Миналата седмица папа Лъв Четиринадесети предложи посредничеството на Светия престол в разрешаването на конфликтите по света, като де факто отвори вратите на Ватикана за враждуващите страни по света, припомня АНСА.

На 20 май италианският премиер Джорджа Мелони разговаря по телефона с Лъв Четиринадесети, като това беше вторият й телефонен разговор с него в рамките на няколко дни. По време на него папата потвърди пред Мелони желанието на Ватикана да бъде домакин на преговори за мир между Москва и Киев, припомня АНСА.

Този телефонен разговор последва видеоконферентния разговор на италианския премиер с лидерите на САЩ, Украйна и на няколко европейски страни, проведен на 19 май и последвал на свой ред телефонния разговор на президентите на Русия и на САЩ, проведен в същия ден. По време на видеоконферентния телефонен разговор Тръмп информира останалите лидери за това какво си е говорил по телефона с руския президент. А Мелони, според АНСА, е била натоварена със задачата да провери дали Светият престол е готов да бъде домакин на преговори между Русия и Украйна.

По време на разговора с папа Лъв Четиринадесети Мелони е получила уверения от него за готовността на Ватикана да подслони разговори за край на войната в Украйна и му е благодарила за неговия неуморен ангажимент за постигане на мир. След това тя е провела телефонен разговор с лидерите на Украйна, Франция, Германия, Великобритания, Финландия и Европейската комисия и те са се договорили да се поддържа тясна координация между партньорите преди нов кръг от преговори за прекратяване на войната в Украйна.

На 20 май говорителят на Кремъл Дмитрий Песков благодари на папа Лъв Четиринадесети за предложението му за провеждане на преговори във Ватикана за постигане на споразумение за мир в Украйна, предаде АНСА. Той обаче допълни, че все още няма конкретни решения относно това къде да се проведат евентуални бъдещи преговори за постигане на мир.

Ден след това пак говорителят на Кремъл заяви, че Русия все още не е получила никакво официално предложение от Ватикана за възможно посредничество относно конфликта в Украйна. Песков обаче добави, че Русия приветства готовността и усилията на всички страни, които искат да допринесат за намиране на бързо решение на войната, припомня АНСА

На 22 май американският в. „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че още на 19 май Доналд Тръмп е заявил на европейските лидери, с които е провел видеоконферентен разговор тогава, че следващите преговори между руснаците и украинците ще бъдат във Ватикана.

Пак на 22 май президентът на Финландия Александър Стуб заяви, че още през следващата седмица между руснаците и украинците, но също и с участието на американците и европейците, може да има техническа среща във Ватикана, припомня Франс прес.

На 23 май руският външен министър Сергей Лавров обаче изрази съмнения дали Ватиканът би бил подходящо място за провеждане на втора руско-украинска среща след първата, провела се в Истанбул на 16 май, припомнят световните агенции, сред които Ройтерс и Франс прес. Според Лавров ако преговорите бъдат Ватикана, то това ще означава, че на католическа земя две православни държави ще обсъждат разнородни въпроси, включително такива, касаещи и православието. Лавров дори намекна, че идеята Ватиканът да е домакин на преговори между Русия и Украйна не е много реалистична и че не трябва да се хаби излишно време за мислене в тази насока. „Представете си Ватикана като място на провеждане на преговори. Няма да е  много елегантно, бих казал, православни страни да трябва да обсъждат на католическа земя въпроси, свързани с премахването на първопричините на конфликта“, каза Лавров и напомни, че една от първопричините на конфликта, според Москва, е курсът на Киев за ликвидация на Украинската православна църква. Лавров добави, че самият Ватикан не би се чувствал много комфортно, ако трябва да бъде домакин на подобни преговори.

Непосредствено след видеоконферентния разговор между Тръмп и европейски лидери на 19 май, последвал телефонния разговор на Тръмп с Путин, украинският президент Зеленски между впрочем също спомена за „варианта Ватикан“. Той каза, че Киев и неговите партньори обмислят организирането на среща на лидерите на Украйна, Русия, САЩ, страни от Европейския съюз и Великобритания като част от усилията за прекратяване на войната на Москва в Украйна, предаде Ройтерс. Украинският лидер добави, че се надява срещата да се състои възможно най-скоро и че не е изключено неин домакин да бъде Турция, Ватиканът или Швейцария, припомня Ройтерс.

