България
Ако има част от Конституцията, която не е добре измислена, то е за съдебната власт, смята политологът д-р Теодор Славев

Ако все пак има част от Конституцията, която не е добре балансирана или да го кажем направо – не е измислена добре – то това е частта за съдебната власт. И през годините виждаме постоянно това, чрез неправомерно влияние в съдебната власт. Това каза в интервю за БТА политологът д-р Теодор Славев, анализатор в Българския институт за правни инициативи, по повод Деня на Българската конституция и професионален празник на юристите.
В обобщение политологът посочва, че сегашната ни Конституция е добра, можем да се гордеем с нея като общество и да си пожелаем тя да бъде защитавана и укрепвана чрез приложението ѝ.
По отношение на проблема с политическото влияние в съдебната власт, според д-р Славев той е в две посоки – първата е да се мобилизира обществен натиск, за да се изиска независимост от системата и втората е да се направи реподбор на кадрите в системата.
През годините Конституционният съд се доказа на висотата на отредената си роля, но проблемът е, че все повече той започва да служи като инструмент за филтрация на политическото напрежение, коментира още д-р Славев. Той допълва, че неудобните теми се изпращат в Конституционния съд, от когото се очаква не да прави проверка за законосъобразност, а да решава политически въпроси, което не е редно.
„Ние сме свидетели как народните представители все по-често приемат законодателство, дори напълно със съзнанието, че то е противоконституционно, и чакат нещата да се развият от само себе си, тоест да се види дали някой ще се обърне към Конституционния съд“, каза още Славев.
По темата за „брокерите“ в съдебната система политологът заяви, че очаква това да бъде отразено в следващия доклад на Европейската комисия по механизма за върховенство на правото, който според него е пренебрегван от институциите ни.
Следва пълният текст на интервюто:
Ако Конституцията се пишеше днес, с какво щеше да е по-различна от написаната през 1991 г. и дали непременно би била по-добра?
– Щеше да е по-различна най-малко, защото хората, които биха я гласували, щяха да са други. Новата ни Конституция се приема във време на структурни и системни промени във всички обществени системи, тя дава рамката и началото на т.нар. преход към пазарна икономика и либерална демокрация. Конституцията ни отговаря на всички стандарти именно за такава институционална инфраструктура, която да овластява свободни граждани и да защитава техните неотменими права и свободи. Отделен въпрос е дали това действително се случва, но проблемът не е в самите текстове на Конституцията, а в това как се прилага тя. Парадоксално е, че когато се приема Конституцията от 1991 г., при огромно политическо напрежение и разделение, народните представители съумяват да намерят правилния баланс, водени от разбирането за създаване на демократична държавност. Не съм сигурен, че в момента може да се намери консенсус по толкова фундаментални теми. Политическо разделение днес е дисперсирано сред множество субекти, не всички от които са партии, а политическият конфликт е съсредоточен в битови въпроси и подчинен на тясно-партийна логика. Друг проблем е и с компетентността на хората, които избираме да ни представляват и които опорочават законодателния процес – погледнете само стенограмите от Великото Народно събрание и кръглата маса, какъв изящен и задълбочен език, и вижте как се говори днес от политиците. Потресаващо е. Ако трябва да обобщя с едно изречение – сегашната ни Конституция е добра, можем да се гордеем с нея като общество и да си пожелаем тя да бъде защитавана и укрепвана чрез приложението ѝ.
Възпиращ механизъм ли е Конституцията тогава, когато законови промени са приети заради общественото мнение и доколко е порочна тази практика?
