Историк от Оксфордския университет предсказва точно колко време имат САЩ, за да спасят демокрацията си, съобщи американското издание „Хъфингтън Пост“.

Тимоти Гартън Аш, професор по европейски изследвания в университета, който е сред най-уважаваните и най-добрите висши училища във Великобритания, особено в историческите и политическите науки, пише в ново есе, че политиката на демократите в САЩ „е бъркотия“, а сегашното им ръководство „е в хаос“. Според британския учен американците имат само 400 дни, за да спасят демокрацията си.

Всички „демократи, независимо от партията или идеологията си, трябва да се надяват, че демократите ще си върнат контрола над Камарата на представителите“ на междинните избори в САЩ през 2026 г., „не заради политиката на демократите, която е бъркотия, или заради сегашното им ръководство, което е в хаос“, а защото Конгресът, контролиран в момента от Републиканската партия, трябва „да започне отново да си върши работата“ и да държи Белия дом под контрол, посочва британският историк.

Всяка икономическа вреда, причинена от спорната политика на Тръмп, може да бъде компенсирана, твърди Аш, от възможността президентът да „раздаде пари на избирателите преди вота, може би под формата на компенсация за „временните затруднения“ при прехода към икономиката на движението „Да направим Америка велика отново“ – МАГА (MAGA – Make America Great Again)“.

Демократите трябва безмилостно „да припомнят на избирателите тези икономически разходи“, а не само „да говорят за защитата на демокрацията, колкото и да е важно това, да не говорим за участието в така наречените културни войни“, отбелязва британският историк.

„Връщам се в Европа от САЩ с ясен извод: демократите (с малка буква „д“) в страната имат 400 дни, за да започнат да спасяват американската демокрация“, коментира Тимоти Гартън Аш пред британския в. „Гардиън“. Ако междинните избори през следващата есен доведат до Конгрес, който започне да ограничава Доналд Тръмп, тогава американците ще имат още 700 дни, за да се подготвят за мирното прехвърляне на изпълнителната власт, което само по себе си ще гарантира бъдещето на страната. Операция „Спасете американската демокрация“ – етапи 1 и 2, пише историкът от Оксфордския университет.

Истерична хипербола? Бих искал да мисля, че е така, твърди Аш. Но през седемте седмици, които прекарах в САЩ това лято, всеки ден бях потресен от скоростта и бруталността, с които президентът Тръмп атакуваше това, което изглеждаше като установени норми на американската демокрация, и от отчайващата слабост на съпротивата срещу тази атака. Все повече международни доказателства сочат, че след като либералната демокрация бъде подкопана, е много трудно да бъде възстановена. Разрушаването е много по-лесно от изграждането, отбелязва британският учен.

Ето защо всички демократи, независимо от партията или идеологията си, трябва да се надяват, че демократите ще си върнат контрола над Камарата на представителите на междинните избори на 3 ноември 2026 г. Не заради политиката на Демократическата партия, която е бъркотия, или заради сегашното партийно ръководство, изпаднало в хаос, а просто защото американската демокрация се нуждае от Конгреса на САЩ, лост на основния контрол върху президентската власт, предвиден в американската конституция, за да започне отново да си върши работата. Това няма да се случи, докато републиканците, доминирани и сплашвани от Тръмп, контролират и двете камари на Конгреса.

Много се говори за сравнения с други случаи на авторитарно завземане на властта, от Европа през 1930-те години до Унгария на Виктор Орбан, но най-силно ме впечатляват отличителните черти на случая със САЩ. Ще спомена само четири: прекомерна изпълнителна власт, хронично манипулиране на избирателните райони, ендемично насилие и начинът, по който един бъдещ авторитарен лидер може да експлоатира интензивната капиталистическа конкуренция, която прониква във всяка сфера на живота в САЩ, посочва Аш пред в. „Гардиън“.

Опасността от превишаване правомощията на изпълнителната власт е съществувала в САЩ от самото начало. Революционният военен герой Патрик Хенри („дайте ми свобода или ми дайте смърт“) гласува против конституцията на конвенцията за ратифициране в щата Вирджиния през 1788 г. именно защото смята, че тя ще даде на престъпния президент възможност „да се втурне смело към американския трон“. През целия 20-ти век президентите и от двете партии разшириха правомощията на „изпълнителната власт“, които са толкова неясни в член 2 от тази конституция. По-скоро доминираният от консерваторите Върховен съд на САЩ подкрепи теорията за единната изпълнителна власт, разработена от десни теоретици на правото, която дава най-широкото тълкуване на президентската власт. И сега администрацията на Тръмп – добре подготвена, за разлика от 2017 г. – експлоатира всеки сантиметър и всяка гънка в съществуващата изпълнителна власт, както и просто нарушава закона и се противопоставя на съдилищата, за да я спре.

