В противоположните страни на етнически разделения Кипър дори местата за покой на мъртвите не са пощадени от последиците от войната.

Разбити гранитни кръстове са разпръснати около задушените от плевели гробища на кипърските гърци в северната част на острова, която е контролирана от кипърските турци. В южната част на Кипър мюсюлманските надгробни плочи в гробищата на кипърските турци също остават скрити сред гъста растителност. До 2003 г. никой нямаше право да пресече контролирана от ООН буферна зона, за да положи цветя на гробовете на своите близки.

През петте десетилетия след турско нашествие вандализмът и опустошенията на времето са превърнали стотици кипърски гробища в доказателство за географския и политически разрив. Но дори когато шансовете за двустранни преговори за прекратяване на разделението изглеждат мрачни, кипърските гърци и турци се обединяват, за да поправят недоверието и да настояват за мир, гроб по гроб.

Към момента е в ход реставрацията на 15 граждански гробища от двете страни на така наречената „Зелена линия“, пресичаща средиземноморския остров, като се разглеждат възможности за разширяването на проекта, който е на стойност около 700 000 евро. 

„Поддържането и възстановяването на гробищата представлява едно от най-символичните и морално належащи действия за място, което се стреми към помирение“, каза Сотос Кторис, член на съвместния комитет, който следи работата по проекта. 

Последиците от войната

Нахлуването на Турция през 1974 г., предизвикано от подкрепяните от Атина поддръжници на обединението на Кипър с Гърция, доведе до извършването на преврат на острова и до това около 160 000 кипърски гърци да избягат от селата си към сигурно място на юг, където се намира международно признатото правителство. Около 45 000 кипърски турци пък се преместиха на север, където властите обявяват независимост десетилетие след нахлуването. До ден днешен единствено Турция признава властите в северната част на Кипър.

Сред разселените лица са и множество уредници на места за поклонение и гробища – както православни, така и мюсюлмански. Църквите на север са вандализирани и ограбени. Джамиите на юг са занемарени и потъват в разруха.

Като част от усилията за постигане на мирно споразумение, двете страни намират начини чрез комитета да се справят с минали грешки, включително възстановяването на църкви, джамии и други паметници. 

По-рано тази година президентът на Кипър Никос Христодулидис и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар разшириха съвместната си работа и до възстановяването на гробища с финансиране от Европейския съюз и подкрепата и помощта на ООН, като работата по този проект започна през май. 

В търсене на взаимно уважение

Миналия месец кипърски гърци възстановяваха 100-годишната каменна стена на мюсюлманско гробище в Тохни, село, сгушено в хълмиста местност близо до южното крайбрежие. Кипърските турци са били повече от кипърските гърци тук в съотношение близо три към едно преди да бъдат преместени на север няколко месеца след края на турската инвазия.

Много кипърски турци от северната част сега посещават селото, за да се свържат отново с миналото си, да намерят домовете на семействата си и да почетат предците си, отбелязва лидерът на кипърската гръцка общност в Тохни Харула Ефстратиу.

„Точно както изискваме да уважават нас, нашите мъртви, нашата религия и т.н., вярвам, че ние дължим същото уважение и на тях“, каза Ефстратиу.

На гробището в Тохни, малко петно с пурпурни цветя се появи над изсъхналата почва върху гроба на мъж, починал преди 65 години, засадено наскоро от неговите потомци.

Поставянето на кръстове

В село Палекитро, което кипърските турци са преименували на Балъкесир, счупени кръстове на гръцкото кипърско гробище са поставени отново на място, докато не бъдат напълно поправени.

На практика нищо не е останало непокътнато. Реджеп Гюлер, участник в проекта за възстановяването на гробищата в Кипър, сподели, че най-трудно е било възстановяването на външните стени и портата на гробището. 

Мюрюде Ерзен, лидер на кипърската турска общност в Палекитро, каза, че гробището е част от споделеното културно наследство.

„Когато видях това място, бях много разстроена, чудейки се защо е станало такова“, каза Ерзен във видеозапис, споделен с Асошиейтед прес. Кипърските турски власти отказаха на АП достъп до мястото. 

Сотирула Мина Иниати, лидерът на кипърската гръцка общност в Палекитро, заяви, че разходите за пълното възстановяване на кръстовете ще бъдат поети от семействата или от общинския съвет. Кипърските гърци продължават да избират свой собствен общински лидер, за да потвърдят претенциите си за загубените си земи и да запазят паметта си.

„За нас това е свещено място“, каза Иниати. „Смятаме, че по този начин душите на нашите мъртви, които са били пренебрегвани в продължение на 51 години, ще могат най-сетне да си починат.“

Неразрешимият спор

Последният голям тласък за мирно споразумение в Кипър се провали през 2017 г.

Днес кипърските турци и Турция отхвърлят одобрената от ООН рамка за обединение на Кипър като федерация. Те настояват за споразумение за две държави, което кипърските гърци отхвърлят, защото смятат, че разделянето обрича острова на влиянието на Турция, с нейната военна техника и войски, разположени там завинаги.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш се е срещал с Христодулидис и Татар два пъти тази година и се очаква да се срещне с тях отново през следващите месеци в опит да поддържа развитието на мирните преговори.

(Превод от английски: Кристиан Стратев)

Източник: БТА