Европейският съюз е внесъл 1,1 милиарда тона стоки от трети страни по море през миналата година, като стойността им е възлизала на 1,251 трилиона евро. Износът, осъщесвен чрез морски транспорт, е възлизал на общо 0,5 милиарда тона на стойност 1,126 трилиона евро. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на страницата й.

Морският транспорт е бил основният вид транспорт за международната търговия на ЕС със стоки през 2024 г. Той е доминирал във физическия обем на търговията, като е представлявал 75,6 на сто от целия внос и 73,7 на сто от целия износ. Отнесено към стойността на стоките, той е представлявал по-малък дял – с 51,3 на сто от вноса и 43,6 на сто от износа.

Железопътния транспорт е представлявал 3,1 на сто от вноса и 2,9 на сто от износа като обем, а като стойност – 1,5 на сто от вноса и 1,3 на сто от експорта.

За разлика от тях, въздушният транспорт е имал малка роля по отношение на обема, но по-важна роля по отношение на стойността на транспортираните стоки. Едва 0,2 на сто от вноса и 2,8 на сто от износа са били превозени по въздух, но тези пратки са съставлявали 18,3 на сто от общата стойност на вноса и 27,1 на сто от общата стойност на износа.

Пътният транспорт също е регистрирал по-висок дял стойностно изражение  – 20,4 на сто от вноса и 24 на сто от износа, отколкото като обем – 5,8 на сто от вноса и 16,5 на сто от експорта.

Източник: БТА

Не е регламентирано коя цена – в лева или в евро, да бъде посочена първа на етикетите на стоките. Това коментира за БТА в град Борово, област Русе, главен инспектор Невена Димитрова от териториалния отдел на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в Русе. 

Невена Димитрова, Валентина Цонева – инспектор в териториалния отдел на КЗП в Русе, и Йордан Йорданов – директор на офиса на Националната агенция за приходите (НАП) в Русе, бяха в Борово за среща с граждани и представители на бизнеса. Събитието е част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България. 

Срещата, която беше насрочена за 11:00 часа в сградата на читалище „Искра 1898“, не се състоя, тъй като нито един гражданин не присъства на нея. 

Димитрова коментира още, че всички граждани, когато влязат в търговски обект и пристъпят към покупка на стока, трябва да си направят преценка на ценовия диапазон на стоката, като двойното обозначение на цените е в периода от 8 август т.г. до 8 август 2026 година. По думите й цените не би трябвало да се завишават без конкретни обосновани икономически фактори. 

„Изображенията на етикетите законово не са регламентирани – тоест дали първо да бъде посочена цената в лева, а след това в евро, или обратното. За жалост витае едно мислене и у търговците, и у потребителите, че тази позиция на цената ще бъде променена след 1 януари 2026 г. – тоест до края на тази година водещата цена ще бъде в лева, а от 1 януари 2026 г. – в евро. Няма такова законово изискване. Изискването е двете цени да бъдат поставени в непосредствена близост една до друга и да са изписани съответно с еднакъв цвят и размер на шрифта, за да не въвеждат в заблуждение“, каза Димитрова. 

По думите й потребителите сигнализират в КЗП основно за избора на цена в лева и в евро в големите хранителни вериги. Например в единия търговски обект цената на стоката е обозначена първо в лева, а след това в евро, а в друг голям магазин е обратното. 

„И когато посещават тези търговски обекти, водени от анонсите за промоции, в първия момент изпадат в заблуждение. Те трябва да внимават и да изчитат целия етикет. Да, не е удобно, особено за стоки, които са в промоции и в акции, защото се получава струпване на цени“, каза още Димитрова. 

По думите й КЗП в момента само предупреждава и разяснява допълнително на търговците за еднакъв цвят на етикетите и размер на шрифт, като след 8 октомври т. г. ще се налагат и санкции. Глоби ще има и за неправилно превалутиране, което трябва да бъде единствено по официалния курс от 1.95583 лева за 1 евро. 

Димитрова заяви още, че към момента няма сигнали в териториалния отдел на КЗП в Русе за необосновано повишаване на цените на стоки и услуги.

Йордан Йорданов – директор на офиса на НАП в Русе, коментира за БТА, че запитванията от страна на търговците са свързани основно с препрограмирането на електронните касови апарати с фискална памет, начина на отчитане, периодите, през които трябва да се извърши тази промяна – било то в гратисния период от 8 август до 8 октомври т.г., или от 8 октомври т.г. до 8 август 2026 г., през който вече законът императивно казва това. 

„Има и някои особености, свързани с декларирането на данъци и осигурителни вноски, както и с възстановяването на недължимо платени суми от 2025 година и ще се възстановят през 2026 година. Особеностите са, че през тази година, ако има надвнесена сума, която трябва да се възстановява, тя се декларира през януари месец идната година в лева, превалутира се по правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България и се възстановява в евро“, обясни Йорданов. 

Той посочи, че след 8 октомври т. г. ще се налагат санкции за неизпълнение. „Хубаво е, че бизнесът като цяло си партнира с НАП и в тази посока не срещаме трудности, защото гледаме всички в една посока“, каза още Йорданов.

Източник: БТА

България е на шесто място сред държавите от Европейския съюз по ръст на броя на нощувките в туристически обекти през първото полугодие на 2025 г., показват най-новите данни на Евростат, публикувани днес по повод Световния ден на туризма, 27 септември.  

Близо 9,86 милиона нощувки са отчетени у нас за периода януари–юни 2025 г., спрямо 9,26 милиона за същите месеци на 2024 г., което представлява увеличение от 6,4 на сто.

Общо в Европейския съюз през първото полугодие са регистрирани 1,279 милиарда нощувки в туристически обекти, което отговаря на ръст от 2,3 на сто спрямо същия период на миналата година, когато бяха 1,249 милиарда.

Най-съществено увеличение на нощувките са регистрирали Малта (12,7 на сто), Латвия (8,6 на сто) и Полша (8,5 на сто). Спад в броя на нощувките е отчетен единствено в Ирландия – от 3,5 на сто. 

Отчита се също повишение в броя на нощувките от чуждестранни туристи в целия ЕС – ръст от 3,1 на сто за полугодието, в сравнение с 1,7 на сто при вътрешните туристи. 

В същото време Германия (0,2 на сто), Швеция (0,5 на сто) и Белгия (0,9 на сто) отчитат най-слаб ръст на нощувките на чуждестранните туристи, а Ирландия дори бележи спад от 3,5 на сто.

Най-висок дял на нощувките от чуждестранни граждани спрямо общия брой за полугодието са регистрирали Малта (93,6 на сто), Кипър (93,1 на сто) и Хърватия (87,6 на сто), докато в Германия, Полша и Румъния този дял е под 20 на сто.

Източник: БТА