САЩ наложиха днес санкции на базирана в Иран и Китай мрежа, която обвиниха, че е снабдявала иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) с компоненти, необходими за производството на гориво за балистични ракети, на фона на усилията на администрацията на американския президент Доналд Тръмп да засили натиска върху Техеран, предаде Ройтерс.

В изявление на министерството на финансите на САЩ се казва, че санкции се налагат срещу шест юридически и шест физически лица като част от действията, които се предприемат след като администрацията на Тръмп поднови преговорите с Иран за ядрената му програма.

„Агресивното разработване на ракети и други оръжейни способности от страна на Иран застрашава сигурността на САЩ и нашите партньори“, заяви министърът на финансите Скот Бесънт. „То също така дестабилизира Близкия изток и нарушава глобалните споразумения, предназначени да предотвратят разпространението на тези технологии. За да постигнем мир чрез сила, министерството на финансите ще продължи да взема всички мерки на свое разположение, за да лиши Иран от достъп до ресурсите, необходими за развитието на ракетната му програма“, добави той.

Наложените днес санкции са насочени срещу пет базирани в Китай предприятия, една базирана в Иран компания и шест физически лица, живеещи на територията на Иран. Министерството на финансите на САЩ обвини мрежата, че е улеснила снабдяването на Иран с натриев перхлорат и диоктил себакат от Китай. Американските власти заявиха, че натриевият перхлорат е необходим за производството на амониев перхлорат, който заедно с диоктил себаката се ползва в задвижваните с твърдо гориво ракетни двигатели. Такова гориво, според Министерството на финансите на САЩ, обикновено се използва за балистични ракети.

По време на първи си президентски мандат (2017 – 2021 г.) Тръмп изтегли Вашингтон от Виенското споразумение от 2015 г. между Иран и световните сили, постигнато с цел да ограничи чувствителната ядрена дейност на Иран в замяна на облекчаване на наложените на Ислямската република санкции. Оттогава Иран далеч надхвърли договорените прагове за обогатяване на уран. Запада обвинява Иран, че има таен план за разработване на ядрени оръжия чрез обогатяването на уран до равнища, близки до необходимите за производството им. Техеран, на свой ред, твърди, че ядрената му програма е изцяло за граждански цели, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА

/ДИ/

Източник: БТА

Оливер Рьопке, председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), предупреждава за заплахите от дезинформацията и изкуствения интелект (ИИ) за демокрацията и гражданското общество в Европейския съюз. В интервю за Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА, Рьопке очертава критичната необходимост от регулаторни рамки като Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и Законодателния акт за ИИ, за да се осигури защита на демократичните ценности и етично използване на технологиите.

Рьопке подчерта, че и спонсорирани от чужди държави, и местни действащи лица създават значителна заплаха за демокрацията, като разпространяват дезинформация. „Знаем, че те разпространяват координирано дезинформация в нашите страни, в Европейския съюз, но всички те често работят ръка за ръка с местни играчи“.

Той отбеляза, че такива кампании често са насочени към уязвими групи като малцинства и жени, подкопават доверието в институциите и демократичните ценности. В такива случаи дезинформацията се съчетава с атаки срещу „сексуални малцинства или например срещу ромски общности“, добави той.

„Смятам, че днес, в тези тревожни времена, е по-важно от всякога да отстояваме нашите демократични ценности и да подкрепяме демократичните ценности, които отстояваме“, каза Оливер Рьопке, председател на ЕИСК.

ЕИСК даде начало на инициативи като „Гражданите могат да победят дезинформацията“, за да овластят гражданското общество и да се борят с тези вредни практики.

Рьопке подчерта, че ЕИСК планира да подкрепи Пътната карта на Европейската комисия за правата на жените. ЕИСК е консултативен орган на Европейската комисия, на Европейския съвет и на Европейския парламент. Неговите 329 членове представляват работодатели, работници и организации на гражданското общество.

В същото време Рьопке посочва значението на това големите технологични компании да носят отговорност по силата на DSA, който дава правна рамка за борба с фалшиво съдържание в социалните медийни платформи. „Смятам, че не става дума за цензура на мнения. Напротив, става дума за това да се гарантира свободния дебат – свободен дебат, основан на факти и добре информирани участници“.

Той твърди, че прилагането на правилата на DSA е ключово, както и това големите технологични платформи да помогнат в борбата с дезинформацията. „Трябва да ги приложим и трябва да гарантираме, че големите технологични компании ще бъдат част от защитниците на нашите демокрации и нашите демократични ценности“.

Председателят на ЕИСК призова Европа да развие свои „шампиони“ с европейски ценности в технологичния сектор и по-специално в областта на ИИ, за да намали зависимостта от няколко големи играчи извън Съюза.

Рьопке подчерта двояката роля на ИИ, описвайки го като мощен инструмент за засичане на дезинформация (например за идентифициране на дийпфейк (дълбоки фалшификации), който също може да се използва за злоупотреби, като създава подобно съдържание. Той подкрепи Законодателния акт за ИИ и Общия регламент относно защитата на данните  (GDPR) като необходими първи стъпки, но призова за последващи законодателни усилия за преодоляване на пропуските и за гарантиране на етично управление на ИИ. Законодателният акт за ИИ, приет през 2024 г., определя основани на риска правила на четири нива за разработчиците и внедрителите на ИИ.

„Трябва да създадем регулаторна среда, която е отворена към технологиите и благоразположена, но в същото време трябва да настояваме на някои правила“, настоява Рьопке. „Най-общо ключът е в управлението на ИИ“, каза той и добави, че в ЕИСК са убедени, че в регулациите все още има пропуски, които трябва да бъдат запълнени.

В отговорна загрижеността на работещите от нарастващото възприемане на ИИ, Рьопке се обяви за  програми за преквалификация и повишаване на квалификацията, за да се гарантира, че работещите са подготвени за работни места, задвижвани от изкуствен интелект.

Той подчерта значението на принципа „човекът ръководи“, за да се гарантира, че критично важните решения, засягащи хората, трябва в крайна сметка да останат в човешки ръце. Нужно е работодателите, работещите и профсъюзите да си сътрудничат, за да  укрепят доверие в приемането на ИИ. „Опасенията са налице,  основателни са и трябва да ги приемем сериозно“.

Източник: БТА