Том Гинсбърг, водещ американски конституционалист, твърди, че най-големият недостатък на нереформираната конституция на САЩ е, че дава на законодателните органи на отделните щати правомощието да определят избирателните граници. Така нареченият джеримандъринг (практиката умишлено да се манипулират границите на избирателните райони с цел установяване на политическо предимство за определена партия или група – бел. ред.) е бил измислен още през 1812 г. В последно време партийното преразпределение на избирателните райони стана по-екстремно, тъй като политиката в САЩ се поляризира. А през 2019 г. Върховният съд на САЩ обяви, че не може да коригира дори най-явния партийно-политически джеримандъринг (а само онзи, основан на расови критерии). Така че сега, по пряка молба на Тръмп, щатът Тексас се зае да промени границите на избирателните райони, за да спечели 5 допълнителни места за републиканците на предстоящите междинни избори, след което щатът Калифорния обяви, че ще направи контра-джеримандеринг, за да спечели 5 допълнителни места за демократите. Вече дори не се прави опит да се запази привидната безпристрастност по отношение на най-основната процедура на демокрацията, отбелязва британският историк за в. „Гардиън“.

Нито едно европейско общество не може да се сравни със САЩ по отношение на повсеместното разпространение на насилието, коментира Аш пред вестника. През това лято почти не минаваше ден, без вечерните новини да съобщят за поне една проява на насилие, включително за поредна ужасяваща стрелба в училище. В САЩ има повече оръжия, отколкото хора.

Франция обича своя псевдореволюционен политически театър, но в САЩ на 6 януари 2021 г. имаше нападение на Капитолия от разгневена тълпа. Сега десният активист Чарли Кърк бе застрелян. Преди да се разкрие самоличността на убиеца, Илон Мъск заяви, че „левицата е партията на убийствата“, а Тръмп хвърли вината за това върху „езика на омразата“ на „радикалната левица“. Ще бъде чудо, ако САЩ избегнат низходящата спирала на политическото насилие, както се видя за последен път през 60-те години. Това от своя страна може да бъде претекст за Тръмп да приложи Закона за въстанията от 1807 г., да изпрати повече военни по улиците на САЩ и да експлоатира още повече възможността за предполагаемо извънредно положение, посочва британският историк.

Междувременно университетите, бизнес лидерите, адвокатските кантори, медийните платформи и технологичните гиганти напълно се провалиха в опитите си да предприемат колективни действия в отговор. Те или си мълчаха, или се съгласиха с унизителни споразумения, като Колумбийският университет и адвокатската кантора „Пол, Вайс“ (Paul, Weiss), или се подмазваха на президента, като Марк Зукърбърг. Защо? Защото всички те следват логиката на ожесточената конкуренция на свободния пазар и се страхуват от целенасочени репресии. Никога не съм си представял, че ще видя страхът да се разпространява толкова бързо и толкова широко в САЩ, отбелязва Аш пред в. „Гардиън“.

Добавете към това опитите да се дисквалифицират или сплашат избирателите, както и заплахата на Тръмп да забрани гласуването по пощата – и възниква реално съмнение доколко междинните избори през ноември 2026 г. ще бъдат напълно свободни и честни. Задачата на демократите от всички партии е да гарантират, че те ще бъдат такива, доколкото е възможно. Задачата на Демократите (с главна буква „Д“) е да спечелят междинните избори догодина въпреки всички тези пречки.

Ключът към това вероятно ще продължат да бъдат въпросите, свързани с ежедневните нужди на американците. Тук, в икономиката, се крие тази парадоксална надежда, посочва британският изследовател. Вече започваме да виждаме как митата на Тръмп рефлектират в по-високите цени. Броят на работните места намалява. „Големият красив закон“ на Тръмп ще увеличи още повече и без това зашеметяващия национален дълг от 37 трилиона долара. Още през фискалната 2024 г. обслужването на този дълг ще струва повече от целия бюджет за отбрана от 850 млрд. долара. Но докато кризата с дълга не нанесе удар, такива макроикономически рискове остават отдалечени и абстрактни за повечето американски избиратели, подобно на прогнозите за намален растеж на брутния вътрешен продукт, които не оказаха голямо влияние в дебата за референдума във Великобритания за Брекзит.

Така че големият въпрос е дали негативните икономически последици от политиката на Тръмп ще бъдат осезаеми за обикновените избиратели в САЩ преди междинните избори, коментира Аш пред в. „Гардиън“. Британският историк отбелязва, че един проницателен политически наблюдател му е подсказал, че Тръмп, залят с приходи от новите мита, би могъл да раздаде пари на избирателите преди вота, може би под формата на компенсация за „временните затруднения“ при прехода към икономиката на МАГА. Това би било класически популистки ход.

Следователно най-важното за демократите през следващите 400 дни е да представят тези икономически разходи по неустоим начин на американските избиратели, посочва той пред вестника. Демократите няма да спечелят само като говорят за защитата на демокрацията, колкото и да е важно това, да не споменаваме за участието в културните войни. Те трябва да следват препоръката на бившия съветник на Бил Клинтън – Джеймс Карвил (дългогодишен стратег на Демократическата партия, станал известен с репликата си „Икономиката, глупако“, внушаваща, че икономическите въпроси в крайна сметка ще решат вота на избирателите – бел. ред.), и да се фокусират безкомпромисно върху проблемите на обикновените американци. По този начин те ще покажат, че наистина се интересуват от редовите представители на работническата и средната класа, чиято подкрепа са загубили през последните 30 години.

След това идва етап 2 – президентските избори през 2028 г. Но засега предизвикателствата на деня са достатъчни. Въпреки всички сериозни заплахи за самата демокрация в САЩ, засега все още важи първото правило на демократичната политика – просто спечели следващите избори, заключава Аш в анализа си за в. „Гардиън“.

Тръмп избухна в ярост срещу журналистите, след като шокиращо социологическо проучване разкри неговата ключова слабост, посочва в коментар американското сп. „Ню Рипъблик“.

Докато гневът на Тръмп към медиите кипи по много фронтове, отслабващата способност на Тръмп да убеждава разкрива големи пукнатини в авторитарния му проект, посочва списанието.

Президентът Тръмп изглежда още по-ядосан на медиите от обикновено, пише сп. „Ню Рипъблик“. Адвокатите му току-що заведоха напълно безумен иск срещу в. „Ню Йорк Таймс“, който буквално е изпълнен с нелепи тиради, отхвърлени от защитниците на Първата поправка в Конституцията на САЩ като абсолютна шега. Съдебното дело обаче е изпълнено с гневни изблици, които изглежда са диктувани от самия Тръмп. И той го обяви с обширно словоизлияние в социалната си платформа „Трут Соушъл“, в което кипеше от ярост.

Междувременно самият Тръмп се обърна директно към журналистите по странен начин, като отправи необичайна заплаха към един от тях и се ангажира с парадоксално демонстриране на доминация над друг. Това се случва, след като ново социологическо проучване на британското сп. „Икономист“ разкри шокиращо ниска подкрепа за Тръмп сред независимите американски избиратели, което е ключов показател за измерване на политическата сила – или слабост, отбелязва сп. „Ню Рипъблик“.

В своя подкаст „Дейли Бласт“ (The Daily Blast) на сп. „Ню Рипъблик“ водещият Грег Сарджънт обърна внимание на два случая тази седмица, когато Тръмп се изказа грубо към журналисти по начин, който изглежда странен дори за неговите стандарти, и добави: „Тръмп ядосан ли е, защото магическите му политически сили го подвеждат?“

Да започнем с малко аудио от Тръмп, продължи Сарджънт. Един журналист го попита във вторник дали е уместно да се занимава с толкова много бизнес дейности, докато е на президентския пост. Тръмп отговори, че децата му управляват бизнеса, но след това изведнъж попита журналиста за неговата националност, а той отговори, че е австралиец. Тогава се случи следното.

Тръмп (глас зад кадър): „Според мен в момента нанасяте много вреда на Австралия. А те искат да се разбират с мен. Знаете ли, вашият лидер ще дойде да се срещне с мен много скоро. Ще им разкажа за вас. Вие създавате много лошо впечатление“.

Така че Тръмп всъщност заплаши да разкаже на премиера на Австралия за нахалния въпрос на този журналист, коментира водещият на „Дейли Бласт“. Но това, което ме порази, беше, че според Тръмп личните му бизнес сделки не подлежат на обсъждане и американският президент просто вярва, че този журналист всъщност трябва да се страхува от репресии от страна на австралийския лидер, каза Сарджънт и попита: „Какво мислите за тази странна заплаха?“

Ето още едно наистина странно изказване на Тръмп, продължи Сарджънт. Журналист, работещ за американската телевизия „Ей Би Си Нюз“, попита за главния прокурор Пам Бонди, която наскоро заплаши да съди хора за използване на език на омразата, което е глупава заплаха. Тогава Тръмп каза следното.

Тръмп (глас зад кадър): „Вероятно тя трябва да преследва хора като вас, защото ме третирате толкова несправедливо. Това е омраза. Имате много омраза в сърцето си. Може би ще преследват „Ей Би Си Нюз“ . Е, телевизия Ей Би Си ми плати наскоро 16 млн. долара за една форма на език на омразата, нали? Вашата компания ми плати 16 млн. долара за тази форма на език на омразата, така че може би ще трябва да преследват вас“. 

Това е забавното в авторитарното президентство на Тръмп, отбеляза Сарджънт. Той може да спечели тези символични победи, може би да накара голяма компания да му плати суми с изнудване, но Тръмп всъщност не може да контролира нещата. И това го вбесява. Самият той знае, че контролът му е напразен, че всъщност е предимно фасада. Намирам това за удивително показателен момент в този смисъл.

Сега се появи ново социологическо проучване на британското сп. „Икономист“, което подчертава още повече този факт, продължи водещият на подкаста „Дейли Бласт“. Според допитването 39% от американците одобряват работата на Доналд Тръмп като президент, а 57% не я одобряват. Сред независимите избиратели е абсолютно катастрофално съотношението от 28% одобрение към 64% неодобрение. А по отношение на икономиката, одобрението му сред американците като цяло е 35% срещу 57%. По отношение на инфлацията и цените, то е 30% срещу 64%. Това всъщност е наистина ужасно за него. И мисля, че това се отнася до тезата, че магическите му сили всъщност го подвеждат, заключи Сарджънт в коментара си за подкаста на сп. „Ню Рипъблик“.

Източник: БТА