Свят
Американски съдия отмени изслушване по делото за депортациите на Тръмп след решение на Върховния съд

Американски съдия отмени насроченото за днес изслушване за това дали ще наложи по-дългосрочна забрана на президента Доналд Тръмп да депортира венецуелци по силата на използван само във военни времена закон от 1798 г., позовавайки се на решението на Върховния съд на САЩ, с което беше отменена временната забрана за такива депортации, предаде Ройтерс.
На 15 март Тръмп задейства ускорените депортации, позовавайки се на Закона за пришълците от вражески държави (Alien Enemies Act) от 1798 г.
Върховният съд снощи одобри искането на администрацията до края на съдебния процес да бъде прекратено действието на заповедта на вашингтонския окръжен съдия Джеймс Босбърг от 15 март, с която временно бяха блокирани ускорените депортации по силата на закона от 1798 г. Неподписаното решение с 5 срещу 4 гласа беше подкрепено от консервативните съдии.
С прекратяването на временните заповеди за забрана на такива депортации, издадени на 15 март и на 28 март и с продължителност от две седмици, Върховният съд също така каза, че задържаните лица е трябвало да оспорват депортациите си в Тексас, където са били затворени, а не във Вашингтон.
В кратко писмено разпореждане от днес Босбърг поиска адвокатите на задържаните венецуелски мигранти да го уведомят до 16 април дали възнамеряват да продължат с искането си за по-дългосрочно предварително съдебно разпореждане.
Адвокатите от неправителствената организация „Американски съюз за граждански свободи“, които представляват мигрантите, не отговориха веднага на молбата за коментар.
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
Унгарската армия се появи в сърцето на Африка

Войници от Унгария и Чад скоро ще проведат съвместно военно учение в района на Сахел, съобщи Министерството на отбраната в Будапеща. Според изявление на ведомството целта е да се подобрят възможностите и сътрудничеството за борба срещу тероризма и нелегалната миграция, а Унгария винаги помага за ограничаване на двете явления в сътрудничество със страните от региона, предаде унгарската новинарска агенция МТИ.
„Междувременно в Нджамена – така започна свой коментар в “Екс” унгарският правителствен комисар, отговорен за координацията на външната политика в региона на юг от Сахара, Ласло Едуард Мате – чадските военни се присъединиха към своите унгарски партньори за началото на ежегодното учение „Флинтлок“ („Кремъчно оръжие“ – бел. ред.) в Кот д’Ивоар, където унгарските войници ще проведат общи учения с чадските си партньори. Двустранното военно сътрудничество напредва“. Правителственият служител приложи и снимки, на които военни от чадската армия се качват на самолет на унгарските ВВС.
Според изявление на Министерството на отбраната, цитирано от унгарския онлайн портал “444.hu”, става дума за съвместно военно учение, организирано за съюзниците от НАТО и техните африкански партньори, което има за цел да развие способности и сътрудничество за борба с тероризма. Съвместните военни учения „Флинтлок“ се организират от Командването за специални операции на Съединените щати от 2005 г. насам. В изявлението на министерството се споменава, че „участващите унгарски военни ще бъдат ментори на чадското подразделение“ и че това е „в съответствие с рамката на стратегическото партньорство, подписано между Унгария и Чад през септември 2024 г.“.
Съответното споразумение беше подписано, когато чадският президент Махамат Идрис Деби Итно пристигна в Будапеща след срещата на високо равнище Китай–Африка в Пекин, за да финализира споразуменията за сътрудничество в областта на сигурността между Чад и Унгария, се съобщава на сайта на премиера на Унгария Виктор Орбан. По-късно същата година унгарското правителство откри служба за хуманитарна помощ и развитие в Чад и отпусна заем за помощ в размер на 200 милиона евро. Като част от постигнатите споразумения Унгария се ангажира да разположи около 100 военнослужещи, които да помогнат за обучението на чадските сили за сигурност. Освен това министърът на отбраната Кристоф Салай-Бобровницки обяви планове за изпращане на допълнителни 200 унгарски войници в подкрепа на усилията за стабилизиране в Сахел – мисия, която получи парламентарно одобрение на 6 ноември 2024 г.
По време на парламентарните дебати опозиционната Демократична коалиция заяви, че не подкрепя инициативата, тъй като тя се прилага извън рамките на НАТО, ООН и ЕС. Представителите на Зелената партия също се обявиха против, заявявайки, че са „пацифисти“ и подкрепят единствено военни мисии в рамките на НАТО. Крайнодясната партия „Йоббик“ се застъпи за изпращане на войски в Чад, считайки това за противодействие на нарастващото влияние на Руската федерация и групата „Вагнер“ в региона. Според представители на „Йоббик“ изпращането на унгарски войници е необходимо и за да се предотврати „изпращането от Москва на милиони африкански имигранти в Стария свят, включително на безброй терористи“, отбелязва унгарското издание “Индекс”.
Първоначално новината за присъствието на унгарски войски в Чад беше съобщена в началото на март от изданието „Малтийз Хералд“. То съобщи, че унгарските войски обучават колегите си от Чад в района, където се срещат границите на страната с Либия и Судан, и са били настанени в бившата френска база в град Фая-Ларжеу в Северен Чад. Войниците от Хондведшега (Въоръжени сили – унг. ез.) са били разпознати по развяващи се унгарски знамена на пикапите „Тойота“.
Малко по-късно унгарските власти опровергаха информацията като „фалшива новина“. Няколко седмици по-късно обаче беше съобщено официално за присъствието им в Чад. Основният въпрос в медиите, обърнали внимание на унгарското присъствие в сърцето на Африка, е какво правят унгарските войници на 3000 км от родината си.
Някои анализатори твърдят, че Орбан може би се стреми да се присъедини към продължаваща игра за власт в Африка, в чиито рамки великите сили като Русия, Китай, Съединените щати, Индия и ЕС се борят за влияние, отбелязва “Ал Джазира”. Същевременно катарската медия не е убедена дали на малката централноевропейска държава ще ѝ стигнат силите за целта. „Унгарските войски не са особено известни със своите антитерористични операции или сили и нямат предишен опит в региона“, коментира пред медията анализаторът Дан Айзенга от Африканския център за стратегически изследвания.
Унгарското онлайн издание “Телекс” отбелязва, че въпреки предстоящото съвместно военно учение със сили на НАТО Чад се отдръпва от западното военно сътрудничество. Това се вижда например от изтеглянето на 30 януари на всички френски войници, които са били разположени там в продължение на много години. Изданието същевременно отбелязва, че е възможно унгарските сили частично да запълнят образувалата се празнота.
Чад е и важна част от стратегическия коридор от дълбините на Африка до Либия и по-нататък към Европа, който се използва от много мигранти, стремящи се да достигнат ЕС. „Френската стратегия, която е насочена предимно към подкрепа на чадската армия, не отчита икономическото развитие, което е най-важното условие за дългосрочна стабилност. Унгария се ангажира да помага на Чад и в тази област, тъй като единственият начин да се гарантира стабилност и устойчивост, е по-балансиран подход към развитието“, отбелязва унгарският вестник “Модяр Немзет”
Специализираното с Централна Европа англоезично издание “Вишеград Скуеър” смята, че предполагаемите цели на мисията в Чад за „борба с тероризма и контрол на миграцията“ са просто претекст, а основната е подготовката на център за военно разузнаване, при това с прякото участие на сина на Виктор Орбан – Гашпар Орбан. Допълнително медията спекулира, позовавайки се на неназовани източници от НАТО и от съседна на Унгария държава, че след смъртта на Евгени Пригожин и разпадането на „Вагнер“ Русия е загубила известно влияние в Африка, като унгарският център за военно разузнаване би могъл потенциално да обслужва и руски интереси.
Предполагаемо свързаният с руското разузнаване влиятелен канал в социалната мрежа „Телеграм“ „Рибар“ също отбелязва ролята на Гашпар Орбан, който е посещавал Сахел няколко пъти и е осъществил ценни контакти сред чадския елит. Той е развил особено силни отношения с полубрата на президента на Чад Каримо Деби. От 2023 г. Гашпар Орбан активно промотира „африканската програма“ в унгарското правителство и е намерил подкрепа сред депутатите. Официално унгарските войски са в страната, за да се борят с незаконната миграция, но дейността им надхвърля това, отбелязва „Рибар“: „Те участват в операции срещу незаконния добив на злато и си сътрудничат с местните сили за сигурност, а също така използват Чад като трамплин за разширяване на влиянието си в Африка, което би могло да се разшири предвид контактите на Гашпар Орбан“.
Чад не е единственият обект на унгарско внимание в Африка. Будапеща има по-амбициозни планове, обхващащи целия район на Сахел, разпростиращ се от Мавритания на Атлантическия океан до Судан на Червено море, отбелязва руският военен анализатор Александър Лиманский. Чад, разположен в центъра на този „Сахелски пояс“ и поддържащ относителна стабилност, е стратегически важна точка. Критиците на изпращането на мисия в Чад твърдят, че Унгария няма исторически връзки с Чад, нито опит в работата в Африка. Но това има своите предимства: Унгария, за разлика от Франция, няма негативен колониален имидж в очите на африканците. Будапеща стои встрани от традиционното франкофонско и англосаксонско разделение на африканските страни. „Но разбира се, основната движеща сила зад засиленото присъствие на Унгария в Африка са икономическите интереси. Континентът, най-богат на природни ресурси, е много перспективен, включително за инвестиции“, отбелязва експертът.
С икономическото обяснение за унгарското присъствие в Африка е съгласен и ганайският политически анализатор Фидел Амакие Овусу, който говори пред “Дойче Веле”, че Унгария е насочила поглед към Сахел най-вече заради суровините. „Унгария става все по-влиятелна и иска да получи своя справедлив дял от ресурсите на Африка. Златото, кобалтът, литият и други ресурси са важни фактори, които биха могли да притеглят Будапеща към Сахел“, заяви ганайският анализатор.
Унгария увеличава присъствието си в африканските страни като част от своята стратегия за Африка, а Чад е основна част от тази дългосрочна политика, отбелязва онлайн изданието “Ньовекедеш”. „Перлата в короната на унгарския инструментариум за мека сила, програмата „Унгария помага“, предоставя възможност на местните компании да участват в развитието на Чад. Мисията в страната и свързаните с нея икономически възможности се вписват добре в икономическата стратегия на унгарското правителство, по-специално в стратегията за отваряне на износа към Глобалния юг. Една от основните цели е да се отворят нови, развиващи се пазари за унгарските компании, особено в страни със значителен потенциал за растеж и по-слабо присъствие на конкуренти“, отбелязва изданието.
Преподавателят в Националния университет за държавна служба в Будапеща Виктор Маршай, цитиран от “Индекс”, също обяснява с икономически фактори мисията в Чад. Същевременно той смята за „реалистично икономическите ползи да се реализират след повече от 10 години, при това с много упорита, внимателна и задълбочена работа“. Допълнително той изрази мнение, че „би било добре за унгарските въоръжени сили, ако знаят как изглежда една война не само от учебниците – дори ако интензивността на чадската операция е далеч под тази на една симетрична война“.
Унгарското аналитично издание “Еленсил” („Насрещен вятър“) отбелязва, че унгарското правителство обръща засилено внимание на региона на Субсахарска Африка през последните години и възнамерява да присъства активно не само в икономическата, но и в политическата сфера, както и в политиката за сигурност. Военното сътрудничество, предназначено за практическо приложение, не само увеличава международния опит на унгарските военни, но е и сериозен дипломатически жест – такъв, с който Унгария се позиционира като активен строител на мира и сигурността на африканския континент. Този вид участие може да засили позициите на Унгария на международната сцена в дългосрочен план, отбелязва изданието.
Източник: БТА
Свят
Само икономически силен и социално стабилен ЕС може да преодолее предизвикателствата и да гарантира сигурността, каза президентът Румен Радев

Само икономически силен и социално стабилен Европейски съюз може да преодолее предизвикателствата и да гарантира своята сигурност. Това каза президентът Румен Радев пред журналисти във Варшава, където участва в среща на върха на инициативата „Три морета“.
„Военните конфликти около нашия регион изведоха постигането и гарантирането на сигурност като приоритет. Не трябва да забравяме, че фокусът върху свързаност и конкурентност са не по-малко важни за Европейския съюз от превъоръжаването на континента“, посочи президентът.
Румен Радев подчерта, че по време на българското председателство на инициативата в София страната ни е предложила създаването на иновационен фонд, който да ускори сътрудничеството в науката, научните изследвания, иновациите. „Сега виждаме колко е било далновидно това наше предложение, на фона на надпреварата в изкуствения интелект и не само. Постигането на по-добро и равномерно разпределение на научните и изследователски центрове между Западни и Източна Европа е залог за по-голям инвестиционен интерес и ускоряване на икономическото и социално сближаване“, каза президентът.
„За тези десет години инициативата „Три морета“ успя да обедини 13 държави членки на Европейския съюз с обща идея за засилване на социално-икономическото развитие, чрез преодоляването на изоставането в инфраструктурната свързаност – енергийна, транспортна и дигитална. Целесъобразността на тази инициатива се доказа особено по време на последните кризи – Ковид 19, енергийната криза, войната в Украйна. Видя се, че наистина ние имаме нужда от надеждна свързаност“, каза президентът.
Държавният глава подчерта, че страната ни е успяла да постигне значителен икономически ефект от участието си в тази инициатива и да привлече инвестиции за около 200 млн. евро, давайки за пример модернизацията на пристанище Бургас и инвестициите във ВЕИ мощности. Според Румен Радев предложението на страната ни Гърция да се присъедини към инициативата също е засилило нашата роля и ще донесе допълнителни ползи.
Президентът Румен Радев ще участва днес в 10-ата Среща на върха на инициативата „Три морета“ във Варшава, Полша. Румен Радев пристигна вчера на двудневно посещение в страната. Той взе участие и в бизнес форум, съпътстващ инициативата.
/ГГ/
Източник: БТА
Свят
Изключително важно е да работим по-активно с нашите стратегически партньори, заяви Румен Радев на бизнес форум във Варшава

Изключително важно за нас е да работим по-активно с нашите стратегически партньори и международните финансови институции и да дадем възможност на бизнеса да бъде по-ефективен. Това заяви президентът Румен Радев на бизнес форума във Варшава, който съпътства 10-ата Среща на върха на инициативата „Три морета“.
Държавният глава пристигна вчера в Полша на двудневно посещение. По-късно днес президентът ще участва в 10-ата Среща на върха на инициативата „Три морета“.
Според Радев от решаващо значение е превръщането на политическата воля и говоренето в реални практически резултати.
По думите му през годините инициативата „Три морета“ се разви значително. Инвестиционният фонд на инициативата, макар и недостатъчен, се оказа работещ финансов механизъм, отбеляза Румен Радев. Истинската стойност и визия на инициативата „Три морета“ далеч надхвърлят инфраструктурата, парите и икономиката. Става въпрос за нивото на амбиция за бъдещето на нашия регион и на Европа, за развитието на доверието и сътрудничеството, каза президентът.
На четвъртата среща на високо равнище на инициативата на 5 и 6 юни 2019 г. в Любляна, Словения, е взето решение за учредяването на международен инвестиционен фонд в подкрепа на реализирането на приоритетните проекти в региона на страните от инициативата, припомня БТА.
Кой би могъл да си помисли преди десет години, когато инициативата беше създадена, че Европа ще бъде изправена пред такива предизвикателства като Ковид-19, енергийната криза, войната в Украйна – всички те разкриват изключителната необходимост от много по-добра свързаност, транспортна, енергийна, цифрова и силно регионално сътрудничество, които са основните стълбове на инициативата, коментира държавният глава.
По време на срещата на върха в София през 2021 г. като домакини предложихме създаването на фонд за иновации на инициативата, защото трябва да преодолеем разпокъсаността и да засилим свързаността в областта на науката, изследванията, образованието и иновациите. Аз съм много доволен, че този фонд най-накрая беше създаден, защото днес виждаме надпреварата в областта на изкуствения интелект, която е от жизненоважно значение за нашия икономически растеж и бъдеще, каза още Румен Радев.
Източник: БТА
-
Святпреди 1 седмица
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер
-
Обществопреди 1 седмица
Жена загина при пожар в Бургаско, друга се обгази в София от забравено ядене в печката
-
Святпреди 1 седмица
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна
-
Бизнеспреди 4 дни
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Спортпреди 1 седмица
Треньорът на Левски Хулио Веласкес: „Доминирахме във всички аспекти, показахме зрялост“
-
Балканипреди 5 дни
1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение
-
Икономикапреди 1 седмица
Вицепрезидентът на САЩ започва посещение в Индия с акцент върху икономиката и търговията
-
Бизнеспреди 1 седмица
Питър Наваро – човекът зад митническата политика на Тръмп