Френската енергийна корпорация „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies) ще набере 950 милиона щатски долара от продажбата на дял в американското си соларно портфолио, съобщиха от компанията. Мярката има за цел да успокои инвеститорите по повод бавните продажби на активи и нарастващия дълг, които ще бъдат във фокуса на Деня на инвеститора в Ню Йорк по-късно днес  (вид събитие, организирано от различни компании и организации, на което корпорациите общуват с инвеститорите и обсъждат бъдещите си стратегии, действия и резултати). 

Докато други големи петролни компании намаляват инвестициите си във възобновяеми източници, „ТоталЕнержи“ се противопоставя на тази тенденция, като продължава да изгражда проекти за вятърна и слънчева енергия, след което продава миноритарни дялове, за да набера средства, които да инвестира в активи за природен газ с цел разширяване на портфолиото си с оглед на нарастващото търсене в световен мащаб.

Съгласно сделката инвестиционна компания ще придобие 50 на сто от шест големи соларни съоръжения и 41 обекта за разпределено производство, предимно в САЩ. „ТоталЕнержи“ ще запази останалата половина от портфолиото с капацитет 1,4 гигавата, оценено на около 1,25 милиарда щатски долара.

След тази продажба се очакват и други трансакции, които трябва да донесат общо 3,5 милиарда долара до края на годината. Те ще компенсират придобивания на стойност над 3 милиарда долара, довели до удвояване на дълга на компанията през първото полугодие на 2025 г., посочва главният изпълнителен директор на „ТоталЕнержи“ Патрик Пуян.

Френската корпорация обяви също, че ще придобие 49 на сто дял в газови находища на американската „Континентал рисорсис“ (Continental Resources) в щата Оклахома. Подробности за стойността на сделката не са оповестени.

Очаква се активите да осигурят нетно производство на газ от около 150 милиона стандартни кубически фута дневно (MMSCFD) до 2030 г., или около 26 000 барела нефтен еквивалент дневно. Сделката ще даде достъп до евтин добив на газ, предназначен основно за износ по море към азиатски клиенти.

Източник: БТА

Представители на държавата и местните власти бяха част от информационна среща в Кърджали, посветена на въвеждането на еврото у нас. 

Подробно бе засегната темата за осигурителните фондове и процесът на превалутиране на натрупванията по партидите за осигурителните лица, като бяха дадени и конкретни примери. Представители на банковия сектор обясниха за ролята и помощта на банките в процеса на приемане на единната европейска валута. 

Главният касиер на БНБ Стефан Цветков оповести пред присъстващите важни дати занапред. От 1 ноември БНБ започва да снабдява банките с евробанкноти и евромонети, за да може дори по-малките предприятия да разполагат с единната валута от влизането й в сила. Той подчерта, че еврото е платформа за растеж, за доверие и за сигурност. 

Министърът на вътрешните работи Даниел Митов, който също участва в информационната среща в Кърджали, подчерта, че вече има опити за измами и призова хората да не се поддават, когато лица се представят за банкови или полицейски служители, предлагайки уж по-изгодно превалутиране. Той отчете, че от началото на годината до момента са образувани 155 досъдебни производства във връзка с хакерски атаки и измами в интернет.

Пред присъстващите на форума заместник-министърът на земеделието и храните Лозана Василева увери, че размерът на бюджета на Стратегическия план, който е на разположение за подпомагане на фермерите, остава един и същ – 8 млрд. евро. Тя допълни, че сключени договори в левове за подпомагане на земеделските стопани, за инвестиционни проекти, няма да има необходимост да се анексират, за да бъдат превалутирани от 1 януари 2026 г, а това ще се случи автоматично. 

„Наша работа е този преход от лева в евро да премине безпроблемно, да не се отрази върху работата на местните администрации, на държавните институции“, каза кметът на Кърджали Ерол Мюмюн по време на срещата. Той определи въвеждането на еврото като национална кауза и благодари на всички политически сили, работили години това да се случи.

Като извод от срещата, в която не последваха въпроси от публиката, модераторът, в лицето на политолога Цветанка Андреева, обобщи очаквания за повишаване и оздравяване на икономическия растеж, за инвестиции, за по-високи доходи. 

„Видяхме, че като институции и като хора имаме множество инструменти за контрол на процесите по приемане на еврото“, заключи Андреева.

Сред присъстващите на информационната среща бяха областният управител на Кърджали Никола Чанев, народният представител Цвета Караянчева, общински кметове, ръководители на различни институции и структури.

Източник: БТА

Екологичната ситуация в Европа се влошава с бързи темпове и вече е причинила загуба на стойност 162 милиарда евро само в периода 2021-2023 г., се посочва в доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), цитиран от ТАСС.

В документа се отбелязва, че Европа е континентът с най-бърз темп на глобално затопляне в света. Климатичните промени засягат сигурността, общественото здраве, екосистемите, инфраструктурата и икономиката. По данни на агенцията екстремните метеорологични и климатични явления са довели до икономически загуби за ЕС в размер на около 738 милиарда евро за периода от 1980 до 2023 г., като само за последните три години щетите са над 162 милиарда евро.

Загубите между 2020 и 2023 г. са били два и половина пъти по-високи в сравнение с цялото предходно десетилетие. Пример за това е Словения, където наводненията през 2023 г. са довели до спад на брутния вътрешен продукт с 16 на сто. Според Европейската централна банка 72 на сто от производителите на стоки и услуги в ЕС зависят от природни ресурси.

За България се споменава, че заедно с Румъния и Унгария отчита през 2022 г. спад на добива на царевица с 50 или дори 60 на сто заради сериозната суша през пролетта и лятото.

 Между 2000 г. и 2023 г. средно над 69 000 квадратни километра обработваема земя са били засегнати от суша всяка година в ЕС-27.

„Файненшъл таймс“ цитира изпълнителния директор на ЕАОС, според когото климатичните предизвикателства застрашават конкурентоспособността, просперитета, сигурността и качеството на живот в Европа.

В доклада се посочва още, че биоразнообразието в сухоземните и водните екосистеми намалява в резултат на производството и потреблението на континента. Около 70 на сто от почвите са деградирали, а 62 на сто от водните басейни са в лошо екологично състояние. Повечето от заложените цели на ЕС за ограничаване на климатичните промени до 2030 г. няма да бъдат постигнати.

Авторите на проучването подчертават, че стабилизирането на екологичната ситуация изисква значително намаляване на емисиите на парникови газове. Според тях до 2100 г. балансът между отделянето и поглъщането на газовете трябва да достигне нулево равнище.

В предишни анализи бе изчислявано, че средното глобално затопляне за периода 2014-2023 г. е 1,19 градуса по Целзий, като ускорението през последното десетилетие е безпрецедентно – 0,26 градуса по Целзий. Учените обясняват този процес с високите нива на емисии и с намаляването на охлаждащия ефект на аерозолите. 

Източник: БТА