Правната комисия в парламента отхвърли предложение на „Възраждане“ за промени в Изборния кодекс, които забраняват на лица, санкционирани от законодателство на друга държава, от орган на Европейския съюз или друг международен орган за корупция, да заемат ръководни длъжности или да участват в избори.

В законопроекта на „Възраждане“ се предлагат и свързани промени в Закона за администрацията, според които санкционирани лица да не могат да заемат ръководни места в партия, в администрацията, в дипломатически ведомства.

В мотивите на законопроекта с вносители Костадин Костадинов, Цончо Ганев и Петър Петров пише, че участието на санкционирани лица в държавната и местната власт има пагубни последствия за държавността. „Корупцията е основен бич на демокрацията“, заявяват вносителите. 

Законопроектът беше отхвърлен – петима гласуваха „за“ („Възраждане“, МЕЧ и „Величие“). Представители на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) в комисията нямаше. Осем от управляващото мнозинство гласуваха „против“, а трима се въздържаха.

Тежка съпротива от ГЕРБ и „Ново начало“

Въпреки че законопроектът е внесен в деловодството едва вчера, председателят на комисията Анна Александрова от ГЕРБ обяви, че вече е получено негативно становище от Министерството на финансите и Министерството на правосъдието.

Голяма съпротива срещу предложението на партията на Костадин Костадинов дойде от Бранимир Балачев от ГЕРБ, който обяви, че “Магнитски” няма никаква сила в България.

„Това е решение на органите на САЩ, които в някакъв момент обявяват, че някое лице има такова и такова поведение. (…)“Магнитски” не е присъда. (…) “Магнитски” е едно твърдение – днес може да е Пеевски, утре може да съм аз. Не мисля, че там ще се изискват някакви доказателства, че сме корумпирани“, каза депутатът от ГЕРБ.

Балачев каза, че не може дали да участваш в избори трябва да зависи от решение на външен орган или чужда държава. 

„Ако има санкция на европейски орган, която е на базата на подписания от нас договор за участие в ЕС, бих приел, че този човек не може да участва в избори поради ред причини“, каза Бранимир Балачев.

Костадин Костадинов му отвърна, че ако това е така то американските санкции за „Лукойл“ не би трябвало да засегнат България. 

Юридическото острие на Делян Пеевски – Хамид Хамид, нарече законопроекта на „Възраждане“ „абсурден„.

„Представете си утре от Бурунди да чуят за този закон и да наложат санкции на целия парламент? Когато поискахме доказателства за санкциите ни беше казано, че не могат да бъдат предоставени, защото такива в досието няма“, заяви депутатът от ДПС-НН.

Хамид Хамид каза, че в момента в САЩ „върви процедура“ по оспорване на санкциите на Пеевски.

По думите му всички европейски институции са дали становище, че европейското законодателство не допуска санкционен режим на държави извън съюза.

„Ами ако антикорупционният орган на Конго реши да наложи санкции на г-н Петров (б.а. Петър Петров от „Възраждане)“, попита Хамид иронично и каза, че „разговаря смешно“ по предложението на „Възраждане“, защото то е такова.

„Това, което предлагате, е продажба на национален суверенитет“, обяви Хамид Хамид. После каза, че „Възраждане“ са станали соросоиди, тъй като това е законопроект, сходен с идеите на ПП-ДБ. Посочи, че депутати от ПП-ДБ на заседанието няма и каза, че е сигурно „защото ги е срам“.

Христо Расташки от МЕЧ заяви, че не може да повярва как от ГЕРБ и ДПС-НН защитават правото на санкционирани за корупция лица да заемат ръководни длъжности и да участват в избори. Хамид му отвърна, че не може да се изказва от името на съда.

Източник: Offnews.bg

Правната комисия в парламента отхвърли предложение на „Възраждане“ за промени в Изборния кодекс, които забраняват на лица, санкционирани от законодателство на друга държава, от орган на Европейския съюз или друг международен орган за корупция, да заемат ръководни длъжности или да участват в избори.

В законопроекта на „Възраждане“ се предлагат и свързани промени в Закона за администрацията, според които санкционирани лица да не могат да заемат ръководни места в партия, в администрацията, в дипломатически ведомства.

В мотивите на законопроекта с вносители Костадин Костадинов, Цончо Ганев и Петър Петров пише, че участието на санкционирани лица в държавната и местната власт има пагубни последствия за държавността. „Корупцията е основен бич на демокрацията“, заявяват вносителите. 

Законопроектът беше отхвърлен – петима гласуваха „за“ („Възраждане“, МЕЧ и „Величие“). Представители на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) в комисията нямаше. Осем от управляващото мнозинство гласуваха „против“, а трима се въздържаха.

Тежка съпротива от ГЕРБ и „Ново начало“

Въпреки че законопроектът е внесен в деловодството едва вчера, председателят на комисията Анна Александрова от ГЕРБ обяви, че вече е получено негативно становище от Министерството на финансите и Министерството на правосъдието.

Голяма съпротива срещу предложението на партията на Костадин Костадинов дойде от Бранимир Балачев от ГЕРБ, който обяви, че “Магнитски” няма никаква сила в България.

