Израел драстично разшири присъствието си в ивицата Газа след възобновяването на военните действия срещу „Хамас“ миналия месец, съобщава Асошиейтед прес. Сега Израел контролира над 50% от анклава, принуждавайки палестинците да се сместват на постоянно свиващите се участъци земя.

Най-обширният район под контрола на израелската армия е около границата на Газа, където армията унищожава палестински домове, обработваема земя и инфраструктура до степен, в която животът там става невъзможен, съобщават израелски военни и правозащитни организации. През последната седмица буферната зона там е удвоила размерите си. 

Израел казва, че затягането на контрола в Газа е временна необходимост, за да окаже натиск върху „Хамас“ да освободи останалите заложници, отвлечени при нападението на 7 октомври 2023 г., което предизвика войната. В управляваната от Израел територия обаче попада коридор, който разделя северната от южната част на ивицата и може да бъде ползван за запазване на контрола там в дългосрочен план, казват правозащитни организации и експерти по въпросите, свързани с Газа.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху заяви миналата седмица, че дори след като „Хамас“ бъде победен, Израел ще запази контрола върху сигурността в Газа и ще накара палестинците да напуснат територията.

Разрухата близо до израелската граница и постоянното разширяване на буферната зона продължават от началото на войната преди 18 месеца, казаха за АП петима израелски военнослужещи.

„Унищожиха всичко, което могат, стреляха по всичко, което изглеждаше работещо… (Палестинците) няма да има къде да се върнат, никога“, казва войник от танков взвод, който охранява екипите, разрушаващи инфраструктурата. Той и още четирима войници говорят пред АП при условие, че останат неназовани, опасявайки се от репресии.

Организацията „Да нарушим мълчанието“ (Breaking The Silence) на ветерани, които се борят срещу окупацията на Газа, публикува доклад, в който са документирани разкази на войници, които са били в буферната зона. Няколко военнослужещи, включително такива, които са говорили пред АП, разказват как армията превръща мястото в огромна пустош.

„Чрез мащабна и умишлена причинена разруха армията положи основите на това Израел да контролира района в бъдеще“, заявява организацията. В отговор на запитване, свързано със свидетелствата на войниците, израелската армия отговори, че работата ѝ цели да защити Израел и най-вече да подобри сигурността в южната част на страната, където бе извършено нападението на 7 октомври, когато бяха убити около 1200 души, а 251 бяха отвлечени.

Армията каза, че няма за цел да навреди на жителите на Газа и че спазва международното право. 

В първите дни на войната израелските войски принудиха палестинците да се изселят от районите около границата и разрушиха всичко там, за да обособят буферна зона, простираща се на повече от километър навътре в Газа, сочат данни на „Да нарушим мълчанието“. Израелската армия превзе и коридора Нецарим, който разделя северната част, включително град Газа, от останалата част на тясната крайбрежна ивица, в която живеят повече от 2 милиона души. 

Когато миналия месец Израел възобнови военните действия, той удвои размера на буферната зона, изтласквайки я на места до 3 км навътре в територията на Газа, показва карта, предоставена от армията. 

Буферната зона и коридорът Нецарим представляват най-малко 50% от територията на ивицата, каза Яков Гарб, преподавател в университета „Бен Гурион“, който от десетилетия изследва израелско-палестинските модели на ползване на територията.

Миналата седмица Нетаняху каза, че Израел възнамерява да изгради нов коридор, който да преминава през Южна Газа и да отделя Рафах от останалата територия. Израелският контрол над Газа става още по-затегнат, като се вземат предвид районите, в които неотдавна Израел нареди на цивилното население да се евакуира преди планираните нападения.

Стотици хиляди палестинци са живели на територията, която в момента е израелска буферна зона – територия, което бе от ключово значение за земеделския отрасъл на Газа. 

На сателитни снимки се виждат някога претъпканите квартали, превърнати в руини, както и около десет нови военни поста, обособени след края на примирието. 

След обявяването на спирането на огъня през януари Нидал Алзанин се връща в дома си в Бейт Ханун в Северна Газа, който сега се намира на границата на буферната зона и тъне в разруха. 

Единственото, което е останало, е снимка на него и съпругата му от сватбения им ден, рисунка с лика на сина им върху порцеланова чиния, както и дънерът на 150-годишен чинар, посаден от неговия прадядо. От оранжерията му са останали изкривени парчета метал.

Петдесет и пет годишният фермер разпъва палатка върху развалините с надежда да изгради живота си наново. Когато обаче Израел възобновява военната си офанзива и превзема територията, той отново се мести.

„Отне ми 20 години да построя къщата и в рамките на 5 минути те унищожиха всичките ми мечти, както и мечтите на децата ми“, казва той в град Газа, където се намира в момента. 

Бомбардировките и сухопътните настъпления на Израел по време на войната доведоха до разрушаването на огромни части от градовете и селищата в Газа. Разрушаването на сгради в буферната зона обаче е по-методично и мащабно, казват войниците.

Петимата войници разказват пред АП, че израелските войски имат нареждане да унищожават обработваема земя, напоителни тръби, култури, дървета, както и хиляди сгради – и жилищни, и обществени, така че бойците да няма къде да се скрият. 

Няколко военнослужещи казаха, че са унищожили толкова много сгради, че дори не могат да ги преброят, като сред тях има и големи промишлени комплекси. 

Фабрика за сода е била изравнена със земята, а изпочупени стъкла и соларни панели са пръснати по земята. 

Войниците разказват, че буферната зона няма обозначени граници, но армията стреля по палестинците, които преминават в нея.

Военнослужещият от танковия отряд казва, че брониран булдозер изравнява територията и създава „зона за убиване“, както и че се стреля по всеки, който се приближи на по-малко от 500 метра от танковете, включително жени и деца.

Видимо разтърсен, той разказва, че много от войниците са изпълнявали нарежданията, за да отмъстят за нападението от 7 октомври.

„Дойдох тук, защото те ни убиват, а сега ние убиваме тях. Осъзнах обаче, че ние не просто ги убиваме – освен тях убиваме съпругите, децата им, котките и кучетата им, унищожаваме домовете им“, казва той. 

Армията заяви, че атаките се извършват с помощта на предварителна разузнавателна информация и „доколкото е възможно“ се избягват нападенията над цивилни. 

Не е ясно колко дълго Израел възнамерява да поддържа буферната зона и други територии в Газа. 

При обявяването на изграждането на новия коридор в Южна Газа Нетаняху заяви, че Израел цели да притисне „Хамас“ да освободи останалите 59 заложници, за 35 от които се смята, че са мъртви. Той каза още, че войната може да спре едва тогава, когато „Хамас“ бъде унищожен и лидерите му напуснат Газа, като това ще бъде и моментът, в който Израел ще поеме контрола над сигурността на територията.

Според Нетаняху тогава Израел ще приложи на практика призива на американския президент Доналд Тръмп за изселване на палестинците от Газа, наричано от Израел „доброволна емиграция“. 

Някои израелски анализатори казват, че целта на буферната зона не е Газа да бъде окупирана, а да опази територията, докато „Хамас“ не бъде унищожен. „Това е нещо, което всяка адекватна държава би направила по отношение на границите си, ако граничи с вражеска страна“, казва Коби Майкъл, страши изследовател в два израелски научни института – Института за изследвания на националната сигурност и института „Мисгав“.

Според правозащитни организации обаче принудителното разселване на хора може да бъде разглеждано като военно престъпление и престъпление срещу човечеството. 

Специално в случая с буферната зона в Газа става въпрос за „етническо прочистване“, защото е ясно, че хората никога повече няма да могат да се върнат, казва Надя Хардман, изследовател в организацията „Хюман Райтс Уоч“. 

Израел твърди, че обвиненията са неоснователни и че евакуира цивилните от зоните на бойни действия, за да ги предпази.

(БТА)

(Превод от английски език: Анелия Пенкова)

Източник: БТА