Динамиката на геополитическите процеси, архитектурата на сигурност, конкурентоспособността на европейската икономика и енергийната сигурност бяха част от акцентите, които открои държавният глава Румен Радев по време на участието си в десетото годишно издание на Делфийския икономически форум в Делфи, Гърция. 

Събитието събира държавни и правителствени ръководители, представители на академичните среди, на бизнеса и неправителствения сектор, които обсъждат перспективите за устойчиво развитие и конкурентоспособност в условия на преплитащи се кризи. Президентът Румен Радев направи изказване пред участниците на форума и проведе редица срещи с държавни ръководителите, представители на институции и бизнеса. 

Сътрудничество

Всяка държава на Балканите има своя гледна точка към историята, но един от най-важните исторически уроци е, че след векове на съперничества и противоречия, най-накрая сме осъзнали, че сътрудничеството е много по-добър избор от войните, отбеляза българският президент при откриването на форума. 

Европа може да се справи с предизвикателствата и да укрепи позициите си в силно оспорван свят, ако признае значимостта на проблемите, повиши нивото си на амбиции и предприеме конкретни действия, като излезе от зоната си на комфорт, смята президентът. 

Динамика на геополитическите процеси

В изказването си на 9 април Румен Радев подчерта, че динамиката на геополитическите процеси става все по-висока, руши се архитектурата на международната сигурност, разпадат се установени бизнес модели, наложените нови мита разтърсват пазарите. Според държавния глава стагнацията засяга водещи европейски икономики, което, според него, прави изключително трудно прогнозирането на бъдещето.

Това поставя и въпроса за нивото на амбиции на Европа как да се справи с тези предизвикателства и да осмисли редица ключови области за своето бъдеще, посочи президентът. Като такива Румен Радев открои сигурността, геополитическото позициониране, конкурентоспособността на европейската икономика, капиталовия пазар, енергетиката, иновациите и изкуствения интелект и европейското единство.

Намиране на отговори

Държавният глава призова за отговор как Европа е допуснала да изостане в иновациите и технологиите; как е допуснала да изпадне в енергийна криза и защо цената на енергията е няколко пъти по-ниска в САЩ и Китай; защо ЕС не е в състояние да взима бързо решения; можело ли е да бъде предотвратена войната в Украйна; защо Русия произвежда четири пъти повече муниции от НАТО, както е подчертал генералният секретар на Алианса, въпреки огромното си икономическо превъзходство; защо Русия продължава да напредва на бойното поле в Украйна, въпреки колосалната финансова и военна помощ за Украйна.

Отбранителни способности

Според държавния глава каквито и да са отговорите, ЕС се нуждае от военна сила и целенасочен подход за вземане на решения в този турбулентен свят. „Трябва да си даваме и сметка, че само натрупването на оръжие не води автоматично до отбранителни способности. Нуждаем се на първо място от ясна политическа визия и обща отбранителна стратегия“, подчерта Румен Радев. Като предизвикателства президентът открои обединяването на фрагментираната европейска отбранителна индустрия и убеждаването на европейските граждани, че инвестициите в сигурността са оправдани.

Държавният глава посочи също така, че постигането от ЕС на стратегическа автономия ще изисква и време, и ресурси, а сигурността на Европа продължава да е зависима от трансатлантическата връзка, която следва да продължи да се развива. „Наша обща задача днес е прекратяването на кръвопролитието в Украйна и уверено да поемем по пътя към постигането на устойчив и дълготраен мир, без да губим повече историческо време“, заяви президентът и добави, че изходът от тези общи усилия има пряко отношение както към новата архитектура на сигурността, така и към нашето икономическо развитие и конкурентоспособност.

Енергийна сигурност 

Като друг стълб на стратегическата автономия на Европа държавният глава открои енергийната сигурност и свързаността – области, в които, по думите му, България и Гърция продължават да се утвърждават като пример за отлично сътрудничество. Румен Радев посочи газовия интерконектор, плаващия терминал за втечнен газ край Александруполис, високоволтовата електрическа връзка „Марица Изток –Неа Санта“, вертикалния газов коридор, чието изграждане на българска територия започна този месец, проекта за създаване на петролопровод от Александруполис до Бургас, като допринасящи за енергийната сигурност и диверсификация на целия регион.

Държавният глава отбеляза като перспективни сфери на партньорството между България и Гърция производството и съхранението на енергия от възобновяеми източници, тъй като южната ни съседка има възможност за производство на голямо количество енергия от соларни мощности, а България – високопланински язовири и възможности за развитието на ПАВЕЦ мощности за тяхното съхранение. Румен Радев подчерта и перспективата за съвместно сътрудничество в създаването на големи центрове за данни и гигафабрики за изкуствен интелект.

Срещи и разговори

В рамките на форума държавният глава Румен Радев проведе среща със своя гръцки колега Константинос Тасулас. Двамата държавни глави се обединиха около мнението, че България и Гърция споделят обща мисия да укрепват стабилността на Балканите. 

България и Гърция днес са пример за стратегическо партньорство, което може да бъде модел за развитие и на нашите съседи на Балканите, подчерта Румен Радев. Българският държавен глава изрази признателността си към своя гръцки колега за подкрепата, която получи страната ни за присъединяването си към Шенгенското сухопътно пространство и подчерта, че това на свой ред ще допринесе за последващо нарастване на обмена на хора, стоки и услуги.

По време на срещата Константинос Тасулас подчерта значението за гръцката страна на постигането на двустранно споразумение за водите на река Арда във връзка с предстоящия в Гърция напоителен сезон. Президентът Радев изрази готовността на България да подходи конструктивно към този въпрос в дух на стратегическите отношения между двете държави и зачитането на техните интереси.

Президентът Радев разговаря и с генералния секретар на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество Матиас Корман. 

Държавният глава подчерта, че присъединяването на България към ОИСР е ключова външнополитическа цел за страната ни, за постигането на която последователно работят всички отговорни институции. България вече е изпълнила 11 от предвидените 25 прегледа по присъединяването към ОИСР и работи за успешното приключване на останалите до края на годината. 

Генералният секретар Матиас Корман заяви от своя страна, че споделя оценката за добрия напредък на България и отбеляза, че и трите страни-членки на ЕС, кандидатстващи за членство в ОИСР, имат възможност да финализират своите прегледи до края на годината. Той потвърди, че секретариатът на ОИСР ще продължи да подкрепя в рамките на своите възможности държавите, кандидатстващи за членство. 

Източник: БТА