Източник: Offnews.bg

Ново проучване установи, че микропластмасите от широко използван биоразградим материал могат да влязат в метаболитния цикъл на бактериите и клетките в червата след поглъщане.

Изследователи от Китай и САЩ заявиха, че микропластмасите – от полилактична киселина – променят метаболизма на червата и увреждат бариерата на червата при мишки.

Те съобщиха, че това може да допринесе за заболявания като възпалителни чревни заболявания и диабет, пише БГНЕС

„Това е първият случай в света, в който се установява, че микропластмаси навлизат в метаболитния цикъл на организма“, каза съавторът на проучването Цуй Сюеджинг, асоцииран изследовател в Националния център за нанонауки и технологии към Китайската академия на науките.

В статията си, публикувана на 5 май в рецензираното списание Proceedings of the National Academy of Sciences, екипът пише: „Биоразградимите пластмаси от полилактична киселина (PLA) са били възхвалявани като ефективно решение на глобалното замърсяване, причинено от пластмасите на петролна основа. Широкото им използване в опаковките на храни и в съдовете за еднократна употреба е довело до повишено орално излагане на микропластмаси от PLA“.

През последните години микропластмаси са открити в човешките бели дробове, бъбреците, кръвта, плацентата и кърмата.

Изследователският екип заяви, че се оценява, че възрастните консумират около 5 грама микропластмаси седмично от храната, чешмяната вода, бутилираните напитки и контейнерите, а бебетата поглъщат дори повече всяка седмица от бибероните.

С ограничен успех в намаляването на използването на пластмаса, биоразградимите пластмаси се използват от мнозина в опит да се реши проблемът с пластмасовите отпадъци.

PLA – считан за по-екологичен от конвенционалната пластмаса, тъй като се произвежда от възобновяеми ресурси като царевично нишесте и захарна тръстика – се превърна в най-често използваната биоразградима пластмаса в света, която се среща в опаковки за храни, еднократни прибори за хранене и дори в облекло.

Но са проведени малко проучвания за въздействието на микропластмасите върху човешкото тяло след поглъщането им – важна област на изследване, като се има предвид, че PLA е по-крехка от конвенционалната пластмаса и се разпада на малки частици по-лесно.

За да проучи въздействието на микропластмасите от PLA върху тялото, екип от Китайската академия на науките, Университета „Сун Ят Сен“ и Колумбийския университет проучи експозицията в модели на мишки.

Те установиха, че погълнатите микропластмаси от PLA се разграждат в червата от микроорганизми, което им позволява да бъдат включени в метаболитния цикъл на чревната микробиота и защитните епителни клетки, които облицоват кожата и органите.

Установено е, че чревната микробиота – по-специално бактериите Helicobacter muridarum и Barnesiella visceriocola – разграждат микропластмасите от PLA чрез секретиране на ензима естераза, който разгражда връзките на естерните съединения в микропластмасите.

Когато разградените микропластмаси се използват като източник на въглерод в метаболизма на чревните микроби, те се превръщат в материали, свързани с диабет и хиперурикемия – състояние, при което има необичайно високо ниво на пикочна киселина в кръвта, което може да доведе до подагра и камъни в бъбреците.

В чревните епителни клетки на мишките е установено, че фрагментите от микропластмаси водят до намалено производство на линейни късоверижни мастни киселини, основният източник на енергия за чревния епител.

При мишките, които са погълнали микропластмасите PLA, е наблюдавано намален апетит и загуба на тегло.

„Въпреки че не е ясно как чревните микроби различават PLA, една вероятна причина е, че честата консумация на пластмаси чрез храна и напитки е приучила чревната микробиота да разпознава и разгражда тези пластмаси“, се казва в статията.

Микропластмасите от PLA могат да стимулират растежа на вредни бактерии като Helicobacter muridarum, които могат да заменят микробите, които ферментират конвенционалните диетични фибри, представлявайки риск за регулирането и здравето на червата.

