Европа
Албания и ЕС – нов шанс за българската външна политика

Утре в Брюксел ще се проведе първият Европейски форум по въпросите на разширяването. Двадесет години след най-голямото разширяване в историята на Европейския съюз през май 2004, привличането на нови страни към европейската идея, продължава да бъде ключова инвестиция в дългосрочната сигурност, мир, стабилност и устойчив просперитет в Европа.
Завръщането на войната на европейския континент даде нов тласък на политиката на разширяване. Европейските политици са на мнение, че колкото по-голям и по-силен е Европейският съюз, толкова по-голям е шансът му за справяне с глобалните предизвикателства.Новата Европейска Комисия е силно ангажирана да работи със страните кандидатки, за да им помогне в подготовката за присъединяване. Тази заявка е не само на думи, но е заложена и в предстоящия 7-годишен бюджет на Европейския съюз.
На 18 ноември 2025 г., на първия по рода си Форум за разширяване на ЕС, ще стане ясно дали перспективата за по-голям Съюз е постижима. Това е първото по рода си събитие, предаващо ключовото послание на Европейската комисия, че „Разширяването на ЕС ще се случи – рано или късно – и институциите на Европейския съюз, националните органи и всички заинтересовани страни трябва да бъдат готови“.
Миналата седмица председателят на Европейския парламент Урсула фон дер Лаен представи пред евродепутатите в Брюксел новата Мултинационална финансова рамка за периода от 2028 до 2034 г. За инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество на ЕС нарече „Глобална Европа“, Комисията предлага 75% увеличение на средствата, спрямо миналият финансов период. Почти една четвърт от общия бюджет по този стълб е предназначени за политиките по Разширяване и Източно съседство. Предвидените средства по тази мярка ще нарастват прогресивно всяка година. От 4 милиона и 800 хиляди през 2028 г. до 7 милиона и 300 хиляди евро. А общият размер на средствата е 42 милиона и 500 хиляди за целият 7-годишен финансов период.
„За да засилим сътрудничеството си с трети страни, чрез нови споразумения, които ще подсилят нашата енергийна сигурност, достъпът ни до критични суровини, управление на миграцията, нашата глобална конкурентоспособност и от съществено значение е да подкрепим Украйна, Молдова и Западните Балкани в техния път към членство в Европейския съвет.“
„Разширяването на Европейския съюз е политически приоритет на новата Европейска Комисия, но и геополитическа инвестиция“. С тези думи Върховният председател на Европейския съюз за външна политика Кая Калас започна представянето на годишния Пакет относно разширяването на Съюза. Документът дава подробна оценка на актуалното състояние и напредъка, постигнат от страните кандидатки по пътя им към присъединяване към Европейския съюз през последните дванадесет месеца.
„Руската пълномащабна война в Украйна и геополитическите промени правят въпроса за разширяването много ясен. Разширяването на Европейския съюз не е просто добре да се случи, то е необходимо. Ако искаме да бъдем по-силен играч на международната сцена. Шансовете за разширяване на Съюза не идват често, но тази възможност е отворена сега и трябва да я използваме. В същото време ние не правим компромиси и не предлагаме преки пътища. Присъединяването към Европейския съюз остава справедлив, строг и основан на заслугите процес. Целта, новите страни-кандидатки да се присъединят към Съюза през 2030 г., сега е реалистична.“, заяви Кая Калас.
Европейската Комисия дава положителни оценки за напредъка на Албания, Молдова, Черна гора и Украйна. За Сърбия, Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина и Турция перспективата е смесена, а за Грузия – отрицателна. Най-напреднала в процеса по присъединяване към Европейския съюз е Черна Гора. А Албания е страната, която показва „безпрецедентен напредък“, изтъкна Еврокомисарят по разширяването Марта Кос. „5 от 6 преговорни клъстера са вече отворени, като предстои още един да бъде отворен този ноември. И този изключителен резултат е признание за ясния политически ангажимент на Албания и категоричните европейски стремежи на албанското общество. 91% от гражданите на Албания подкрепят европейското членство и това е най-високият процент сред всички страни кандидатки.“
След представянето на доклада в Комисията, той беше дискутиран и в Европарламента. Пред европейските депутати от Комисията по външни работи еврокомисарят по разширяването Марта Кос, заяви, че „съгласуването на външната политика на страните-кандидатки с тази на Европейския съюз е фундаментална част от процеса по присъединяване. Тя показва изборът им да гледат на света по начина, по който го прави Европейския съюз“.
Докладчикът за Албания от парламентарната комисия по външна политика Андреас Шидър, наблегна на огромния ентусиазъм на страната да постигне целите до 2027 г. Тя трябва не само да приеме около 500 нови закона, но те трябва да заработят и в действителност, подчерта Шидър. „Има много въпроси като организираната престъпност, борбата с корупцията, където албанците постигнаха много. Към тях искам да добавя социалната и здравна грижа, както и икономическия въпрос. Съвсем наскоро Албания беше интегрирана към Единната зона за плащания в Европа – Европейският съюз за парични преводи. Това е много важно не само за албанската диаспора, но и за всички икономически отношения със страните.“
Албания получи статут на кандидатка през юни 2014 г. и официално започна преговори за членство през юли 2022 г. Въпреки че страната има амбицията да се присъедини до около 2030 г., това остава ориентир, а не гарантиран срок — окончателното присъединяване ще зависи от множество условия – не само от нейното представяне, но и от окончателното решение на Европейския съюз.
Пред България стои рядката възможност да бъде активен двигател в европейския път на Албания, стъпвайки върху естественото доверие и близост между двата народа. Ако София умее да използва този момент, ползите от разширяването ще бъдат не само геополитически, но и реални – за благоденствието на хората и качеството на живот в Балканския регион.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Благосъстояние или война

Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че “меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната.
“Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, заяви през март тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя представи план за превъоръжаване на ЕС на стойност 800 милиарда евро в следващите пет години, от които 150 милиарда евро са заеми за оръжие. Средствата трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана.
Внушителната финансова рамка на разходите за отбрана сериозно ще утежни националните дългове, които в някои от страните вече са достигнали 80 процента от БВП. Управляващите са притиснати да избират между социални системи и отбрана – дошло е време, в което пенсии и социални плащания ще бъдат орязвани за сметка на сигурност, предупреди Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“.
Дали война, или социални помощи? И двете. Заради колективната сигурност са необходими компромиси. Увеличаването на военните разходи и поддържането на адекватна система за социална защита може да стане като се оптимизират публичните разходи. Има много резерви за това, категоричен е проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН и университетски преподавател.
„Изтласкването“ и балансирането на разходите зависи от степента на развитие на икономиките. У нас промишленото производство за септември е с отрицателен ръст от минус 5,5% на годишна база. И нещата се задълбочават в тази посока. Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи, за да се увеличат разходите за въоръжаване? Недопустимо е да се реже там, където и без това има недостиг, смята Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси. Дилемите по темата “Благосъстояние и война” остават, продължават и дебатите по тях.
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Благосъстояние или война

Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че “меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната.
“Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, заяви през март тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя представи план за превъоръжаване на ЕС на стойност 800 милиарда евро в следващите пет години, от които 150 милиарда евро са заеми за оръжие. Средствата трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана.
Внушителната финансова рамка на разходите за отбрана сериозно ще утежни националните дългове, които в някои от страните вече са достигнали 80 процента от БВП. Управляващите са притиснати да избират между социални системи и отбрана – дошло е време, в което пенсии и социални плащания ще бъдат орязвани за сметка на сигурност, предупреди Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“.
Дали война, или социални помощи? И двете. Заради колективната сигурност са необходими компромиси. Увеличаването на военните разходи и поддържането на адекватна система за социална защита може да стане като се оптимизират публичните разходи. Има много резерви за това, категоричен е проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН и университетски преподавател.
„Изтласкването“ и балансирането на разходите зависи от степента на развитие на икономиките. У нас промишленото производство за септември е с отрицателен ръст от минус 5,5% на годишна база. И нещата се задълбочават в тази посока. Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи, за да се увеличат разходите за въоръжаване? Недопустимо е да се реже там, където и без това има недостиг, смята Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси. Дилемите по темата “Благосъстояние и война” остават, продължават и дебатите по тях.
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Съдът на ЕС: Сключени в чужбина еднополови бракове се признават и в страните, където не са законни

Снимка Архив
Страните от Европейския съюз трябва да признават еднополовите бракове, сключени между граждани на ЕС в друга държава членка на блока, постанови Съдът на ЕС, цитиран от Ройтерс.
Съдът каза, че Полша не е в правото си да не признава брака между двама полски граждани, сключен в Германия, въпреки че полската държава не разрешава еднополови бракове.
„Отказът да бъде признат брак между двама граждани на ЕС противоречи на европейските закони, защото нарушава свободата и правото на уважение на личния и семейния живот“, заяви съдът, цитиран и от БТА.
Магистратите разясняват, че правата на двойката от Полша съгласно европейското законодателство са били нарушени, след като бракът им не е бил признат в Полша, а те са упражнили правото си като граждани на ЕС да се преместят в друга държава членка и да създадат семейство там, предаде ДПА.
Съдът обаче подчерта, че решението „не изисква въвеждането на брак между лица от един и същи пол в националното законодателство“, но задължава всички държави членки да разполагат с процедура за признаване на еднополови бракове.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
