България е зелена държава, но трябва да обърнем внимание напред в бъдещето, защото сме на границата на 42-ия паралел, където климатичните промени ще се усещат най-силно. Това заяви на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Русе председателят на Съюза на лесовъдите в България проф. Иван Палигоров в присъствието на инж. Стоян Тошев – заместник-министър на земеделието и храните, Томаш Маркиевич – президент на Съюза на европейските лесовъди (СЕЛ), Асен Марков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, и д-р инж. Анна Петракиева – вицепрезидент на СЕЛ и заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите. Поводът е, че Русе е домакин на 21-вия конгрес на Съюза на европейските лесовъди. 

Проф. Палигоров обясни, че за Североизточна България прогнозите за 2080-а година са много лоши. „И ако се сбъдне това, ние имаме тежката задача да опазим нашите гори за бъдещите поколения“, каза проф. Палигоров. 

По думите му за над 140-годишната история, която Съюзът на лесовъдите у нас има, в България са залесени над 18 милиона декара гори. 

„Съюзът на лесовъдите в България е създаден през 1909 година. Той обединява в себе си над 3800 действителни членове, работещи в горите на България“, каза проф. Палигоров. 

Той обясни, че България е била домакин на срещи на СЕЛ през 2006 година и през 2014 година, но за първи път у нас ще има конгрес, на който ще се избира и ново ръководство на европейската организация. „По време на конференцията днес ще представим постиженията на нашето горско и ловно стопанство“, каза проф. Палигоров.

Заместник-министърът на земеделието и храните инж. Стоян Тошев ще представи основната презентация за горското стопанство на България, а доцент Христо Михайлов, ректор на Лесотехническия университет, ще представи постиженията в ловно-стопанската дейност и наука. Ще има и презентации, свързани с основната тема „Лудогорието и Добруджа – предизвикателства за опазване на биологичното разнообразие в условията на климатични промени“.

„Това е нещо, което в България се усеща най-силно – много горещо време и дълги периоди на засушаване. Това налага лесовъдската наука да обърне внимание на някои много важни въпроси, свързани с бъдещето на горите. Искам да подчертая, че ние лесовъдите не се ръководим от мандати. За нас най-късият период, в който се сменят горите, е 25 години и то само за някои видове. Всички останали са дълговечни и днес, работейки, изграждаме бъдещето след 50, 60 или повече години. Така са постъпили нашите колеги в началото на миналия век“, каза проф. Палигоров. 

Той обясни, че по време на конференцията днес ще има и презентации, свързани с предизвикателствата пред възобновяване на горите в региона, с полезащитните горски пояси и тяхното управление и стопанисване, както и с взаимодействието между държавата и неправителствените организации при стопанисване на дивечовите популации на територията на Североизточна България и на Добруджа. 

Проф. Палигоров коментира, че тази година е с рекордни поражения по горите в България от пожари. „Това изисква много повече усилия, когато горите трябва да бъдат възобновени. Необходими са много настоятелност и средства, за да се възстановят“, каза проф. Палигоров.

Той коментира, че основният проблем пред лесовъдите у нас е желанието им да продължат традициите, които дедите им са завещали. „Непрекъснато срещаме големи трудности в осъществяването на тази дейност. Това, което пред нас в момента предстои, е да опазим горите от пожари, да се опитаме да създадем устойчиви практики, които да възобновяват горите с местни видове, но не в рамките на кратък период от време, а дългосрочно, имайки предвид климатичните фактори“, каза проф. Палигоров. 

Той даде и пример, че през 50-те и 60-те години на миналия век, за да се укротят пороите около много населени места са създадени горски насаждения. Преобладаващата част е от иглолистни видове, но днес те не издържат на променените климатични условия, съхнат масово и трябва да бъдат отстранени. 

Проф. Палигоров каза още, че бавно и устойчиво във времето трябва да се възпитава населението да пази горите. По думите му законодателството може да ограничи или да създаде бариера пред нарушител или пред хора, които не са отговорни, но то не е възпиращ фактор. 

„Възпиращият фактор е възпитанието, начинът, по който ние се отнасяме с гората. Това е нещо, което трябва да променим дългосрочно във времето“, заяви проф. Палигоров.

Източник: БТА