На 22 май началникът на канцеларията на Зеленски – Андрий Ермак,  пък заяви, че Швейцария е потвърдила също желанието и да приеме бъдещи преговори за мир между Русия и Украйна. Тази готовност е била изразена от швейцарската страна по време на телефонен разговор на Ермак с началника на отдела по международна сигурност към министерството на външните работи на Швейцария Габриел Люшингер, припомня Франс прес.

Москва и Киев проведоха преговори в двореца „Долмабахче“ в Истанбул  на 16 май. Срещата тогава продължи едва два часа и не доведе до съгласие за прекратяване на огъня или до друг голям пробив.  Единственото конкретно нещо от нея беше, че двете страни се договориха на размяна на военнопленници и затворници по схемата 1000 срещу 1000, преди да обмислят продължаване на разговорите. Размята започна да се осъществява на 23 май, припомня Франс прес.

В предимно телефонната дипломация през изминалата седмица Ватиканът се споменаваше най-често като евентуално място на бъдещи преговори между украинците и руснаците, следван от Швейцария и Турция.

Възраженията на Лавров относно преговори във Ватикана не означават на този етап, че в крайна сметка разговори там няма да има. Но дори и Ватиканът да не бъде домакин на преговори за намиране на изход от конфликта в Украйна, то честото споменаване на името му в този контекст връща Светия престол отново на преден план на международната сцена, отбелязва Франс прес.

В последните месеци преди смъртта на папа Франциск на 21 април, последвана от конклава, избрал на 8 май американеца Робърт Франсис Превост за нов папа и интронизацията му на 18 май като папа Лъв Четиринадесети, за Ватикана и за заобикалящата го италианска столица Рим се говореше често, но в друг контекст. От 24 декември миналата година във Ватикана тече Юбилейната за Римокатолическата църква година, която ще продължи до 6 януари 2026 г. Това означава, че във Ватикана се стичат богомолци от цял свят.

В периода 24 декември 2024 г. – 5 януари 2025 г. във Ватикана и в Рим бяха отворени няколко Свети врати – първо в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана (на 24 декември 2024 г.), после в римския затвор „Ребибия“ (на 26 декември 2024 г.), след това на 29 декември 2024 г. в архибазиликата „Сан Джовани ин Латерано“ в Рим (на 29 декември 2024 г.), после в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим (на 1 януари 2025 г.) и накрая в базиликата „Сан Паоло фуори ле мура“ (на 5 януари 2025 г.). Светата врата по принцип символизира пътя към спасението и дълбоката връзка на хората с Църквата, се припомня на сайта на Юбилея на Римокатолическата църква.

След тези церемонии, по програма през Юбилейната година във Ватикана се провеждат всеки месец разнородни тематични срещи на върха на богомолци от цял свят. Така например в края на януари имаше среща на върха на всички, които имат отношение към медиите и  комуникациите, а в началото на февруари се проведе среща на върха на въоръжените сили, полицията и силите за сигурност. В средата на февруари имаше среща на върха на творците и на всички, които имат отношение към света на културата. В началото на март имаше среща на върха на всички, които имат отношение към доброволческите дейности. В началото на април се проведе среща на върха на болните и на здравните работници. В края на април имаше среща върха на тийнейджърите, последвана от среща на върха на инвалидите. През май се проведоха срещи на върха на предприемачите, на уличните оркестри и на актьорите в народните тържества, на източните църкви и на братствата. А в края на месеца и началото на юни ще има среща на върха на семействата, децата, предците и възрастните хора.

През месеците до край на Юбилейната за Римокатолическата църква година предстоят още много срещи на върха, сред които на спорта (14 и 15 юни), на правителствата (20-22 юни), на семинаристите (23-24 юни), на епископите (25 юни),  на свещениците (25-27 юни), на младите хора (28 юли-3 август), на дигиталните мисионери и на католическите инфлуенсъри (28-29 юли), на всички, които имат отношение съм правосъдната система (20 септември), на мигрантите (4-5 октомври), на всички, които имат отношение към образованието (27 октомври-2 ноември), на бедните (16 ноември), на хоровете (22-23 ноември) и дори на затворниците (14 декември).

Юбилейната година за Римокатолическата църква освен с тези срещи на върха този път ще остане в историята и с това, че тя започна при един папа – Франциск и ще приключи при друг папа – Лъв Четиринадесети. Това повишава интереса към нея и увеличава притока на богомолци във Ватикана и Рим. Смъртта на папа Франциск почти не наруши графика на проявите от календара на Юбилейната година и ден след погребението му на 26 април, на 27 април във Ватикана 200 000 тийнейджъри присъстваха на планираната за тях среща на върха. Единствено отменена тогава беше церемонията по канонизиране на първия светец от поколението на милениалите  Карло Акутис.

Траурната церемония за папа Франциск и церемонията по интронизацията на папа Лъв Четиринадесети, както и конклавът между тези две събития, логично фокусираха също вниманието на медиите към Ватикана и към заобикалящия го Рим. Двете церемонии, излъчвани на живо по телевизиите, се превърнаха и в повод за истински дипломатически балет. От него най-значимата сцена беше на 26 април преди траурната церемония за папа Франциск, когато президентите на САЩ и на Украйна разговаряха на четири очи насред внушителния интериор на базиликата „Свети Петър“, два месеца след разтърсилия света спор между тях в Овалния кабинет на Белия дом. Снимките от тази среща ще останат със сигурност в историята. Същия ден имаше и други не по-малко знакови срещи. Зеленски се срещна с Мелони в канцеларията на италианските премиери „Палацо Киджи“ в центъра на Рим. Зеленски се срещна и с британския премиер Киър Стармър във „Вила Волконски“ – резиденцията на британските посланици в Рим. Зеленски се срещна и с президента на Франция Еманюел Макрон във „Вила Бонапарт“, в която е дипломатическата мисия на Франция във Ватикана.

Интронизацията на Лъв Четиринадесети също беше повод за не по-малко паметни срещи. Зеленски и американският вицепрезидент Джей Ди Ванс проведоха среща във „Вила Таверна“, която е резиденцията на американските посланици в Рим. Това беше тяхната първа среща след спора между Зеленски и Тръмп в Овалния кабинет на Белия дом, в който активно участваше тогава и Ванс. Новият папа прие поотделно Зеленски и Ванс. По време на тези срещи гостите му връчиха подаръци, наситени със символика. Зеленски подари на папата икона на Богородицата с младенеца, нарисувана върху дървена плоскост от сандък от тежко артилерийско оръжие. Джей Ди Ванс пък подари на Лъв Четиринадесети екземпляри от най-прочутите учения на Свети Агустин „Градът на Бог“ и „За християнската доктрина“ и тениска на футболния отбор „Чикаго беърс“ с името на папата на нея, припомня Асошиейтед прес. После в „Палацо Киджи“ Мелони събра на една маса за разговори Ванс и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, като на тази среща бяха засегнати редица въпроси, от сътрудничеството и търговията до войната в Украйна.

Досега Италия имаше амбицията да се позиционира като протагонист на международната сцена и като мост между двата бряга на Атлантика, между Африка и Европа или между страните от Западна Европа и Близкия изток и Азия. Още в първите си речи новият папа Лъв Четиринадесети също заговори за изграждане на мостове и за нуждата от диалог, припомня АНСА. В допълнение в момент, в който се говори за укрепване на отбраната и сигурността и за превъоръжаване, новият папа отправи призиви да се каже „Да“ на мира и на разоръжаването и  „Не“ на надпреварата във въоръжаването, а също и „Да“ на цялостното развитие и „Не“ на икономиките, които водят до обедняването на народите и на земята. Папата заговори и за диалог между религиите, основан на взаимното уважение и на свободната съвест и съзнание, които са солидната основа на изграждането на мостове.

По отношение на междуцърковния и междурелигиозния диалог не бива да се забравя, че от началото на руската инвазия в Украйна отношенията на Светия престол с руския патриарх Кирил, който е близък поддръжник на Владимир Путин се обтегнаха. Руският патриарх заговори за свещена война, водена от Путин в Украйна, докато Светият престол призоваваше за постигане на мир, припомня Франс прес. Но когато папа Франциск в даден момент прикани Киев да има смелостта да вдигне бялото знаме, това разгневи украинците, припомня още агенцията.

От 2010 г. насам най-малката държава в света прие на два пъти лидери на страни в конфликт. През 2014 г. например израелският и палестинският президент Шимон Перес и Махмуд Абас посадиха маслиново дръвче във ватиканските градини под погледа на папа Франциск. Това беше възприето като опит на папата за умиротворяване на страните в израело-палестинския конфликт. Девет години по-късно конфликтът ескалира рязко с нападението на „Хамас“ срещу Южен Израел, последвано от войната в Газа и израелските операции на Западния бряг, от кратък конфликт и в Ливан и от ракетни атаки от страна на йеменските хуси и на Иран срещу Израел.

През 2019 г. папа Франциск прие във Ватикана враждуващите страни в конфликта в Южен Судан, но напрежението в тази страна не спира да тлее сега, в допълнение на войната в съседен Судан.

Папската дипломация е една от най-древните в света, отбелязва френското издание „Депеш“. Още през 1494 г. папа Александър Шести изигра централна роля в международните отношения по време на преговорите за разпределяне между Испания и Португалия на новооткритите земи отвъд Атлантика чрез Договора от Тордесиляс. В съвременната история папа Йоан Павел Втори беляза съзнанията с подкрепата си за „Солидарност“ – първия свободен синдикат в Източна Европа. А по-наскоро папа Франциск допринесе за посредничеството между правителството на Колумбия и бунтовниците от Колумбийските революционни въоръжени сили (ФАРК).  Но позицията на Франциск относно войната в Украйна беше критикувана. Той беше сметнат за прекалено предпазлив спрямо Русия. Така например през 2022 г. той намекна, че „лаят на НАТО на прага на Русия е улеснил гнева на Кремъл“, допълва изданието.

Според историчката Лаура Петинароли държавите по света проявяват силен интерес към Ватикана, особено във време на конфликт. Така например по време на Първата световна война Великобритания е изпратила представител в Рим, за да се възползва от информациите, с които е разполагал Светият престол относно конфликта. През Втората световна война президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт изпраща емисар в Светия престол със същата цел, припомня френското издание.

Способността на Ватикана да диалогира с всички играчи, в това число и най-изолираните, го превръщат в уникален посредник на световно ниво дори и когато понякога влиянието на Ватикана остава дискретно, посочва „Депеш“.

Ако Ватиканът сега не се превърне в сцена на преговорите между украинците и руснаците, то други страни в конфликт биха могли да изберат да разрешат спора си на ватиканска земя. Или пък на територията на заобикалящия го Рим. Мелони вече предложи например Рим да е домакин на среща на върха между ЕС и САЩ за разрешаване на спора за митата. Тръмп наложи 20-процентни допълнителни мита на ЕС, а после ги отмени за 90 дни, като останаха в сила само 10-процентните реципрочни мита. Когато след интронизацията на папа Франциск в Рим се срещнаха Фон дер Лайен и Ванс в присъствието на Мелони това породи очаквания, че Тръмп в крайна сметка ще се откаже от допълнителните мита за ЕС. Но вчера известният с обратите си в мисълта американски президент заплаши ЕС с налагане на 50-процентни допълнителни мита на европейския внос към САЩ в допълнение на 10-процентните действащи мита. Тръмп каза, че това може да се случи още на 1 юни. В пост в социалната си мрежа „Трут соушъл“ той заяви, че е много трудно да се преговаря с ЕС, който е бил създаден на първо място да се възползва от САЩ от търговска гледна точка. Тръмп добави, че разговорите между двете страни сега не водят до никъде, припомнят Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве. За продуктите (на европейски компании – бел. ред.), произведени в САЩ, няма да има допълнителни мита, поясни все пак Тръмп. Президентът на САЩ обвинява от край време ЕС за неговите „силни търговски бариери, значителни ставки на ДДС, нелепи корпоративни санкции, немонетарни търговски бариери, валутни манипулации, несправедливи и неоправдани съдебни дела срещу американски компании“, които са довели до значителен търговски дефицит при търговията с общността, което Тръмп смята за „напълно неприемливо“.

Ако нито Ватиканът, нито Рим все пак станат сцена на преговори по важен въпрос, то те ще продължат да са магнит за вниманието заради Юбилейната година. Заради нея в Рим бяха ремонтирани редица площади – „този пред гара „Термини“, площад „Навона“ в центъра на града, площадът пред „Сан Джовани ин Латерано“, площад „Пиа“ между замъка „Сант’Анджело“ и булевард „Кончилиационе“, водещ към базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Бяха реставрирани и статуите на моста „Сант’Анджело“, водещ към замъка „Сант’Анджело“, както и фонтанът „Треви“.

Източник: БТА