Инвестиционната програма за общински проекти е създадена в края на 2023 г. при финансов министър Асен Василев и се изпълнява към настоящия момент по начина, заложен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), посочват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в прессъобщение във връзка с изявлението на представители на ПП-ДБ. От министерството изтъкват, че споразуменията се сключват и плащанията се извършват по същия механизъм, по който това е правено от Асен Василев в качеството му на финансов министър и Андрей Цеков в качеството му на регионален министър.  

МРРБ припомня, че заради политическата ситуация Постановлението на  Министерския съвет за изпълнение на бюджета беше прието през май 2025 г.  Поради тази причина подписването на споразумения и изплащането на проекти по Програмата започна в първите дни на юни. За близо 4 месеца към общините са разплатени 435 милиона лева от предвидените 750 милиона. Общият брой на всички включени проекти е 3487, се казва в прессъобщението на ведомството.

От Министерството обръщат внимание, че споразумения се подписват след заявление на съответната община. Към момента в МРРБ са постъпили заявления за 2950 проекта, като към момента са подписани над 2500 споразумения и анекси. В МРРБ са постъпили искания за плащания по 1400 проекта и се извършват плащания по 720 проекта към 214 общини.  Данните показват, че и споразуменията, и разплащанията се извършват с нормални темпове, изтъкват от Министерството.

Плащанията се извършват по депозиране искане на общините и когато документацията към това искане е коректно представена, съгласно закона, напомнят от ведомството и посочват, че в тази връзка екипът на МРРБ разглежда всяко едно заявление, по всяко едно искане за плащане и когато документацията е непълна или сгрешена, на общините се изпращат писма с подробни указания за корекция. Към плащане се пристъпва, когато са изпълнени всички законови изисквания.

За информацията, публикувана на сайта на МРРБ за изпълнение на Програмата, нормативно регламентираният срок за публикуване на данните е до 20-то число на текущия месец за изпълнението на предходния, отбелязват още от МРРБ.

Започваме мащабна проверка на Националната програма за финансиране на общински проекти, съобщи по-рано днес депутатът Йордан Иванов. Събрали сме десетки сигнали от кметове, че не получават плащания за сметка на други фаворизирани общини. Неколкократно сме питали политическия кабинет на министъра на заседания на регионалната комисия на какъв принцип се извършват плащанията, но отговор за това няма, каза още народният представител.

Източник: БТА

Реколтата в лозята на шато „Авли“ в землището на сливенското село Глушник е пострадала минимално през тази година – пораженията са едва 4–5 процента, което е позволило продукцията да бъде реализирана. Това съобщи в интервю за БТА главният технолог на избата Пламена Арабаджиева.

Бутиковата винарска изба обработва 330 декара собствени лозя, разделени в два големи масива. „Рупов дол“ е по-старото лозе – около двайсетгодишно, а „Бозалъка“ е на 6–7 години. По-голямата част от насажденията са във „Рупов дол“.

Насажденията са изцяло френски сортове – Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Пино Ноар, както и Каладок, който е визитната картичка на избата. „Френският сорт Каладок е непознат в България и доскоро бяхме единствената изба с такива насаждения. Именно върху него изградихме идеята да привличаме публиката“, посочи Арабаджиева.

В момента изба „Авли“ предлага няколко стила от Каладок – леко червено вино, червено, отлежало във френски дъб, розе и експериментално бяло. Част от продукцията се съхранява и в глинени съдове, които придават различен нюанс на вкуса и аромата.

Освен с този сорт избата привлича внимание и с естествено пенливо вино по френската технология „пет-нат“ (pétillant naturel), произведено за първи път през 2022 г.  „Започнахме експериментално през 2022 година с около 600 бутилки. Технологията е трудоемка, тъй като ферментацията завършва в бутилката, но пазарът хареса продукта и вече увеличихме сериозно количествата“, обясни Арабаджиева.

