Свят
Американското правителство се зарече, че ще унищожи движението „Антифа“ и останалите заплахи за вътрешната сигурност на САЩ

Президентът на САЩ Доналд Тръмп даде ясен сигнал чрез свои изказвания, укази и една директива, останала почти незабелязана, че е готов да използва мощта на американската армия и ресурсите на федералното правителство, за да се справи с престъпността, незаконната имиграция и движението „Антифа“, пише в. „Вашингтон пост“.
През последните две седмици Тръмп поиска Националната гвардия да се включи в кампанията му срещу престъпността и незаконната имиграция в четири града, управлявани от демократите. Президентът републиканец все по-често използва военна реторика, когато говори за вътрешните проблеми на САЩ. Той определи уличната престъпност като „вътрешна война“ и заяви пред представители на висшия ешелон на армията, че американските градове ще се превърнат в „тренировъчни полигони“ за военните, нарушавайки нормите за ненамеса на въоръжените сили в политиката, коментира „Вашингтон пост“.
Действията и думите на Тръмп бележат драматична промяна в използването на армията и на военната реторика, които през по-голямата част от американската история са били насочени към външните заплахи, пише още изданието. В исторически план президентите са разполагали военни от Националната гвардия при извънредни ситуации – например природни бедствия или размирици, с които местните власти нямат достатъчно сили да се справят.
По-рано този месец Тръмп обвини крайнолявото движение „Антифа“ в „провеждането на кампания на насилие“ срещу представители на Службата за имиграция и митнически контрол (ICE) в Портланд. Освен това Белият дом заяви, че „Антифа“ стои зад протестите срещу имиграционните власти в Чикаго. Тези размирици станаха повод Тръмп да се опита да изпрати в Портланд и Чикаго сили на Националната гвардия, но местните власти заведоха съдебни дела и блокираха този ход.
„Антифа“ под прицела на Тръмп
Тръмп и високопоставени представители на американското правителство в сряда се срещнаха в Белия дом с крайнодесни активисти и инфлуенсъри, за да обсъдят движението „Антифа“ и действията, които ще бъдат предприети срещу него, предаде телевизия Ем Ес Ен Би Си.
„За всички американци трябва да е ясно, че в страната ни има много сериозна заплаха от ляв тероризъм. Радикалите са свързани с вътрешната терористична групировка „Антифа“, за която напоследък чухте много, а и аз чувах много за тях в продължение на 10 години“, заяви Тръмп на пресконференция след срещата.
Главният прокурор и министър на правосъдието Пам Бонди се зарече, че правителството ще „разбие организацията тухла по тухла“. Шефът на ФБР Каш Пател отбеляза, че правителството прилага „цялостен подход“ към „Антифа“ и мобилизира ресурси на редица служби, които да се справят с проблема. Министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноум от своя страна каза, че „Антифа“ разполага с толкова сложна мрежа, колкото и МС-13 (престъпната групировка „Мара Салватруча“ – бел. ред.), „Ислямска държава“, „Хизбула“ и „Хамас“. Всичките те са също толкова опасни“, подчерта Ноум.
В края на миналия месец Тръмп подписа указ, с която обяви „Антифа“ за терористична организация. По този начин Тръмп даде на правителствените служби широки правомощия да разследват всякакви действия на движението или негови симпатизанти, които му оказват „материална подкрепа“.
Тръмп оповести решението си след церемония в памет на убития ултраконсервативен активист Чарли Кърк. Представители на десницата в САЩ смятат, че убиецът има крайнолеви убеждения.
Какво всъщност представлява „Антифа“
Според експерти „Антифа“ представлява децентрализирано идеологическо течение без ясна лидерска структура. Това поражда опасения, че указът на Тръмп може да доведе до репресии срещу леви организации, отбелязва в. „Хил“.
Движението „Антифа“, което се противопоставя на крайнодесни, расистки и фашистки организации, отдавна предизвиква гнева на Тръмп, коментира Би Би Си. През 2020 г. тогавашният директор на ФБР Кристофър Рей заяви пред Конгреса на САЩ, че „Антифа“ по-скоро представлява идеология, отколкото официална организация.
„Антифа“ води началото си от германско антифашистко движение, формирано през 30-те години. Макар че „Антифа“ съществува в САЩ от десетилетия, движението придоби широка известност през след 2020 г. след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд, убит от полицай в Минеаполис. Този случай предизвика масова вълна от протести в цялата страна, припомня в. „Файненшъл таймс“. Въпреки че повечето демонстрации бяха мирни, някои служители от първото правителство на Тръмп обвиниха „Антифа“ за случаите на насилие и мародерство. Оттогава активисти, идентифициращи се с „Антифа“, редовно влизат в пререкания с десни групи, в разгорещени спорове в онлайн пространството, както и във физически сблъсъци по улиците на САЩ.
