Американският технологичен гигант „Епъл“ (Apple) е възложил на индийската корпорация „Тата груп“ (Tata Group) поддръжката и ремонта на устройства телефоните „айФон“ (iPhone) и лаптопите „МакБук“ (MacBook) на територията на Индия, предаде Ройтерс, позовавайки се на два източника, запознати с въпроса. Решението е част от разширяващото се партньорство между двете компании и бележи засилващата се роля на Тата във веригата за доставки на Епъл.

Тата вече сглобява смартфони iPhone в три завода в южна Индия – както за местния пазар, така и за износ. Сега компанията поема следпродажбените услуги от индийското поделение на тайванската „Уистрон“ (Wistron). Новите дейности ще се извършват в производствените мощности на „Тата“ в щата Карнатака.

Пазарът за ремонтни услуги в Индия, която е вторият по големина пазар на смартфони в света, расте бързо. По данни на „Кънтърпойнт рисърч“ (Counterpoint Research), през 2024 г. в страната са били продадени около 11 милиона устройства „айФон“, при дял на Епъл от 7 на сто – в сравнение с едва 1 на сто през 2020 г.

Новият договор е ясен знак за доверието на „Епъл“ в „Тата“ и може да подготви почвата за продажбата на официално рециклирани устройства в Индия, каквато практика компанията вече има в САЩ, отбелязва Прабху Рам от „Сайбърмедиа рисърч“ (Cybermedia Research).

Официалните сервизни центрове на Епъл в Индия ще продължат да извършват основни ремонти, но по-сложните случаи ще се поемат от базата на „Тата“. „Уистрон“ ще продължи да обслужва други клиенти, с изключение на Епъл, потвърждава един от източниците.

Решението идва на фона на планирани нови мита от страна на американския президент Доналд Тръмп върху китайския внос, което прави Индия все по-важен производствен хъб за „Епъл“. Според главния изпълнителен директор Тим Кук, повечето устройства „айФон“, продавани в САЩ през тримесечието до юни, ще бъдат произведени именно в Индия.

Икономистът Недялка Петрова експериментира с отглеждане на шафран в Смолянско като пример за подходяща земеделска култура за Родопите. Стартиращият бизнес с отглеждане на скъпия минзухар е част от проект по време на организираната през 2024 г. Академията за начинаещи предприемачи BASE в родопския град. Замисълът е да се покаже на местните фермери, че шафранът е подходяща земеделска култура за Родопите и може да бъде успешен бизнес, заяви пред БТА Недялка Петрова.

Освен скъпото близалце на ценния минзухар, почти всички части на растението могат да се влагат в хранителни продукти и дори в ракия, обяснява Петрова. Тя отглежда шафран в друга област на страната с равнинен терен, но е категорична, че и условията в Родопите са подходящи. Инвестицията в отглеждане на шафран се възстановява на четвъртата година, когато засадената площ с луковици се увеличава тройно, според икономиста. Нейни изчисления показват, че разходите за отглеждането през тези години са минимални, а най-голямото вложение е в началото в покупката на луковиците. През следващите 3 години се образуват още малки луковици, които се използват за разсаждане на нови терени. Растението изисква почва, която се оттича, за да не загние луковицата, споделя опита си Недялка Петрова. На четвъртата година е най-изобилен добивът от самия минзухар, който цъфти през октомври-ноември.

Шафранът се използва като подправка не само в сладкарството, но и в хлебопроизводството, както и в други ястия, посочи Петрова. Нейният бизнес план залага на продажба на близалцата от цвета, които представляват подправката, но и на влагане на тичинки, венчелистчета и други части от растението в различни хранителни продукти. Празнични питки, сладки, ракия с шафран са част от успешните експерименти на икономиста при оползотворяването на редкия минзухар. По думите й най-сигурната печалба може да бъде от продажбата на луковици в началния етап. Като потребители на продуктите се разчита на заведения, ресторанти, готвачи, производители на козметика и на бъдещи шафранови фермери. „Това са родопските златни нишки, а в отделни ферми в Смолянско вече доказват успешния бизнес модел на отглеждането на шафран“, категорична е Недялка Петрова.

Резултатите от новото национално проучване за нивото на дигитализация в България, реализирано съвместно от „Сименс България“ (Siemens) и Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), ще бъдат представени от 10:00 ч. на 17 юни в офиса на ГБИТК в София, съобщиха организаторите на медийното събитие.
 
Резултатите ще бъдат представени от д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на „Сименс“ за България, Република Северна Македония и Украйна, и Соня Миклай, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара.

Изследването обхваща мнението на близо 100 компании от различни сектори и разкрива ключови тенденции, предизвикателства и възможности по пътя на дигиталната трансформация у нас.

Дигитализацията се утвърждава като основен двигател на растежа, устойчивостта и иновациите в съвременния свят. В динамичната и силно конкурентна среда, в която оперира българският бизнес, способността да се адаптираш към новите технологии е не просто предимство – тя е решаваща за бъдещето, посочват от „Сименс България“ и ГБИТК.