Арабаджиева отбеляза, че климатичните промени поставят производителите пред трудности – гроздето зрее твърде рано, а високите температури влияят на качеството. Въпреки това през тази година шато „Авли“ успява да прибере добра реколта.

Избата, изградена с европейско финансиране, разполага с капацитет до 100 хиляди литра годишно и предлага вината си основно на българския пазар във високия ценови сегмент. Продукцията се предлага и онлайн, а опитите за износ продължават с малки количества за Белгия и Германия. Около 60–70 на сто от лозята на Шато „Авли“ са червени сортове. По думите на технолога тенденцията в страната е към по-голяма консумация на бели вина, което създава предизвикателства за реализацията. Затова част от гроздето се продава на други винпроми.

Шато „Авли“ развива и винен туризъм, като организира дегустации и планира изграждане на хотелска част. „Тази година направихме между 5 и 10 дегустации, каза технологът. Хората често искат да останат след тях, затова обмисляме изграждане на хотелска част. Засега ги настаняваме в Сливен, който е на 15 км.“, каза Арабаджиева. 

Екипът е малък – двама трактористи, агроном, механик, технологът Пламена Арабаджиева и италианският консултант Федерико Ричи. 

„Ние сме малка изба, но вярваме, че именно чрез иновации и уникални сортове като Каладок можем да привлечем публиката. Това е нещо ново, различно и със сигурност заслужава да бъде опитано“,  категорична е Пламена Арабаджиева.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА

Винарска изба „Черганово“ край Казанлък предлага вино от нехарактерния за района стар български сорт Гъмза. Това каза за БТА създателят и управител на винарната Даниел Великов. По думите му сортът в момента се отглежда във Видинския край, в района на Павликени и Сухиндол, но постепенно е отпаднал от масовото производство, защото е труден за отглеждане и изисква много познания. 

Сортът Гъмза има характерен вкус, но могат да го отглеждат само професионалисти лозари, обясни той и допълни, че гроздето от този сорт има много тънка ципа, която лесно се пука при дъждовна есен. По думите му районът край Казанлък е подходящ за отглеждането му, а сортът дава много добри резултати. Именно от Гъмза е и виното, което първо се разпродава, отбеляза Великов. 

Самият той е агроном лозар и е от региона на Павликени, като това е и причината да създаде винарна в Казанлъшко през 2016 година, както и да отглежда този позабравен сорт. Винарна „Черганово“ е малка семейна компания и разполага с около 40 декара лозя, като в сортовата структура влизат още Сира, Рубин, Шардоне и Совиньон блан, посочи управителят. 

Избата разполага с необходимото оборудване за малък винопроизводител, както и с дегустационна зала за малки групи туристи. „Имаме и одобрен проект за изграждане на по-голяма база с дегустационни и вкопани в земята изби, но засега това са само планове и не се знае кога ще могат да се осъществят“, разказа Даниел Великов. На територията на винарната той е изградил и малък параклис на името на зографския монах Св. Козма, живял в пещера край манастира през 14 век. Камъни от пещерата са вкопани в основата, а параклисът е осветен от йеромонах Серафим от Зографския манастир, разказа Великов и допълни, че го е създал за семейството и близките си.  

На пазара избата се представя с брандовете Tcherganovo и Trake, като името Trake е избрано заради региона. Траке е майката на първия тракийски владетел Долонг, който обединява различните племена и ги кръщава именно на майка си – „траки“, обясни управителят. 

Винарна „Черганово“ е участвала във винени изложения в Пловдив, класирана е и в топ 50 на най-добрите български вина от DiVino, но според собствениците най-добрата реклама за една малка семейна компания е „от уста на уста“ и се основава на качеството на продукцията. По думите на Даниел Великов тазгодишната реколта е добра, а лозята винаги са изключително поддържани. Продукцията е екологично чиста – използват се малко и напълно безвредни пестициди. Според него „хубавото вино е като булката – хубава булка става от хубава мома“.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА