На Русия ѝ трябваха седмици, за да представи на Украйна „меморандум“, в който излага условията си за спиране на огъня, както и ключови насоки за всеобхватен договор за прекратяване на продължаващата над три години война. Практически не е изненада за никого, че това е списък с дългогодишните максималистки искания на Кремъл, които Киев и западните му съюзници смятат за неизпълними.

Украйна беше определила позицията си преди преките мирни преговори в Истанбул в понеделник, като подчерта своята готовност да обяви незабавното и безусловно 30-дневно спиране на огъня, предложено от американския президент Доналд Тръмп. Киев потвърди позицията си, че няма да се откаже от опитите си за присъединяване към НАТО и отхвърли възможността да признае анексирането от Русия на която ѝ да било украинска област.

И двете страни бяха очертали взаимоизключващи се червени линии, които правят малко вероятно бързото сключване на споразумение.

Публикуваните в руски медии искания на Москва ясно показват, че президентът Владимир Путин е решен да гарантира изпълнението на целите, които постави в началото на инвазията на 24 февруари 2022 г. Следват ключови точки от документите на Русия и Украйна.

Русия предложи на Украйна да избира между две възможности за обявяването на 30-дневно примирие.

Едната възможност налага на Украйна да изтегли силите си от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област – четирите области, които Москва незаконно анексира през септември 2022 г., но така и не завладя напълно.

Втората опция, описана от Москва като „пакетно“ предложение, притиска Украйна да преустанови усилията си за мобилизация и да замрази доставките на западно оръжие. Това са условия, които по-рано бяха предложени от Путин. 

На всичкото отгоре документът иска Украйна да започне да демобилизира армията си, да прекрати дислокацията на силите си и да забрани присъствието на всякакви сили от трети страни на нейна територия. Тази „пакетна“ възможност по-нататък предвижда Украйна да прекрати военното положение и да произведе избори, след които двете страни биха могли да подпишат всеобхватен мирен договор. В руския документ се посочва, че условията за мир трябва да включват „международно юридическо признаване“ на анексирания от Москва през 2014 г. Кримски полуостров и на анексирането на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област.

Документът гласи, че в бъдещия мирен договор Украйна трябва да обяви неутрален статут спрямо Русия и Запада и да се откаже от опитите си за присъединяване към НАТО. В документа се настоява Украйна да ограничи размера на въоръжените си сили, да признае руския като официален език наред с украинския, да забрани „възхвалата и пропагандирането на нацизма и неонацизма“ и да разпусне националистическите формирования. Тези условия отразяват целите на Путин от началото на неговата инвазия.

Тези грешни твърдения, че неонацистки групировки оформят украинската политика при управлението на президента Володимир Зеленски, който е евреин, бяха категорично отхвърлени от Киев и западните му съюзници.

Според позицията на Русия всеобхватният мирен договор трябва да отмени всички санкции и ограничения срещу двете страни, да отхвърли всякакви искания за репарации и да възобнови търговските и дипломатическите връзки. Руската позиция също така предполага, че мирният договор между Русия и Украйна трябва да бъде утвърден с резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

Меморандумът, който Украйна представи на Москва преди преговорите и сподели със съюзниците си, подчертава необходимостта от пълно и безусловно 30-дневно прекратяване на огъня, за да се подготви почвата за мирни преговори. В документа се потвърждава последователното отхвърляне от страна на Украйна на руските искания за неутралитет, определяйки ги като атака срещу нейния суверенитет. Освен това Украйна заявява в меморандума, че е свободна да избира в кои съюзи да членува и че присъединяването ѝ към НАТО ще зависи от консенсуса в алианса. В документа се подчертава, че Киев отхвърля всякакви ограничения върху размера и другите параметри на въоръжените му сили, както и ограничения, свързани с присъствието на чуждестранни войски на украинска територия.

Украинският меморандум също така се противопоставя на признаването на каквито и да е руски териториални придобивки и определя настоящата линя на контакт като отправна точка на преговорите. В документа се отбелязва необходимостта от международни гаранции за сигурност, за да се обезпечи изпълнението на мирните споразумения и да се предотврати по-нататъшна агресия. Украинското мирно предложение също така настоява за връщането на всички депортирани и незаконно разселени украински деца и размяна на всички военнослужещи, държани в плен от двете страни. Меморандумът оставя отворена вратата за постепенна отмяна на някои от санкциите срещу Русия, ако тя спазва споразумението.

Исканията на двете страни влизат в остро противоречие и дават малко надежда за бърз напредък в преговорите.

Поддържайки максималистките си искания, Москва очевидно не се смущава от продължаващите заплахи със санкции от страна на Запада или от други форми на натиск за реални отстъпки. Някои наблюдатели виждат в руския меморандум средство, чрез което Москва да официализира преговорната си позиция.

„Дори неподписаният документ дава на Кремъл по-стабилна дипломатическа опора“, каза московският анализатор на отбраната Сергей Полетаев.

Татяна Становая, изследовател в Центъра „Карнеги Русия-Евразия“, смята, че документът отразява ключовата цел на Путин да си осигури „приятелска“ Украйна без пълноценни военни сили или каквито и да било връзки със западните съюзници. Становая отбеляза, че руският документ предлага на Украйна да избира между две възможности, защото Москва знае, че украинското изтегляне от четирите области „никога няма да бъде възможно и се опитва да тласне Киев към втората опция като основен курс“. В същото време меморандумът на Москва изглежда показва, че „Русия е отворена да обмисля възможността да остави части от анексираните области, които не контролира, на Украйна“.

Становая заяви, че максималистките искания на Москва означават, че „сраженията ще продължат, дори и ако се запазят някои двустранни взаимодействия“. (БТА)

(Превод от английски език: Николай Велев)

Източник: БТА