Здраве
Аркади Шарков: Близо 450 млн. лв. годишно отиват за лечение на инсулти

Един от най-големите разходи на държавата както в социален, така и в здравно-икономически аспект, са инсултите. Това заяви пред БНР здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика Аркади Шарков. По думите му около 400-450 млн. лв. на година от клиничните пътеки отиват за лечение на инсулти.
Шарков е член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, която днес организира дискусия на тема „Мозъчното здраве – глобален приоритет“.
Дискусията е част от поредица за мозъчното здраве, която касае черепно-мозъчните травми, мозъчните заболявания, онкологичните заболявания на мозъка, психичното здраве, неврологичните заболявания, инсултите и всичко, което обхваща мозъчното здраве.
Късното лечение на инсултите и липсата на информация за това как може да бъде хванат бързо, в най-ранен стадий, е един от основните казуси, които стоят пред системата, посочи той. По думите му около 400-450 млн. лв. на година от клиничните пътеки отиват за лечение на инсулти. Това са 5% от бюджета на НЗОК, изчисли Шарков и отбеляза, че това е огромно количество сравнено с държавите в ЕС.
Времето е мозък: Само двама от десет души с инсулт стигат до болница навреме
В глобален план годините живот с увреждане са три пъти повече в България отколкото в света, когато говорим за инсулти, добави той и заяви, че това трябва да ни е сигнална лампа. По думите му инсултите у нас намаляват като брой, но все пак в ЕС сме на едно от последните места по отношение на диагностика, навременно лечение и рехабилитация.
Експертът посочи, че към момента се работи по Национален мозъчен план по отношение на изсветляване и стратегическо планиране на действията, които целят да намаляват негативните ефекти от мозъчните заболявания.
Доц. Калпачки: При инсулт най-важно е максимално бързо да стигнете до болница
Очаква се през септември да представим плана и да се обсъди с Министерството на здравеопазването и Министерския съвет неговото приемане и стандартизация спрямо държавните политики на национално ниво, за да синхронизираме политиките на България с тези в ЕС, коментира той.
Според него приемането на еврото едва ли ще се отрази по някакъв начин на мозъчните заболявания.
За протестите на здравните работници, Шарков изказа мнение, че това са справедливи и поколенчески протести.
„Много години се тупа топката по отношение на Наредбата за специализацията, която цели в немалка степен да изкара специализантите от режим на крепостничество на част от лечебните заведения“.
По думите му обаче заплатите в сектора зависят от продуктивността на лечебното заведение. Болниците в България са около 350, което ни прави на първо място в Европа по болници на глава от населението, изтъкна той.
„Парите са един аспект, другото е възможността за израстване в професията, третото е инфраструктурата“, смята здравният експерт.
Цените на лекарствата са строго контролирани, подчерта още той и добави, че те са едни от най-ниските в ЕС. Според него това няма да се промени след приемането на еврото. По думите му обаче тези цени имат друг проблемен аспект – международната търговия.
„Изродщина“ – така Аркади Шарков коментира казуса с „домовете на ужасите“ за възрастни хора в село Ягода. Той е уверен, че това не е единственото такова място. Според него е нужно да има централизиран подход за грижата и лечението на тези пациенти. По думите му трябва да се замислят близките на тези хора, а от друга страна – и институциите.
Проверяващите, когато нямат подкрепа на МВР, не могат да направят нищо, коментира Шарков. Проблемът е, че тези места подлежат на чисто лицензионен режим и те се проверяват само при сигнал, изказа мнението си той. Според него те трябва да подлежат на постоянен контрол.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Здраве
Евростат: Българките са втори в Европа по продължителност на живота в добро здраве
Българите се нареждат на трето място сред 30 европейски страни по продължителност на живота в добро здравословно състояние, показват данни на Евростат. Те живеят в добро здраве средно 68,6 г., като страната ни е изпреварвана по този показател от Малта и Италия, сочат данните на Евростат.
Българските жени са на второ място. Според данните през 2023 г. българките са живели средно до 71 г. в добро здраве, като са изпреварвани само от малтийките, които са имали един месец повече. В дъното на таблицата по този показател са Швейцария, Дания и Латвия, които остават средно в добро здравословно състояние едва до 54-55 годишна възраст, предаде БТА.
