Национално представени организации от хранително-вкусовата промишленост, земеделието и животновъдството настояват за промени в обнародваното постановление на МС, свързано с компенсациите за временно облекчение на цените на електроенергията.

Много от предприятията, изключени от компенсациите, вече са признати от ЕК като изложени на риск от изнасяне на производството извън ЕС заради високите енергийни разходи и международната конкуренция. Последствията от ограничаване на износа ще бъдат катастрофални за всички, които участват в създаването на хранителната сигурност на България.

По-голям разход за електроенергия означава по-скъпо производството, което ще доведе и до по-високи цени на храните за българските потребители. Междувременно предприятия ще фалират, а други, заради изнасяне на дейността си извън ЕС, ще прекратят инвестициите в регионалната икономика и в нови работни места, включително в селските райони. Сектор «Животновъдство» дори е застрашен от изчезване при над 30% ръст в цените на тока, пишат от сектора.

По-рано, в становище в рамките на общественото обсъждане, организациите посочиха, че очакват предприятията от сектор Производство на хранителни продукти (NACE/КИД 10) и от Сектор A – Селско, горско и рибно стопанство (особено животновъдството), да бъдат включени в обхвата на компенсационната програма за електроенергия и така да се гарантира равнопоставено и обективно третиране на всички енергоемки сектори.

Производителите изтъкват, че според насоките на Европейската комисия, държавната помощ трябва да е обективна, прозрачна и да не дискриминира. Подкрепата за всички енергоемки сектори е важна и за социалната стабилност, особено при растящата инфлация в България, посочват те.

В становището си засегнатите сектори подчертават, че производствата в хранително-вкусовата индустрия, земеделието и животновъдството са силно зависими от непрекъснато подаване на електричество – за охлаждане, пастьоризация, отопление, осветление, вентилация, автоматизирани системи и всичко останало, което изисква производството при спазване на най-високите санитарни стандарти. Тези дейности не могат да спират, без да се застрашат безопасността и качеството на храните.

В отговор на искане от Министерския съвет от 6 ноември 2025 г., организациите от секторите земеделие, животновъдство и преработка са предоставили необходимите данни и очакват спешно решение за допълване на списъка със секторите, които компенсациите обхващат.

Източник: Offnews.bg

В цялата страна има нефунциониращи, изоставени и с неясна собственост, но потенциално опасни речни бариери и корекции на реките, съобщава природозащитната организация WWF България. Повечето от тях са изградени преди 1989 г. Те варират от малки съоръжения като прагове и бентове, които могат да задържат вода и наноси, до неизползвани съоръжения за водохващане, воденици и малки водноелектрически централи. Бариерите възпрепятстват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите често води и до натрупване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, така и местните общности, които губят възможности за препитание, риболов, отдих и устойчив туризъм.

Само по поречието на Лом бяха идентифицира над 40 речни бариери, повечето от които отдавна не носят полза, но вредят на реката и местните хора, като създават риск от наводнения и намаляват качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в защитени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в защитени територии по смисъла на българското законодателство и нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите. Това сочи ново проучване на WWF, изготвено в рамките на проект за възстановяване на река Лом, финансиран по програма Open Rivers (Свободни реки).

„Все още срещаме разбирането, че щом едно съоръжение е изградено в миналото, то задължително е полезно и днес. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, построени през 70-те и 80-те години, не са поддържани и вече не изпълняват първоначалната си функция. Някои от тях дори създават риск – например, когато са полуразрушени, те променят посоката и силата на речното течение по непредсказуем начин и създават опасност от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са предпоставка за сериозни наводнения. Съвременните разбирания за управление на реките показват, че връщането към по-естествено състояние на речното корито, когато реката има достатъчно място да се разлива при високи води и няма препятствия по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, така и за природата.“ Това каза Стоян Михов, еколог и ръководител на програма „Води“ във WWF България.

Къде са рисковите участъци по поречието на Лом?

Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две защитени зони от Натура 2000 (защитени зони „Река Лом“ и „Западна Стара планина и Предбалкан“) и в защитена местност „Река Лом“. Съществуването им възпрепятства миграцията на защитени от закона рибни популации – като големия щипок и малката кротушка – и противоречи на заложената от българските институции цел на поддържане на свързаност на местообитанието на тези и други видове.

Проучванията на WWF се фокусираха върху два участъка с голяма концентрация на речни бариери, част от които в голяма степен са непреодолими за рибите и възпрепятстват миграцията и размножаването им. Други предизвикват ерозия и изместване на речното корито, което създава риск от наводнения. Първият участък обхваща каскадата от прагове и бентове между село Замфир и квартал Момин брод на град Лом, а вторият — бариерата край махала Фалковец при село Яньовец.

Участък с висока концентрация на бариери между с. Замфир и кв. Момин брод на гр. Лом. Между с. Трайково и вливането на р. Лом в Дунава е извършена корекция на реката с дължина 3км – изправяне на меандър.

Участък с висока концентрация на бариери в близост до махала Фалковец при с. Яньовец. В района се намира съоръжение за водохващане, което не функционира.

„Голяма част от бариерите по Лом не изпълняват първоначалните си функции, а на места дори влошават проводимостта на реката и увеличават риска от наводнения. Премахването им – започвайки от устията към по-горните участъци – би имало бърз и осезаем положителен ефект върху биоразнообразието. По този начин ще се възстанови връзката с Дунав и ще се създадат условия за стабилност на рибните популации в цялото течение на реката.“ Това каза Диана Бакалова, старши експерт „Водни политики“ във WWF.

Изследването на речните бариери по поречието на Лом е част от дългогодишната работа на WWF България за опазване на сладководните ресурси и намаляване на риска от наводнения. Може да подкрепите работата на WWF с редовно месечно дарение. Научете повече на страницата на кампанията „Абонирай се за природата“.

Проектът „Идентифициране на бариери за премахване, с цел свързване на богатата на биоразнообразие река Лом с река Дунав“ е финансиран по програма Open Rivers. (Програма “Свободни реки”). Целта на проекта е да се създадат условия за свободна миграция на рибите и да се подобри общото екологично състояние на реката, без това да води до социални или икономически негативи за местните общности. у Така Лом може да се превърне в пример за това как хората и природата могат да печелят заедно.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg