Европейската комисия представи днес доклад за миналогодишните избори за евродепутати. В заключенията на документа се посочва, че за да се защитят свободните и честни избори, следва да се обърне повече внимание на възможността независимите медии и организациите на гражданското общество да изпълняват своята демократична роля. Независимото наблюдение на изборите трябва да бъде подобрено, се допълва в доклада.

Свободните и честни избори са в основата на демокрацията в ЕС и доверието в европейските институции. Изборите за Европейски парламент миналата година отбелязаха устойчива избирателна активност. Изборите за ЕП преминаха без големи смущения и показаха невиждано равнище на сътрудничество между институциите, държавите от ЕС и други заинтересовани страни. Данните показват, че са необходими допълнителни подобрения в приобщаването на изборното участие и ангажираността на гражданите. Участието на младите хора е от съществено значение, допълва комисията.

Усилията за защита на правата на гражданите на ЕС и на европейските ценности трябва да продължат. Събитията, свързани с последвалите национални избори в държавите от ЕС и кандидатстващите за присъединяване държави очертават важността на усилията за наблюдение, откриване, оценка и справяне с предизвикателствата и заплахите в избирателните процеси, се допълва в заключенията.

Средата, в която възникват предизвикателствата и заплахите за изборите, използваните подходи и техники, се развиват бързо. Дезинформационните кампании от различни враждебни източници, вътрешни или външни, са често явление, като стремежът е обезсърчаване на избирателите и подкопаване на доверието в демократичните институции. Непрозрачното финансиране създава предизвикателство за механизмите за надзор. Правилата за осигуряване на равни възможности за политическите партии и кандидатите в избори, включително по отношение на медийното отразяване, може да не са достатъчни във времената на цифровизация, добавя комисията.

Необходимо е допълнително да се укрепи целостта на избирателната среда, включително с преодоляване на пропуските в законодателството и с осигуряването на съгласувано наблюдение от страна на властите. Важно е да се осигури по-добро сътрудничество в това отношение между националните власти в ЕС, се отбелязва в доклада.

Канцлерът на Германия Фридрих Мерц заяви, че миграцията е значителен фактор за нарастването на антисемитизма, наричайки го „ужасно предизвикателство“ за страната, предаде ДПА.

„Налице е нещо като внесен отвън антисемитизъм с големия брой мигранти, който имаме през последните 10 години“, каза Мерц късно снощи в интервю за американската телевизия „Фокс нюз“.

Изразът „вносен антисемитизъм“ предизвика полемика в Германия. Той внушава, че антисемитизмът е резултат главно от имиграцията – мнение, което често се повтаря в десните политически среди.

Критиците му твърдят, че изразът е несправедливо насочен към мюсюлманите и мигрантите, като същевременно омаловажава антисемитизма в по-широк смисъл в цялото германско общество.

През 2024 г. антисемитските инциденти в Германия рязко са се увеличили, сочат данни на германска мониторингова организации за изследване и информация за антисемитизма, документирала 8627 антисемитски инцидента в страната – увеличение от 77% в сравнение с предходната година.

От тях 5857 случая са класифицирани като „антисемитизъм, свързан с Израел“, т. е. инциденти, когато живеещи в Германия евреи са държани отговорни за действията на израелското правителство или при които се оспорва правото на Израел да съществува. Цифрата е повече от два пъти по-голяма от регистрираната през 2023 година.