Сред активистите от „Антифа“ има анархисти, комунисти и твърдолинейни социалисти, които споделят антиправителствени и антикапиталистически възгледи и също така подкрепят ЛГБТК и имигрантските общности. Понякога обаче „Антифа“ се използва от консервативни политици и коментатори като универсален термин, който включва редица други либерални и леви групи, добавя Би Би Си.
До каква степен „Антифа“ застрашава вътрешната сигурност на САЩ
Според Дейвид Шанцер, експерт по стратегии за борба с тероризма и вътрешна сигурност, истинската мотивация на правителството на Тръмп да представи „Антифа“ като заплаха за САЩ, е да се оправдае прилагането на повече ограничителни мерки срещу левите демонстрации в страната.
„Те се опитват да покажат, че има някаква заплаха за средния американец“, каза Шанцер в интервю за телевизия Си Би Си. По думите му обаче не е ясно дали властите разполагат с доказателства, че „Антифа“ представлява толкова сериозна опасност.
„Ако има ясна и реална заплаха, ако имат доказателства за такава степен на организираност, тогава са длъжни да защитят американското общество и да ликвидират тези организации“, подчерта Шанцер.
Статистически данни показват, че през последните три десетилетия левите екстремисти са представлявали сравнително малка заплаха за сигурността на САЩ, особено в сравнение с насилието, упражнявано от десни групировки, пише в. „Файненшъл таймс“. Въпреки това в последно време се наблюдава ръст на нападенията, извършвани от леви екстремисти, добавя изданието.
От 1994 г. до юли тази година са регистрирани 495 терористични атаки и заговори, организирани от крайната десница. Крайната левица е отговорна за 68 подобни престъпления, сочат данни на мозъчния тръст Център за стратегически и международни изследвания.
През тази година обаче са регистрирани пет нападения, извършени от крайнолеви активисти и само един инцидент, свързан с крайната десница.
„През 2025 г. за първи път от повече от 30 години насам левите терористични атаки са повече от тези на крайната десница“, пише в публикуван неотдавна доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания.
„Нашите данни показват, че се наблюдава увеличаване на случаите на насилие, упражнявано от крайнолеви лица, особено през последната една година. Но каква част от тези случаи са дело на „Антифа“? Доста малка“, заяви за „Файненшъл таймс“ Сет Джоунс, ръководител на отдела за отбрана и сигурност към Центъра за стратегически и международни изследвания. „Огромна част от вътрешните терористични дейности в САЩ се извършват от отделни лица, а не от групи. И „Антифа“ е чудесен пример за това“, добави Джоунс.
Източник: БТА
Свят
Палестинската автономна власт е готова да подкрепи усилията на Тръмп за мир в Газа, заяви палестински лидер

Палестинската автономна власт (ПАВ) е готова да работи с президента на САЩ Доналд Тръмп и с бившия британски премиер Тони Блеър във връзка с усилията им да се утвърди примирието в ивицата Газа и да започне възстановяване на опустошената територия, заяви Хусеин ал Шейх, заместник-председател на Организацията за освобождение на Палестина, цитиран от Ройтерс.
Планът на Тръмп за прекратяване на войната в Газа предвижда ПАВ, която е базирана на окупирания от Израел Западен бряг, в крайна сметка да поеме контрола и върху Газа, но само след като осъществи определени реформи.
ПАВ контролираше ивицата Газа до изборите през 2006 г., които бяха спечелени от „Хамас“.
В предложения от Тръмп план от 20 точки за Газа се предвижда да има преходен период, през който анклавът да бъде управляван от палестински комитет от технократи и политически неутрални фигури. Тръмп следва да застане начело на комитета, в чиито състав се очаква да влезе и Блеър.
Ал Шейх заяви, че се е срещнал с Блеър, за да обсъдят бъдещето на Газа и да предприемат действия за успешното реализиране на мирния план на американския лидер.
„Потвърдихме готовността си да работим с президента Тръмп, г-н Блеър и партньорите за утвърждаване на примирието, доставянето на хуманитарна помощ, освобождаването на заложници и затворници, а след това да започнем с възстановяването и реконструкцията на Газа“, написа Ал Шейх в социалната мрежа „Екс“.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху отхвърли възможността Газа да премине под управлението на ПАВ.
/НВ/
Източник: БТА
Свят
Подкастите стават все по-важни в предизборната кампания в Нидерландия

Телевизионни дебати, изяви по радиото и интервюта във вестници и списания са част от предизборната кампания на политиците от години. Към списъка с медии, в които кандидатите могат да бъдат видени и чути, вече е добавена нова медия: подкастът.
Както в Съединените щати, където последните президентски избори бяха определени като „изборите на подкастите“, така и в Нидерландия подкастът се превърна в важна платформа за политиците, казва Сане Краюкемайер. Професорката от Университета в Вагенинген изследва какви са последиците от дигитализацията за обществото и демокрацията. Това се казва в обзор по темата в телевизия Ен О Ес-част от серия публикации по повод предстоящите на 29 октомври предсрочни парламентарни избори в Нидерландия.
