката на обема от поръчки, който достига минус 68,9 пункта – най-ниското ниво от повече от 30 години.

Мрачни перспективи за сектора

„Комбинацията от липса на конкурентоспособност, падащи продажни цени при високи производствени разходи и слаби поръчки принуждава предприятията да ограничат инвестициите и да продължат със съкращенията на персонала“, коментира браншовият експерт на „Ифо“ Ана Волф.

Бизнесът гледа все по-песимистично към бъдещето: индексът за бизнес очакванията за следващите месеци се е понижил от минус 3,7 до минус 13,3 пункта. Предприятията оценяват и настоящата си ситуация значително по-негативно. „Мерките за облекчение на федералното правителство не са достатъчни в настоящата икономическа ситуация, за да обърнат тенденцията“, допълни Волф.

Растящ натиск и загуба на конкурентоспособност

Според „Ифо“ натискът върху химическите компании се засилва от по-евтината международна конкуренция, което ги принуждава да намаляват цените. Индексът на института за ценовите планове отбелязва рязък спад, докато поръчките остават слаби и не се очакват нови импулси от чужбина.

Заетостта на производствените мощности е спаднала до 71 процента, далеч под дългосрочната средна стойност от 81 процента за последното десетилетие.

Главният изпълнителен директор на Германския съюз на химическата индустрия (VCI) Волфганг Гросе Ентруп предупреди, че секторът е изправен пред „бюрократичен инфаркт“. „Икономиката все повече губи търпение – има твърде много формуляри, задължения за доказване и абсурди“, заяви той. По думите му регулаторната тежест от Берлин и Брюксел вече е по-сериозен проблем за бизнеса от високите цени на енергоизточниците или данъчните ставки.
 

Източник: БТА

България има потенциала, експертизата и визията да бъде пример за модерна, сигурна и прозрачна дигитална държава, каза министърът на електронното управление Валентин Мундров на международната конференция „Изкуственият интелект и ИТ одитът в защита на публичните ресурси“, с която се отбелязват 145 години от създаването и 30 години от възстановяването на одитната институция.

Мундров посочи, че основен принцип за него като министър на електронното управление винаги е бил всички политики, които осъществява министерството, да се прозрачни и публични към гражданите. Той заяви, че министерството се стреми към максимална откритост по всички процеси, свързани с дигиталната трансформация на държавата, което включва публикуване на всички стратегически документи и проекти на нормативни инициативи за обществено обсъждане още в етапа на тяхната подготовка, както и провеждане на широки обществени консултации с граждански организации, бизнеса и академичните среди. 

Когато работим за сигурността на данните и устойчивостта на системите, ние защитаваме не само инфраструктурата, защитаваме доверието между гражданите и държавата, посочи Мундров.

Той акцентира върху темата за киберсигурността и защитата на данните. Инфраструктурата трябва да е при нас, за да няма изтичане на данни, а също тези данни трябва да бъдат достатъчно добре осигурени от „неприятели“, обясни той.

Министърът посочи, че в свят, в който цифровите услуги вече са равностойни на публичните, сигурността на информацията и устойчивостта на системите не е просто технологичен въпрос, а те са част от националната сигурност и доверието в държавата. В тази връзка той добави, че ролята на държавата е ключова и е необходимо стратегическо управление на риска и изграждане на надеждна инфраструктура. По думите му проактивността означава превенция, инвестиции в защита и устойчивост, както и координиран подход при управление на инциденти. 

Министър Мундров посочи, че ефективната защита изисква споделяне на информация и изграждане на доверие между всички участници – държавата, частни и обществени, добавяйки, че държавата трябва да не е просто регулатор, а координатор в тези усилия. Той посочи важността на партньорството с бизнеса, защото частният сектор е двигател на иновациите и източник на технологичния опит. 

Министерството на електронното управление разглежда частния сектор като стратегически съюзник в опазването на националните интереси и развитието на цифровата икономика, каза Мундров. Той заяви, че България има потенциала да бъде регионален лидер в кибер устойчивостта благодарение на своите хора, технологии и визия за дигитално управление. Министърът отбеляза, че страната ни работи в пълен синхрон с европейските директиви по темата, както и че е подготвена национална регулация, която ще даде на институциите ясни правомощия за реакции и контрол, но и ще гарантира защита на правата на гражданите. 

Мундров отбеляза и важността на международното сътрудничество в киберсигурността. Киберзаплахите не спират на границите, затова разчитаме на тясно сътрудничество с партньорите ни в ЕС и международни организации, добави той. 

Мундров каза, че защитата на данните при използването на изкуствен интелект трябва да бъде основен приоритет. Необходимо е да намерим точния баланс между използваемостта на данните и опазването на личната непрекосновеност например чрез анонимизация, криптиране и строги стандарти за достъп, посочи той. Мундров добави, че ако този баланс бъде нарушен, рискуваме данните да бъдат използвани злонамерено и без контрол, което може да наруши и правата на гражданите. Изкуственият интелект вече е част от ежедневието ни, той е мощен инструмент, но същевременно и голяма отговорност – както едно дете се нуждае от насоки и грижа, така и изкуственият интелект трябва да бъде „възпитаван“ чрез етични принципи и добре защитена информация, каза министърът. 

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА