Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс (Frontex) обмисля да започне дисциплинарно производство срещу Гърция заради многократното ѝ отблъскване на мигранти. Това заяви служител на Фронтекс пред „Политико“ и германския всекидневник „Велт“.

„Граничната агенция на Европейския съюз е толкова разочарована от многократните отблъсквания на мигранти от страна на Гърция, че обмисля да призове Брюксел да започне дисциплинарни производства срещу Атина“, каза служителят по основните човешки права на Фронтекс Йонас Гримхеден.

Атина има 13 отворени дела за предполагаеми нарушения на човешките права, включително срещу мигранти, което представлява най-големият брой инциденти от подобно естество в рамките на ЕС, подчертава „Политико“.

Йонас Гримхеден заяви, че поведението на Гърция е поставило Фронтекс пред две възможности: да прекрати временно мисията си или да поиска от Европейската комисия да започне производство за нарушение срещу Гърция. Гримхеден обаче подчерта, че спирането на работата не би било най-добрият вариант за изпълнението на мисията на агенцията, тъй като трябва да има надзор над Гърция.

„Ако Фронтекс напусне Гърция, вече няма да има начин да се разбере как властите се справят с пристигащите мигранти. Агенцията гарантира мониторинг и прозрачност“, подчерта той.

Това оставя потенциална възможност за обжалване пред Европейската комисия, която контролира по-голямата част от финансирането за гранична подкрепа на Гърция, допълни Гримхеден. Той каза, че е наложително да има някакъв вид наказание, като добави, че самата Комисията може да започне процедура за нарушение срещу държава членка.

Следователно тя би могла да обвърже напредъка на Гърция по отношение на човешките права на мигрантите с достъпа ѝ до средства, каза Гримхеден, като допълни, че в краен случай, ако Атина продължи да се отклонява от отговорностите си към мигрантите, Комисията може да започне съдебни производства пред Съда на ЕС.

Забележките на Гримхеден идват непосредствено след предупреждение от страна на агенцията, че ще намали финансирането за кораби на бреговата охрана, съфинансирани от Фронтекс, освен ако Гърция не изпълни основни препоръки относно миграционната политика, отбелязва „Велт“.

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА

Почти три месеца след парламентарните избори на 9 февруари Косово не успява да учреди парламента си и следователно да сформира правителство, предаде косовската новинарска агенция „Економия онлайн“.

Този въпрос беше обсъден на конференция на говорителите на ЕС в Брюксел вчера. Говорителят на ЕС по въпросите на разширяването Гийом Мерсие заяви, че за ЕС е важно Косово да създаде „възможно най-скоро“ новите си институции.

„Няма да коментирам вътрешните въпроси в Косово, както не правим за никоя друга страна партньор. Това, което мога да кажа, е, че е в интерес на Косово да формира институциите си възможно най-скоро. Това е много важно по отношение на постигането на реформите и напредъка по пътя към ЕС. То е от значение и за други въпроси като например плана за разширяване, както знаете, имаме нужда косовският парламент да бъде учреден, за да продължим да работим по този път“, заяви Мерсие.

По-късно днес се очаква продължението на учредителното заседание на косовския парламент, което започна на 15 април, но беше прекъсвано пет пъти заради недостатъчна подкрепа за точките в дневния му ред, включително при гласуването на председател.

Спечелилото парламентарните избори на 9 февруари Движение „Самоопределение“ (LVV) на досегашния премиер Албин Курти няколко пъти предложи правосъдната министърка в оставка Албулена Хаджиу за поста, но тя не успя да събере необходимите гласове.

За избирането на председател, както и на правителство, е необходимо мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент на Косово.

Според резултатите от изборите за косовски парламент на 9 февруари лявото националистическо Движение „Самоопределение“ (LVV) на досегашния премиер Албин Курти печели 48 места в 120-местния парламент на Косово. След него се подреждат дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) с 24 места, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) с 20 места и коалицията около десния Алианс за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай, АБК – ИНИЦИАТИВА (AAK – NISMA), с 8 места.

В косовския парламент 20 места са гарантирани за малцинствените общности – сърби, турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани – без значение дали преминават прага от 5 процента за влизане в него. От тях 10, най-голям брой, са запазени за етническите сърби в страната.

Най-голямата партия на косовските сърби – „Сръбска листа“ – получава 9 от запазените 10 места. Последното, десето място за сръбската общност, се заема от партията на министъра на общностите и завръщането в досегашното правителство на Косово Ненад Рашич – гражданската инициатива „За свобода, справедливост и оцеляване“ (GI SPO).

От резултатите следва, че нито една партия няма да може самостоятелно да състави правителство, а за новата изпълнителна власт в страната ще трябва да се формира коалиция, отбелязва албанската редакция на Радио Свободна Европа.

Източник: БТА