Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) отбеляза 30-годишината си на събитие в София. Юбилейната за организацията година започна през месец юни и ще продължи до юни 2026 г.

За празника през погледа на свои председатели и с архивни кадри БАИТ показа дейността си с филм, който проследи 30 години от историята на българската ИТ индустрия в 37 минути. В него браншът сподели за своите постижения, за битките си, за развитието си. Филмът започна с началото – как 6 управители на фирми, пренебрегвайки егото си, основават асоциацията.

„Всяко ново поколение ИТ специалисти, които идват да работят в сферата на информационните технологии, трябва да знаят, че стъпват върху постиженията на поколения преди тях и са длъжни да поемат щафетата и да я предадат нататък“, отбеляза изпълнителният директор на БАИТ Весела Калъчева.

Всички 12 председатели през годините бяха наградени с плакети за техния принос в развитието на БАИТ. Първоначално техният мандат е бил една година, а впоследствие е бил увеличен на две и две по две. Това са Николай Илиев, Йордан Кисьов, Милчо Боров, Васил Христович, Васил Василев, Златко Златков, Боян Бойчев, Теодор Захов, Петър Иванов, Огнян Траянов, Светозар Илиев, Ирина Радоева. 

Най-трудното за всеки от председателите е било да постига и поддържа баланса между общия браншови интерес и частния интерес, и да отстоява принципни позиции, дори ако те могат да се окажат в ущърб на собствената му компания. За това се иска ценностна система, много кураж и достойнство, посочи Весела Калъчева при награждаването.

Настоящият председател Ирина Радоева, която даде интервю за БТА по повод кръглата годишнина, е първата дама, начело на организацията. Тя разряза и тортата за събитието, а първото парче отиде символично при първия председател на БАИТ Николай Илиев.

Източник: БТА

Бъдещето на глобалните финанси неизбежно ще бъде дигитално, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които продължават във Вашингтон. 

Финансовата система винаги е била сред първите, които възприемат технологични иновации – от телеграфа и интернет до блокчейните днес, отбеляза Георгиева.

„Виждаме бързо разрастване на дигиталните активи. Криптовалутите вече представляват около 7 процента от активите в САЩ, достигайки пазарна стойност от 4 трилиона долара“, подчерта тя бързото развитие на дигиталните активи, припомняйки, че през 2010 г. един биткойн е струвал едва 1 цент, а днес е водещ в криптосектора.

Управляващият директор на МВФ обърна особено внимание на бързия растеж на стейбълкойните – обезпечени дигитални активи, чийто пазар към момента възлиза на около 300 милиарда долара. „Скоростта на разрастване на стейбълкойните надминава тази на традиционните криптоактиви в началните им години“, посочи тя. 

Същевременно се наблюдава засилено внимание към регулирането на стейбълкойните и на дигиталните финанси като цяло, макар и все още в начален етап. Различните регулаторни режими все още не са хармонизирани, така че има реален риск от фрагментация. Това е и най-големият риск наред с възможното объркване сред потребителите, според ръководителя на МВФ.

„Необходима е координирана международна регулаторна рамка, която да осигури стабилността, сигурността и ползите за потребителите – домакинства, бизнес и институции“, подчерта Георгиева.

Основното текущо приложение на стейбълкойните, което ще ги направи наистина интересни, е възможността за трансгранично прехвърляне на пари, заяви президентът на Световната банка Аджай Банга.

„За мен финансовото включване е най-важно – то не се свежда само до това да получаваш по-бързо, по-евтино и по-лесно парите от преводи или плащания между малки и средни предприятия. Това е важно, но още по-важно е какво можеш да направиш с тези знания и възможности“, посочи той.

Според него за истинското финансово включване е необходимо наличието на възможност за достъп до банковата система, което да позволи изграждането на кредитна и застрахователна история.

„Стейбълкойните могат да бъдат ключовият инструмент, който значително ще подобри този процес и ще направи финансовото включване по-достъпно и ефективно“, заключи Банга.

Източник: БТА

Темите за развитието на умните градове и взаимодействието между технологиите и обществото бяха обсъдени в рамките на шестото издание на форума „Тех парк токс“. Събитието се състоя в „София тех парк“ тази вечер.

Изкуственият интелект постепенно променя начина, по който възприемаме технологиите и взаимодействаме с градската среда. Това стана известно по време на дискусия с участието на проф. Симеон Стоянов, директор „Бизнес развитие“ на суперкомпютъра Discoverer в България и част от ръководството на първата българска AI фабрика – BRAIN++, Радостин Митков, изследовател в институт GATE към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Калин Стоев – ръководител „Научноизследователска и развойна дейност“ в компанията MYX.

Проф. Стоянов подчерта, че често бъркаме понятията „умен“ и „автоматизиран“ град. „Това, което наричаме умно земеделие или умна къща, в повечето случаи представлява автоматизация – изпълнение на предварително зададени процеси, без възможност за учене и адаптация. Истинската интелигентност идва с развитието на изкуствения интелект и машинното обучение“, отбеляза той.

По думите му, именно AI технологиите позволяват изграждането на „умни автоматизации“, които се адаптират към реални ситуации, оптимизират процеси и откриват възможности, недостъпни за човешкото око. „Суперкомпютрите като Discoverer не само предоставят огромна изчислителна мощност, но и позволяват съхранение и анализ на големи обеми данни, които подпомагат научните и градските иновации“, допълни проф. Стоянов.

Във втората част на разговора Радостин Митков от GATE представи работата на института по създаване на цифров двойник на София – дигитална реплика на града, която се използва за анализ и симулации. „Чрез тези модели можем да изследваме движението на въздушните маси, разпространението на замърсители и влиянието на високите сгради върху градската среда. Така се тестват решения в дигитална среда, преди да се приложат реално“, обясни той.

Митков посочи, че подобни симулации вече се използват в редица световни градове като Лондон и Сеул, а екипът на GATE наскоро е отличен с международна награда именно за проекта „Цифров двойник на София“.

В заключение Калин Стоев от MYX представи разработките на компанията в областта на фотограметрията и дигиталните двойници за телекомуникационна инфраструктура. „Чрез заснемане с дронове и обработка на изображения ние създаваме точни 3D копия на реални обекти – телекомуникационни кули, сгради и съоръжения. Това улеснява операторите в управлението и поддръжката на техните мрежи“, посочи Стоев.

И тримата експерти се обединиха около тезата, че данните са новото „гориво“ на дигиталната трансформация, а достъпът до отворени и качествени данни е ключов за развитието на умните градове и приложенията на изкуствения интелект в реалния живот.

Източник: БТА