ЕС санкционира и допълнителни 118 кораба от руския „сенчест флот“ – мрежа от плавателни съдове с непрозрачна собственост, използвани за заобикаляне на съществуващите ограничения – с което общият брой на включените в списъка кораби достига над 560.

Освен това големи енергийни компании като „Роснефт“ и „Газпромнефт“ ще бъдат изправени пред пълна забрана на транзакциите, а санкциите ще се разпрострат и върху субекти от трети страни, включително в Китай, които помагат на Русия да продава своя петрол.

Освен енергетиката, пакетът въвежда и сложни мерки за затваряне на финансовите и технологичните канали, които захранват военната машина на Кремъл. За първи път ЕС ще се насочи към криптовалутни платформи, за да забрани транзакции, които помагат на Русия да заобикаля санкциите. Рестрикциите обхващат и банки в трети страни, свързани с руски алтернативни системи за разплащане, и ограничават транзакциите със субекти в специални икономически зони. На военния фронт санкциите добавят нови ограничения върху износа на технологии, използвани на бойното поле, особено за дронове, и включват в списъка още 45 компании в Русия и в чужбина заради ролята им в подкрепа на руския военно-промишлен комплекс.

Съобщение в ключов момент

Моментът на това съобщение е наситен с геополитическо значение. Във вътрешен план, ЕС представя санкциите като доказателство, че икономическият натиск работи, като цитира 17-процентния лихвен процент и високата инфлация в Русия като доказателство за „прегряваща военна икономика, която достига своите граници“.

Източник: Капитал

Поведението помага да се обясни един очевиден парадокс на американските пазари след резките разпродажби, предизвикани от обявените от Тръмп мита през април: как акциите на Уолстрийт се върнаха с резки темпове, без да предизвикат възстановяване на долара.

Според анализа на Deutsche около 80% от около 7 млрд. долара, които са постъпили в ETF за американски акции, регистрирани в чужбина, през последните три месеца, са били хеджирани. В началото на годината този процент е бил около 20. Такова хеджиране означава, че инвеститорите са изложени единствено на движението на цената на даден актив, а не на движението между долара и националната им валута, въпреки че трябва да платят за тази привилегия.

Според анализатори увеличаването на хеджирането е допринесло за разпродажбата на долара през тази година с повече от 10% спрямо кошница от равностойни валути, включително еврото и паунда. Спадът на долара повиши еврото във вторник до четиригодишен връх от над 1.18 долара.

Какво предприемат клиентите на фондовете

Мениджърите на фондове обясняват, че клиентите искат да запазят експозицията си към американските акции в условията на бум на изкуствения интелект, но не са толкова склонни да поемат риска спрямо долара. Арун Саи, старши стратег в Pictet Asset Management, заяви, че швейцарската фондова компания е увеличила хеджирането в долари на акциите си в САЩ, залагайки на това, че доларът се намира в „светски мечи пазар“. „Доларът ще продължи да поема основната тежест от намаляването на доверието към институциите“, добави той.

Проучване на Bank of America сред управители на глобални фондове през септември показа, че 38% от инвеститорите искат да увеличат позициите си за хеджиране срещу по-слаб долар, докато само 2% искат да се предпазят от по-силен долар.

Източник: Капитал

„Това винаги е бил неговият начин на мислене – никога не е искал да атакува публичните разходи или функционирането на държавата“, казва икономистът Филип Десертин от IAE Paris Sorbonne Business School. „Намалението на данъците беше необходимо за повишаване на конкурентоспособността, но трябваше да бъде финансирано чрез структурни реформи“, добавя той.

След това дойде серия от кризи, на които реакцията на Макрон беше да „вади чековата книжка“. Първата беше през 2018 г. – движението на „жълтите жилетки“ беше против предложен въглероден данък върху горивата, защото смяташе, че данъчната политика на президента фаворизира богатите. След това последваха пандемията от COVID-19 и европейската енергийна криза – правителството похарчи огромни средства за подкрепа: за да увеличи заплатите на работниците, да спаси компании и да помогне на домакинствата да плащат сметки. Докато антикризисният отговор от 170 млрд. евро, или 10% от БВП, беше в общи линии като този на другите държави, Франция задържа помощта по-дълго от повечето си партньори. По време на газовата криза правителството отпусна десетки милиарди евро субсидии за енергия и горива.

Икономисти твърдят, че фискалният стимул е бил прекален. Но OFCE изтъква, че по-трайният проблем – който стана напълно видим едва след отшумяването на пандемията – е спадът в данъчните приходи заради по-ранните решения на Макрон. Много икономисти не предвидиха това поради турбуленциите на кризисните години, които затрудниха прогнозите, казва Раго.

Тези трудности доведоха до провал на прогнозите за данъчни приходи миналата година, което изстреля бюджетния дефицит далеч над целта.

Източник: Капитал