„Това е решение на органите на САЩ, които в някакъв момент обявяват, че някое лице има такова и такова поведение. (…)“Магнитски” не е присъда. (…) “Магнитски” е едно твърдение – днес може да е Пеевски, утре може да съм аз. Не мисля, че там ще се изискват някакви доказателства, че сме корумпирани“, каза депутатът от ГЕРБ.

Балачев каза, че не може дали да участваш в избори трябва да зависи от решение на външен орган или чужда държава. 

„Ако има санкция на европейски орган, която е на базата на подписания от нас договор за участие в ЕС, бих приел, че този човек не може да участва в избори поради ред причини“, каза Бранимир Балачев.

Костадин Костадинов му отвърна, че ако това е така то американските санкции за „Лукойл“ не би трябвало да засегнат България. 

Юридическото острие на Делян Пеевски – Хамид Хамид, нарече законопроекта на „Възраждане“ „абсурден„.

„Представете си утре от Бурунди да чуят за този закон и да наложат санкции на целия парламент? Когато поискахме доказателства за санкциите ни беше казано, че не могат да бъдат предоставени, защото такива в досието няма“, заяви депутатът от ДПС-НН.

Хамид Хамид каза, че в момента в САЩ „върви процедура“ по оспорване на санкциите на Пеевски.

По думите му всички европейски институции са дали становище, че европейското законодателство не допуска санкционен режим на държави извън съюза.

„Ами ако антикорупционният орган на Конго реши да наложи санкции на г-н Петров (б.а. Петър Петров от „Възраждане)“, попита Хамид иронично и каза, че „разговаря смешно“ по предложението на „Възраждане“, защото то е такова.

„Това, което предлагате, е продажба на национален суверенитет“, обяви Хамид Хамид. После каза, че „Възраждане“ са станали соросоиди, тъй като това е законопроект, сходен с идеите на ПП-ДБ. Посочи, че депутати от ПП-ДБ на заседанието няма и каза, че е сигурно „защото ги е срам“.

Христо Расташки от МЕЧ заяви, че не може да повярва как от ГЕРБ и ДПС-НН защитават правото на санкционирани за корупция лица да заемат ръководни длъжности и да участват в избори. Хамид му отвърна, че не може да се изказва от името на съда.

Източник: Offnews.bg

Правителството възложи на министъра на правосъдието Георги Георгиев да създаде Комисия по подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от България, която да предложи три кандидатури, съобщиха от Министерски съвет. 

Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура (ЕРРО) номинираните кандидати трябва да са действащи прокурори, съдии или следователи, чиято независимост е извън съмнение. Освен това те трябва да притежават необходимата квалификация за назначаване на висша прокурорска или съдебна длъжност и съответния практически опит в националната правна система, финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателни дела.

Според днешното решение на Министерския съвет комисията по подбора ще бъде от седем членове: двама представители на Министерството на правосъдието (единият от които – ръководител), двама представители на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, двама представители на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и един представител на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (Катедра „Наказателноправни науки“). Подборът ще премине през два етапа – проверка за допустимост на кандидатите въз основа на представените документи и публично изслушване на допуснатите кандидати.

След приключването на подбора министърът на правосъдието ще внесе за одобрение от Министерския съвет излъчените от комисията номинации. 

Европейската прокуратура със седалище в Люксембург е независим орган на ЕС, който отговаря за разследването, наказателното преследване и предаването на съд за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза (измами, корупция, трансгранични измами с ДДС и др.). Тя осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор в компетентните съдилища на държавите членки. ЕРРО започна работата си на 1 юни 2021 г., в момента в нея участват 24 държави членки, всяка от които с по един европейски прокурор. ЕРРО се ръководи от европейския главен прокурор – в момента госпожа Лаура Кьовеши. Европейските прокурори упражняват надзор върху разследванията и наказателните преследвания и заедно с европейския главен прокурор сформират колегията на ЕРРО. Те се назначават с мандат от шест години, който не подлежи на подновяване. В края на този период Съветът на ЕС може да реши да удължи мандата им най-много с три години. 

През юли 2020 г. Съветът на ЕС прие Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1117 за назначаване на европейските прокурори в Европейската прокуратура, съгласно което четиринадесет европейски прокурори бяха назначени за период от шест години, считано от 29 юли 2020 г. След изтегляне на жребий през април 2024 г. Съветът удължи мандата на седем европейски прокурори до 30 юни 2029 г. Мандатът на останалите седем европейски прокурори, включително на европейския прокурор от България, не беше удължен и ще приключи, както е предвидено, на 28 юли 2026 г.

Във връзка с това следва да бъдат предприети съответните действия на национално равнище за определяне на трима кандидати за европейски прокурор, от които да бъде избран европейският прокурор от България. Комитетът по подбора по Регламент (ЕС) 2017/1939 ще проведе изслушванията на кандидатите в началото на 2026 г., след което кандидатурите ще бъдат представени на Съвета. Той трябва да вземе решение за назначаването на един кандидат от България преди юли 2026 г. 

Източник: Offnews.bg