Междуетническият културно-образователен център за младежи (ibz) в Сигишоара представи официалната програма на 21-вото издание на Междукултурния фестивал ProEtnica, който ще се проведе между 27 и 31 август, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.

Фестивалът ще бъде официално открит на 27 август и включва няколко събития, които ще се проведат на четири места в средновековната крепост Сигишоара – на Големия площад, където са предвидени изпълненията на ансамблите от националните малцинства, в Бароковата зала на кметството, в зала „Сандер“ и на Музейния площад.

„На сцената на площада на средновековната крепост в Сигишоара ще има музикални и танцови представления, концерти, хорове, рецитали, пиеси, изпълнени от любители и професионални артисти, представляващи официалните етнически малцинства в Румъния. В Бароковата зала на кметството в Сигишоара ще се проведе панел, озаглавен „Агора на междукултурния диалог“, с тема „Подкрепа на националните малцинства във времена на криза на демократичната и устойчива държава“, на който ще присъстват високопоставени представители на Министерството на културата и Департамента за междуетнически отношения на правителството. „Ромското изкуство като форма на съпротива и утвърждаване на идентичността“ също ще бъде тема, която ще бъде развита в рамките на фестивала“, съобщиха организаторите.

Бароковата зала ще бъде място и за литературен салон с диалози по теми от литературата до киното, както и за представяне на книги – включително представянето на сборника „Героите никога не умират“ от Михай Хафия Траиста, в памет на 155 писатели и журналисти, убити на фронтовата линия по време на войната в Украйна.

В зала „Сандeр“ са предвидени прожекции на документални филми за бурната история на арменците и ромите.

На Музейния площад, близо до Часовниковата кула, някои от участващите малцинства – украинци, албанци, чехи, роми, поляци, турци – ще разположат щандове за представяне на продукти, книги или занаятчийски изделия.

21-вото издание на ProEtnica се провежда под патронажа на президента на Румъния и в рамките на честването на 145 години румънско-германски дипломатически отношения.

Целта на фестивала е да укрепи междуетническия мир чрез насърчаване на диалога в демократично и плуралистично общество. Фестивалът предоставя широка рамка на националните малцинства да се представят пред голяма аудитория, а също така насърчава диалога с мнозинството.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА

Кметът на Баня Лука в босненската Република Сръбска Драшко Станивукович заяви, че няма да премахне графит с образа на Ратко Младич в града, въпреки че подобни прояви са забранени със закон в Босна и Херцеговина, предаде Радио Свободна Европа. Младич, бивш командир на армията на босненските сърби, беше осъден от Международния трибунал в Хага за геноцид и военни престъпления, включително за масовото избиване на близо 8000 босненци в Сребреница през 1995 г., припомня РСЕ.

Графитът е изрисуван върху сграда в квартал Мейдан, в която се намира кухня за бедни. Персоналът на кухнята разказва, че е забелязал изображението на 18 август, когато е пристигнал на работа, и предполага, че е било изрисувано предната вечер. След сигнал до общинската администрация служителите получили указание сами да пребоядисат стената.

Отричането или прославянето на военни престъпници е престъпление според законите на Босна и Херцеговина, припомня РСЕ. През 2021 г. бившият върховен представител Валентин Инцко въведе промени в Наказателния кодекс, които предвиждат лишаване от свобода от шест месеца до пет години за публично отричане, оправдание или омаловажаване на геноцид и военни престъпления. Същият закон забранява поставянето на паметници или други форми на почит към осъдени военнопрестъпници.

Хагският трибунал призна Ратко Младич за виновен по 10 от 11 обвинения, включително геноцида в Сребреница, терор над цивилното население по време на обсадата на Сараево и държане на войници на ООН за заложници. На 22 ноември 2017 г. той получи доживотна присъда, потвърдена на апелация през 2021 г.

Процесът срещу Младич бе един от най-мащабните в историята на трибунала – продължи 530 дни и включи свидетелствата на 592 свидетели и разглеждането на над 10 000 доказателства. Той бе издирван в продължение на почти 16 години, докато не бе арестуван в Сърбия през май 2011 г.

Случаят с графита в Баня Лука породи остри реакции в страната, където темата за военните престъпления и тяхното възпоменаване остава дълбоко разделяща, подчертава РСЕ. Въпреки ясната законова рамка, местните власти досега не са предприели действия за премахването на изображението, а отказът на кмета Станивукович поставя под въпрос прилагането на закона в Република Сръбска, коментира изданието.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Източник: БТА

На Балканите отново стана горещо. Заедно с горещините и предизвиканите от тях пожари, градусът на общественото недоволство също се покачи значително в редица балкански страни. Гражданското недоволство в една от тях е толкова силно, че на практика не стихва вече девети месец и през август конфликтът между правителство и протестиращи се изостри с нова сила. От падането на козирката на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., отнело живота на 16 души, досега в Сърбия са се състояли над 27 хиляди шествия в цялата страна с няколко основни искания, за които обществото не спира да настоява да бъдат изпълнени. Влиза ли в тях оставката на президента Вучич, какви са изгледите двете страни да постигнат споразумение скоро и доближава ли се западната ни съседка до членство в евросъюза.

По тези и други теми разговаряме с журналиста и отговорен редактор в дирекция „Балкани“ на БТА Симона-Алекс Михалева. В днешния епизод на подкаста БТА Паралели тя споделя, че попада в Агенцията случайно, но се радва, че се е случило така, защото е попаднала на хора и екип, от които е взела и получила много знания и подкрепа. Другото, което харесва изключително много в работата си, са пътуванията и ги определя като „вечно житейско учене“. Причината: „Колкото и да си свикнал с работата, журналистиката винаги може да те изненада,“ според нея. Тя владее сръбски, хърватски и словенски, има магистратура по „Международни отношения“ и следи отблизо политическия живот и социалните процеси в страните от Западните Балкани.

„В началото протестите започнаха като малки мирни събирания, най-вече в Нови Сад, откъдето започна всичко, на които хората мълчаха в знак на съпричастност и почит към загиналите и като цяло социалното недоволство отстъпваше място на скръбта. След това се намесиха студентите и на преден план излезе това, че жп гарата, на която се случи трагедията, всъщност е била ремонтирана съвсем скоро и никой не е допускал, че ще има проблеми с фатални последици,“ връща се в началото на протестите Михалева. Затова студентите блокират факултети в цялата страна с искания за справедливост, прозрачни действия от страна на правителството, които да осветлят документите за хода на ремонтите и да се потърси отговорност за станалото. По думите й никой не си е представял, че събитията ще придобият толкова продължителна и масова форма.

Тя обяснява още, че продължават да ги наричат студентски, защото младите стоят в основата, отказвайки да учат, да ходят на лекции, което им създава проблеми с признаване на академичната година, изпити и т.н. „Просто те се оказаха най-упорити, те задвижиха всичко. Така успяха да привлекат много граждански движения и организации, както и обикновени хора. Именно затова те са толкова масови и продължават толкова дълго, така че накрая станаха трън в очите на властите.“

По думите й само допреди няколко месеца положителната развръзка и спирането на неподчинението е изглеждало много близко. „Постигна се някакъв компромис с ректорите на университетите да се провеждат онлайн занятия и да има онлайн изпити, така че да бъде осигурен достъп до аудиториите за студентите, които не искат да протестират, защото има и такива. Съответно, този момент изглеждаше и моментът, в който нещата ще се обърнат, но все пак протестите продължават, защото основните искания остават неизпълнени,“ разказва Михалева за новото развитие на уличните събития в Сърбия.

След трагедията ресорните министри подават оставка, но със заявката, че не се чувстват пряко отговорни. По-късно и цялото правителство подава оставка под натиска.  И въпреки че има повдигнати обвинения и задействани процедури, никой не излиза пред обществото с реално обяснение, а протестиращите  винаги са настоявали за цялостна политика на реформи и поемане на отговорност от управляващите. И още нещо, което заслужава внимание: „Тези искания на студентите за реформи и прозрачност всъщност са същите, каквито и ЕС има към Сърбия по пътя й към присъединяване в общността.“

Относно твърденията на президента Вучич за активно участие на опозицията в „разгарянето“ на гражданското неподчинение журналистката коментира, че опозицията не се е заявявала като организатор на протестите, въпреки че ги подкрепя. Михалева подчертава, че такава ситуация няма как да не се политизира, но опозицията в Сърбия е твърде фрагментирана, за да излъчи партия, която да направи силно правителство.

Вътрешното напрежение поражда и редица въпросителни пред европейската интеграция на страната, която от десетилетия върви на приливи и отливи. Реалният напредък на преговорите Михалева обяснява така: „Да, Сърбия се стреми да има независима политика, да поддържа добри отношения с Русия и Китай. От Китай идват много външни инвестиции, като миналата година например бяха подписани споразумения за големи вложения от там. От своя страна, ЕС предупреди, че при едно евентуално присъединяване те ще трябва да отпаднат, защото тогава ще важи общата търговска политика на съюза. В същото време Сърбия активно твърди, че е на европейския път и прави съответните реформи, за да изпълни неговите изисквания. Но този неин път е много бавен.“

Гледайте ни в YouTube

Слушайте ни в SoundCloud

Източник: БТА