Политическите партии искат да достигнат до колкото се може повече хора, следят къде са избирателите и се опитват да се възползват от това, обяснява Краюкемайер. Според нея това е особено валидно сега, когато партиите имат по-малко възможности да рекламират в социалните медии. Те обръщат внимание и на конкретни целеви групи и влизат в диалог в подкаст, който се слуша от техните както твърди, така и потенциални избиратели.
Цял час за съдържание
Не е изненадващо, че подкастът е популярна платформа за политиците, казват Клаас Дайкхоф, бивш председател на парламентарната група на Народната партия за свобода и демокрация, държавен секретар и министър, и Герт-Ян Сегерс, бивш лидер на Християнския съюз. От 2023 г. двамата водят седмичния подкаст Дайкхоф & Сегерс, в който обсъждат актуални политически теми.
„За един лидер на партия е доста привлекателно да може да разказва историята си в продължение на един час“, отбелязва Сегерс. „В подкаста имаш повече възможност да се фокусираш върху съдържанието и се обръщаш към много заинтересована аудитория, която обикновено се включва всяка седмица.“ Това е различно от например токшоу, където кандидатите често имат малко време и всичко е режисирано.
Журналистът и предприемач Сандер Шимелпеник потвърждава тази представа. „Токшоутата са като минно поле, от което почти никога не излизаш невредим. При подкастите е различно, защото можеш да нюансираш нещата и да обсъждаш повече съдържанието.“ От 2019 г. заедно с певеца Яп Ресема той прави подкаст, в който по време на тази предизборна кампания гостуват и политици.
„По-прозрачен“
Според Дайкхоф подкастът е „много по-прозрачен“ от интервю в печата. „Когато ме интервюираха като политик, не знаех какво ще остане в крайния вариант на статията. Журналистите избираха да изтъкнат, че съм реагирал раздразнително на нещо или че съм бил ентусиазиран от нещо.“
„При подкаста е различно: там цялото интервю, понякога дори с изображения, е достъпно за всички и слушателят може сам да прецени разговора.“ При подкаста не може да се каже, че нещо е записано или монтирано по друг начин, казва Дайкхоф. „Ако подкастът не се получи добре, то поне си го направил сам.“
Според Майке ван Льовен, главна редакторка на подкаст, в Нидерландия подкастът е различен от този в Съединените щати. Там има два лагера, казва тя, в които слушателят се утвърждава в това, което вече мисли. „Но тук е по-разнообразно. Политиците се появяват многократно в различни подкасти, при това всеки път с различен подход.“
Според бившите политици-водещи на подкаст този формат не е заместител на друга медия, а по-скоро допълнително място, където партиите могат да разкажат своята история. „Това е друга аудитория, друг подход. Виждате, че хората проявяват огромен интерес към политиката и са готови да слушат с часове“, казва Сегерс.
„Това наистина отнема много време“, добавя Ван Льовен. „Но политиците предпочитат да участват в подкаст, отколкото да записват ТикТок клипче.“
Това важи и за политиците, които са гости в подкаста на Сандер Шимелпеник и Яп Ресема по време на тази предизборна кампания. В началото създателите на подкаста се колебаеха дали да го направят. „Но от друга страна, не знам кога иначе бих имал възможност да разговарям с лидер на партия“, казва Шимелпеник.
Неутрални избиратели
Идеята да поканят политици на разговор е на редакторката им Йете ван Вайнгарден. „Въпреки че това не е политически подкаст, всяка седмица обсъждаме новините. Затова беше лесно да направим преход към този тип разговори.“ Шимелпеник смята, че много от техните слушатели все още са колебаещи се избиратели и че разговорите са интересни както за публиката, така и за политическите партии. „Тъй като много от нашите слушатели се колебаят между партиите, които са ни гости, те наистина могат да извлекат полза от това“, заключава той.
Източник: БТА
Свят
Зеленски заяви, че Украйна не би използвала ракети „Томахок“ срещу цивилни обекти в Русия

Украинският президент Володимир Зеленски заяви в интервю за телевизия „Фокс нюз“, че ако Украйна получи от САЩ ракети „Томахок“, те ще бъдат използвани само срещу военни цели в Русия, но не и срещу цивилни, предаде Ройтерс.
Зеленски даде това уверение в момент, в който американският президент Доналд Тръмп обмисля дали да предостави такива ракети на Киев.
Крилатите ракети „Томахок“ имат обсег от 2500 км, което означава, че украинските сили биха били способни да ги използват за обстрел дълбоко навътре в територията на Русия, включително и по столицата Москва, коментира Ройтерс.
Тръмп заяви в понеделник, че преди да се съгласи с доставката на „Томахок“, би желал да узнае как Украйна възнамерява да ги използва, защото не иска да ескалира военните действия.
Кремъл днес изрази безпокойство от изгледите САЩ да предоставят това оръжие на Киев и предупреди, че войната е достигнала до драматичен момент с ескалация на напрежението от всички страни.
/ГГ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“