Все пак предвид отношенията на Тръмп и Мъск, много компании, работещи по собствени ракети, започнаха да получават обаждания от Пентагона, което показва, че администрацията на президента търси алтернативи на доминацията на SpaceX. През юни Bloomberg съобщи, че Тръмп се намесил в спор между правителството и EchoStar Corp., конкурент на SpaceX, чийто акции скочиха с около 80% след това.

Лори Гарвър, бивш заместник-управител на NASA, смята, че е опасно един изпълнителен директор да заплашва прекратяване на важни държавни услуги. Мъск отговори, че няма да спира Dragon и че SpaceX не е зависима от държавно финансиране, въпреки че по-голямата част от частните ѝ приходи идват от Starlink, услуга за интернет, която все още не е доказано печеливша.

Starlink разчиташе на средства от програмата за широколентов интернет в селските райони на стойност 42 млрд. долара, но конфликтът с Тръмп затруднява позицията, тъй като САЩ предпочитат проекти за оптични кабели, които създават работни места. Успехът на Starlink ще зависи от способността да навлезе в райони с лош интернет достъп, тъй като повечето американци вече имат надеждна връзка.

Растежът на SpaceX зависи и от ракетата Starship, финансирана с договори на NASA за 4 млрд. долара. Мъск планира тя да е многократно използваема и по-евтина от конкурентите, с потенциал за мисия до Марс. Но Starship изостава години назад и разчита на непроверени технологии, като зареждане с гориво в орбита, което критици смятат за рисково.

Източник: Капитал

Иванина Георгиева: Започнах да свалям розовите очила

Пристигнала в Германия през 1998 г. – като 4-годишна. В периода 2005-2008 г. семейството се върнало за кратко в България, но през 2009 г. Иванина се върнала в Германия, където завършила гимназия и университет

Иванина Георгиева

В каква среда пребивавахте в Германия?

Отраснах в доста традиционна баварска среда. В малките села по онова време живееха предимно местни хора. Нямах никакъв контакт с други българи. Спомням си, че в началното училище денят започваше с молитва („Отче наш“), а извънкласните дейности бяха организирани основно от католическата църква – лагери, ски, езда, походи, хор и още много други. С преминаването ми в гимназия и преместването в по-голям град започнах да се запознавам и с други българи. В Ландсхут постепенно се оформи по-голяма българска общност и по-късно дори се създаде неделно училище. В университета вече имах и българска компания – с някои от хората от нея изградихме трайни, чудесни приятелства, които продължават и до днес.

Имахте ли усещане за изолация или неприемане, ксенофобия?

Не, не съм се чувствала изолирана или дискриминирана. Но имаше моменти, особено в детските ми години, когато усещах, че майка ми (която говореше с осезаем акцент) не се приемаше наравно с другите родители – например на родителски срещи или събития. Името ми също създаваше известен дискомфорт у възпитатели и учители в детската градина – те изпитваха трудности с произнасянето му и често ме наричаха Нина или Фанни.

Защо се върнахте в България?

Съвсем случайно – не беше планирано. Благодарение на моя близка приятелка, с която се запознах в университета в Регенсбург, започнах да обмислям идеята, че България може да бъде атрактивна опция за млад специалист с немски език. Започнах да се прибирам по-често, запознах се с нови хора, поднових стари приятелства и попаднах в чудесна среда. Отвориха се редица интересни възможности, обстоятелствата се наредиха благоприятно и просто останах. Имаше немалко предизвикателства, които някой ден съм решила да опиша – културен шок, розови очила и административно сафари. В момента работя в ИТ сектора – като ръководител проекти и консултант.

Доволна ли сте от решението си?

През първите години не съм имала и капка съмнение, че съм взела правилното решение. И до днес не съжалявам, но постепенно започнах да свалям розовите очила, тъй като все по-често се сблъсквам с реални проблеми – в здравеопазването, администрацията, отношението към хората, липсата на ред и яснота Това ме кара да се замислям. Въпреки всичко все още вярвам, че България е прекрасна страна с огромен потенциал и е време той да бъде реализиран!

Източник: Капитал

Социалните и политическите последици ще бъдат дълбоки. Тенденцията не се проявява само в Америка. В целия Европейски съюз равнището на безработица сред младите хора с висше образование се доближава до общото равнище за тази възрастова група. Великобритания, Канада, Япония – всички те, изглежда, вървят по същия път. Дори елитните младежи, като например завършилите MBA, страдат. През 2024 г. 80% от завършилите бизнес в „Станфорд“ са имали работа три месеца след напускането му, което е спад спрямо 91% през 2021 г. На пръв поглед студентите от „Станфорд“, които се хранят на открито в кафенето на училището, изглеждат щастливи. Погледнете отново и ще видите страха в очите им.

Доскоро „университетската премия при заплатите“, при която завършилите студенти печелят повече от останалите, нарастваше. Напоследък обаче тя се е свила, включително в Америка, Великобритания и Канада. Използвайки данни за младите американци от нюйоркския клон на Федералния резерв, изчисляваме, че през 2015 г. средният висшист е печелил с 69% повече от средния завършил средно образование. До миналата година тази премия е намаляла до 50%.

Работата също така е по-малко удовлетворяваща. Голямо проучване показва, че „разликата в удовлетвореността на завършилите“ в Америка – колко по-вероятно е завършилите да кажат, че са „много доволни“ от работата си, отколкото невисшистите – сега е около три процентни пункта, което е по-малко от дългосрочното предимство от седем.

Лошо ли е, че висшистите губят привилегиите си? От етична гледна точка не съвсем. Никоя група няма право да превъзхожда средното ниво. Но от практическа гледна точка може да е така. Историята показва, че когато умните хора – или хората, които си мислят, че са умни – се справят по-зле, отколкото смятат, че трябва, се случват лоши неща.

Източник: Капитал