Куи заяви, че настоящите доказателства сочат, че уврежданията, причинени от поглъщането на микропластмаси от PLA, могат да бъдат обратими шест до 12 месеца след спиране на поглъщането, но сериозно или продължително поглъщане може потенциално да причини необратими увреждания.

Тя каза, че към момента няма доказателства, че микропластмасите остават в организма завинаги, но се препоръчва да се бъде предпазлив и да се намали експозицията.

Куи отбеляза, че изследванията върху безопасността на биоразградимите пластмаси в организма все още са в относително ранен етап и са необходими много повече доказателства, за да се потвърди дали те имат силна токсичност в човешкото тяло.

Тя каза, че тъй като биоразградимите пластмаси все още изглеждат по-добри за околната среда от конвенционалните, е „прекалено рано да се преосмисли използването на разградими пластмаси за заместване на традиционните пластмаси“.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Горещите вълни, особено продължителността им и достигнатите нива на температурите, оказват влияние върху разпространението и протичането на заболявания, а много от съществуващите прогнозни модели не отчитат тази връзка, показват данни от изследване на учени от дъблинския Тринити колидж, цитирани от електронното издание Юрикалърт.

Проучването установява, че разликите при периоди на екстремно високи температури на въздуха – като например колко са над нормалните стойностите за определено време от годината и продължителността на подобни периоди – могат да увеличат тежестта на протичане на заболяванията до 13 пъти. Това сочат резултати от експериментален модел при животни.

Заключението на изследователите е представено в момент, когато климатичните промени и свързаните с тях метеорологични явления продължават да оказват влияние върху много хора по различни начини. Температурите на въздуха в Пакистан миналия месец достигнаха 50 градуса Целзий, а Южна Африка бе обхваната от нетипични студове, отбелязва Юрикалърт.

Специалистите имат сравнително добра представа за влиянието на температурата върху някои вируси, болестотворни патогени и паразити, но знаят доста по-малко за ефектите от внезапните горещини или студени вълни, както и за въздействието на продължителността на тези явления.

Учените от дъблинския Тринити колидж анализират поведението на водната бълха (Daphnia magna) и на патогена Ordospora colligata – широко използван модел за болести, предавани по екологичен път. Дафнията е единствен гостоприемник на патогена. Експертите анализират въздействието на топлинните вълни – продължителност, нива на температурите над обичайните и др.

„Променихме амплитудата и продължителността на топлинните вълни при четири средни температури и четири различни момента, в които гостоприемниците са изложени на патогена. Този подход ни даде 64 уникални варианта на горещи вълни за сравнение“, казва Ниам Маккартън, който е водещият автор на изследването.

Най-важното е, че в сравнение с други видове температурни колебания (като например студени вълни), горещините се държат по различен начин – променят тежестта на протичане на болестта, причинена от паразитите, до 13 пъти, показват резултатите от проучването.

„Наскоро беше публикувано проучване, според което 58 процента от човешките патогенни заболявания са се влошили от климатичните и температурните промени, като влияят върху податливостта на гостоприемника заради промяна на начина на функциониране на имунната ни система, както и на нашето поведение“, припомни Маккартън.

Според него това показва необходимостта от по-подробни, специфични за определена ситуация модели, които да помогнат за по-доброто прогнозиране на вероятното въздействие на горещите вълни и изменението на климата върху различните заболявания.

Изследователят отбеляза също, че има проучвания, които предполагат, че почти 70 на сто от случаите на заболели от COVID-19 през лятото на 2022 г. е можело да бъдат избегнати, ако не е имало жеги по това време.

„Заради изменението на климата видовете комари, които пренасят болести като денга, зика и малария, се срещат все по-често в части от Южна и Централна Европа, включително Италия и Франция – райони, които преди това са били твърде хладни, за да ги поддържат”, отбеляза Маккартън и друг аспект на връзката между климатичните промени и болестите.

Научният екип е на мнение, че е важно бъдещите модели за специфични заболявания да отчитат колебанията и екстремните температури, а не само средните стойности.

Данните са публикувани в изданието PLOS Climate.

Източник: Offnews.bg