Българските мъже също се класират на предни позиции по този показател. Те се нареждат на пето място, като достигат средно до 66,3 г. в добро здравословно състояние. Преди българските мъже в таблицата са Малта, Италия, Швеция и Норвегия, като малтийците достигат до 71,7 г. В дъното са Словакия, Естония и Дания, съответно с 56,8 г., 56,5 г. и 51,2 г.
Средно в Европейския съюз през 2023 г. броят на годините, които европейците живеят в добро здравословно състояние, е бил 63,1 г. – 63,3 г. за жените и 62,8 г. за мъжете.
Средната продължителност на живота на жените в ЕС средно е с 5,3 г. по-дълга от тази на мъжете, (84 г. срещу 78,7 г.), отчита статистиката.
Годините, прекарани в добро здравословно състояние представляват съответно 75% и 80% от общата продължителност на живота съответно за жените и мъжете. В ЕС само девет страни отчитат, че мъжете живеят повече години в добро здравословно състояние от жените.
Източник: Offnews.bg
Здраве
Евростат: Българките са втори в Европа по продължителност на живота в добро здраве
Българите се нареждат на трето място сред 30 европейски страни по продължителност на живота в добро здравословно състояние, показват данни на Евростат. Те живеят в добро здраве средно 68,6 г., като страната ни е изпреварвана по този показател от Малта и Италия, сочат данните на Евростат.
Българските жени са на второ място. Според данните през 2023 г. българките са живели средно до 71 г. в добро здраве, като са изпреварвани само от малтийките, които са имали един месец повече. В дъното на таблицата по този показател са Швейцария, Дания и Латвия, които остават средно в добро здравословно състояние едва до 54-55 годишна възраст, предаде БТА.
Българските мъже също се класират на предни позиции по този показател. Те се нареждат на пето място, като достигат средно до 66,3 г. в добро здравословно състояние. Преди българските мъже в таблицата са Малта, Италия, Швеция и Норвегия, като малтийците достигат до 71,7 г. В дъното са Словакия, Естония и Дания, съответно с 56,8 г., 56,5 г. и 51,2 г.
Средно в Европейския съюз през 2023 г. броят на годините, които европейците живеят в добро здравословно състояние, е бил 63,1 г. – 63,3 г. за жените и 62,8 г. за мъжете.
Средната продължителност на живота на жените в ЕС средно е с 5,3 г. по-дълга от тази на мъжете, (84 г. срещу 78,7 г.), отчита статистиката.
Годините, прекарани в добро здравословно състояние представляват съответно 75% и 80% от общата продължителност на живота съответно за жените и мъжете. В ЕС само девет страни отчитат, че мъжете живеят повече години в добро здравословно състояние от жените.
Източник: Offnews.bg
Здраве
МЗ обявява конкурси за шефове в лечебни заведения
Снимка БГНЕС/архив
Министерството на здравеопазването обявява конкурси за избор на членове на органите за управление на лечебни заведения
Процедурите са свързани с различни обективни обстоятелства, включително изтичащи мандати, подаване на молби за освобождаване, отпадане на номинации и необходимост от попълване на съвети на директорите в съответствие със законовите изисквания, съобщиха от МЗ.
Сред дружествата, за които се откриват конкурсни процедури, са „МБАЛ Света Анна – София“, „УМБАЛ – Пловдив“, „МБАЛ проф. д-р Параскев Стоянов – Ловеч“, „СБР – Бургаски минерални бани“, „Национална кардиологична болница“, както и търговското дружество „БУЛ БИО – НЦЗПБ“.
Конкурс се обявява и за избор на ликвидатор на дружеството „ВИМЕДИТ“ ЕООД – Видин.
В отделни случаи нови лица са назначени временно до провеждане на конкурс, за да се осигури непрекъсваемост в управлението на дружествата. В някои лечебни заведения предстои иницииране на процедура за избор на независими членове от страна на Агенцията за публичните предприятия и контрол, в съответствие със Закона за публичните предприятия.
Целта на всички действия е осигуряване на законосъобразност и приемственост, както и поддържане на работещ управленски капацитет в лечебните заведения.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 4 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 седмица
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 1 седмица
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 2 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Бизнеспреди 3 месеца
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин