Представители на Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) проведоха информационна среща с граждани в Поморие за обсъждане на детайли около въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година. Събитието е част от националната информационна кампания, която цели да информира гражданите и бизнеса относно важните етапи и промени, свързани с прехода към единната европейска валута. Срещата се състоя в Градската художествена галерия в Поморие в присъствието на граждани, представители на бизнеса и местната администрация. От НАП участва Христо Узунов, главен експерт в Дирекция „Комуникации“, а от КЗП – Кристина Касабова, главен инспектор от регионалната дирекция в Бургас. По време на дискусията бяха поставени въпроси, свързани с реалното прилагане на новата валута в ежедневието на потребителите и бизнеса.

Според Касабова една от най-честите заблуди сред гражданите е свързана с изписването на цените в левове и евро от началото на 2026 година. „Цените в двете валути ще се използват едновременно само през януари догодина. От 1 февруари разплащанията ще бъдат изцяло в евро, но двойното обозначаване на цените ще остане до 8 август 2026 година“, уточни тя.

Представителят на КЗП обърна внимание, че няма законово изискване коя от двете парични единици да бъде изписана първа на етикетите. „Важно е левовата и евровата цена да бъдат с еднакъв цвят, шрифт и размер“, каза Касабова и допълни, че КЗП продължава да извършва съвместни проверки с НАП за спекулативно повишаване на цените. „Следим веригата от производител до търговец. Увеличението на цените трябва да бъде аргументирано с обективни причини“, подчерта тя.

Участниците в срещата проявиха интерес и към практическите аспекти на плащанията след въвеждането на еврото. През януари 2026 година ще бъдат възможни смесени плащания с двете валути, но рестото ще се връща само в една валута – по възможност евро, а при липса на достатъчно касова наличност – в левове. Вендинг машините ще работят единствено с евро, посочиха от КЗП. Христо Узунов заяви, че НАП е в пълна готовност за преминаването към новата валута. „Системите ни са създадени така, че да гарантират бързо и точно обслужване. Разполагаме с близо 200 електронни услуги и призоваваме гражданите да продължат да ги използват активно“, каза той.

Узунов напомни, че НАП не работи с кешови плащания – всички разплащания се извършват по банков път или чрез терминали. От Агенцията разясниха и как ще се подават годишните данъчни декларации – те ще бъдат попълвани в левове за доходите от 2025 г., но ще се плащат в евро. „През януари ще бъде възможно смесено плащане, но не и смесено ресто“, уточни Узунов. От КЗП припомниха още, че банковите сметки на гражданите ще бъдат превалутирани автоматично и без такси, както и че в рамките на шест месеца ще може да се обменя левова валута в евро без допълнителни разходи за потребителите.

Срещата в Поморие е част от поредица регионални събития, насочени към информираност сред гражданите по отношение на прехода към еврото. Представителите на институциите призоваха гражданите и бизнеса да следят само официалните източници на информация, за да се избегнат фалшиви или подвеждащи твърдения, които създават излишно напрежение.

Източник: БТА

Бюджетният дефицит като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2025 г. е 2,9 на сто в ЕС и 2,7 на сто в еврозоната, сочат сезонно коригирани предварителни данни, публикувани днес от Евростат.

В ЕС показателят нараства съвсем леко спрямо 2,8 на сто през първото тримесечие, а в еврозоната остава без промяна. 

Общите държавни приходи на страните от ЕС възлизат на 46,2 на сто от БВП през второто тримесечие на годината, което е ръст спрямо 46,1 на сто от БВП през първото тримесечие. Сезонно коригираните общи приходи в ЕС нарастват в номинална стойност с около 24 милиарда евро спрямо първото тримесечие на 2025 г. Общите държавни разходи в ЕС са 49,1 на сто от БВП, което е увеличение спрямо 48,9  на сто от БВП през предходното тримесечие. Сезонно коригираните общи разходи се повишават с около 30 милиарда евро спрямо предходното тримесечие.

Общите държавни приходи на страните от еврозоната са 46,7 на сто от БВП през второто тримесечие на 2025 г. Ръстът спрямо 46,5 на сто през първото тримесечие на 2025 г. се дължи основно на увеличението на сезонно коригираните държавни приходи в абсолютно изражение с около 21 милиарда евро. Общите държавни разходи в еврозоната са 49,4 от БВП, което е ръст спрямо предходното тримесечие (49,2 на сто) и се дължи на повишаването на сезонно коригираните държавни разходи с около 21 милиарда евро.

В България бюджетният дефицит през второто тримесечие е 4 на сто спрямо 4,1 на сто през първото тримесечие на текущата година, сочат предварителните сезонно коригирани данни на сайта на Евростат.

Румъния (8,7 на сто), Полша (8,5 на сто) и Франция (5,4 на сто) са страните с най-голям бюджетен дефицит през второто тримесечие на 2025 година, сочи справка в базата данни на европейската статистическа служба.

Кипър (3,6 на сто), Дания (2,9 на сто) и Гърция (2,7 на сто) отчитят най-голям бюджетен излишък през второто тримесечие на 2025 г. 

В България, без отчитане на сезонните фактори, бюджетният дефицит през второто тримесечие на 2025 г. е 1,6 на сто спрямо 3,9 на сто през първото тримесечие на текущата година, сочат още предварителните данни.

Полша (7,7 на сто), Испания (6,5 на сто) и Франция (6 на сто) имат най-голям бюджетен дефицит без отчитане на сезонните фактори, а Дания (3,8 на сто), Гърция (3,2 на сто) и Латвия (2,3 на сто) регистрират най-голям бюджетен излишък.

За цялата 2024 г. в ЕС бюджетният дефицит намалява до 3,1 на сто спрямо 3,4 на сто през 2023 г., а в еврозоната – до 3,1 на сто от 3,5 на сто през 2023 г., сочат публикуваните днес данни на Евростат.

През 2024 г. всички страни членки с изключение на Дания (4,5 на сто), Кипър (4,1 на сто), Ирландия (4 на сто), Гърция (1,2 на сто), Люксембург (0,9 на сто) и Португалия (0,5 на сто) са регистрирали дефицит. Румъния (9,3 на сто), Полша (6,5 на сто), Франция (5,8 на сто) и Словакия (5,5 на сто) са с най-високи нива. Дефицитът на 12 страни членки се равнява на или е над 3 на сто от БВП.

Общите държавни разходи на страните от ЕС през 2024 г. са 49,2 на сто от БВП, а общите държавни приходи – 46 на сто от БВП, в еврозоната са 49,5 на сто от БВП и 46,4 на сто от БВП съответно. Правителствените приходи и разходи са се повишили и в ЕС, и в еврозоната спрямо 2023 г.

Източник: БТА

Вендинг машините ще работят само с евро през януари, съобщи експертът от Комисията за защита на потребителите (КЗП) Реджеб Мюмюн по време на информационна среща в Момчилград, организирана от Комисията като част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България. 

Той поясни, че на вендинг машините цените ще бъдат изписвани в лева и в евро. 

Етикетите за двойното обозначаване трябва да са в левове и в евро с еднакви по големина шрифт и цвят. Превалутирането трябва да става по официалния курс, добави Реджеб. 

До 8 август 2026 г. търговците трябва да обозначават стоките и услугите в двете валути. Според него януари ще е малко по-труден, защото ще бъдат в обращение и левове, и евро, а търговците трябва да връщат рестото в евро. Допуска се търговецът да връща левове, ако няма достатъчно наличност в касата, обясни той.  

Относно безиностанциите Реджеб каза, че на колонките няма как да бъдат изписвани цените в двете валути, но това ще става вътре в търговските обекти. 

Таньо Караманолов, директор на смолянския офис на Националната агенция за приходите (НАП), обясни, че системите на приходната агенция са готови за процеса на въвеждането на еврото. И в момента, ако се направи справка за задълженията, те излизат в лева и в евро, посочи той.  

По Закона за въвеждането на еврото в Република България НАП е задължена да извършва допълнителни проверки. Едната е касовите бележки да бъдат изписани в лева и в евро и валутният курс да фигурира. Това ще продължи до 8 август 2026 г., отбеляза Караманолов. 

Той припомни, че до 8 октомври НАП и КЗП при нарушения правиха само предписания на търговците, но от 9 октомври вече се налагат глоби, ако цените не са обозначени и в двете валути.

Допълнителни проверки извършва НАП и по отношение на необоснованото повишение на цените. Това са случаи, при които цените растат, а няма реални икономически показатели като ръст на минималната заплата, поскъпване на тока, повишаване на инфлацията. Тези проверки са съвместни с КЗП и с Комисията за защита на конкуренцията, обясни Караманолов.  

Той добави, че сигнали за нарушения могат да се подават в офис на НАП, по телефон и по пощата.

Източник: БТА