– Конституцията е и такъв възпиращ механизъм, но ние сме свидетели как народните представители все по-често приемат законодателство, дори напълно със съзнанието, че то е противоконституционно и чакат нещата да се развият от само себе си, тоест да се види дали някой ще се обърне към Конституционния съд. През годините Конституционният съд се доказа на висотата на отредената си роля, но проблемът е, че все повече той започва да служи като инструмент за филтрация на политическото напрежение. Неудобните теми се изпращат в Конституционния съд, от който се очаква не да прави проверка за законосъобразност, а да решава политически въпроси, което не е редно. Такъв пример беше с Истанбулската конвенция, когато породеното от брокери на политически страх обществено напрежение не бе решено с инструментите на политическия процес, а бе изпратено в Конституционния съд, който я отхвърли с изключително спорни аргументи. Тоест ние сме били свидетели дори и на превратно използване на Конституцията и Конституционния съд – вместо да служат като бариера пред законодателство, което ограничава непропорционално права и свободи, те се използват с такава цел, което е много опасно.
Сведено до минимум ли е политическото влияние в съдебната система или напротив и има ли решение тези проблем?
– Ако все пак има част от Конституцията, която не е добре балансирана или да го кажем направо – не е измислена добре – то това е частта за Съдебната власт. И през годините виждаме постоянно това, чрез неправомерно влияние в съдебната власт. То не е само политическо, то идва и от икономически, олигархични кръгове, а както видяхме и около убийството на Мартин Божанов – Нотариуса и Пепи Еврото, влиянието идва и от обикновени престъпници. Избухването на скандалите в някакъв смисъл е положително, защото чрез тях ние като общество разбираме колко дълбоки са проблемите в тази система. По-важно е какво се случва след това и за мен в българското общество и институции има регрес. Нито Висшият съдебен съвет има адекватен отговор на проблемите, а темата като че ли вече не е централна за обществото. Решението на проблема с политическото влияние е в две посоки – първата е да се мобилизира обществен натиск, за да се изиска независимост от системата и втората е да се направи реподбор на кадрите в системата. Ние нямаме представа колко дълбоки са тези мрежи, до кои магистрати са достигнали, а тези отговори трябваше да ни даде Висшият съдебен съвет, който в настоящия си състав произвежда единствено скандал след скандал.
„Брокерите“ в съдебната система, те ли са най-неотложният ѝ проблем?
– Да, определено това е скандално и очаквам, че ще бъде отразено в следващия доклад на Европейската комисия по механизма за върховенство на правото, който е пренебрегван от институциите ни. Не виждам как обществото и отделните граждани могат да очакват да получат справедливост от магистрати, за които има публична информация, че кадровото им съществуване в системата е порочно. Системата има механизми за самоизчистване, но тя не ги прилага, защото органите, които трябва да го направят – Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него са също част от тази желязна мрежа на зависимости. И понеже не знам каква е дълбочината и обхвата на тази мрежа, в системата трябва да се направи изцяло реподбор на кадрите и обективна оценка за всеки един. Това обаче не може да стане от самата система, затова трябва и политическа воля. Но в най-голям интерес именно на корумпираните политици е тази реформа да не се осъществи. Затова като граждани трябва да изобличаваме такива случаи, да подкрепяме тези магистрати, които свидетелстват за тях, и да настояваме за политическо решение на проблема.
Източник: БТА
България
Не трябва да призоваваме кръвта на убитите преди сто години във връзка с наши текущи политически цели, заявиха от „БСП-Обединена левица“ в отговор на декларации на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ

Загубата на човешки животи винаги би могла да бъде повод за обществено помирение. Няколко пъти призоваваме от тази трибуна, че не бива и не трябва да призоваваме кръвта на убитите преди сто години във връзка с наши текущи политически цели и задачи. Това заяви Галин Дурев в декларация от името на „БСП-Обединена левица“ по повод 100-годишнината от атентата в църквата „Света Неделя“ в отговор на декларациите, направени преди това от страна на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Всички ние оценяваме това историческо събитие като едно от най-трагичните в българската история, но все трябва да споменем, че то се развива в специфичен исторически контекст. В този период България е обхваната от кръвопролитна гражданска война и ние не бива да отричаме тази историческа действителност, посочи депутатът.
Нека си припомним, че събитията, предшестващи този атентат, са кървавото потушаване на Юнското и Септемврийското въстание. Нека си припомним, че в България в този период действа Закон за защита на държавата, чрез който тогавашното правителството на Александър Цанков се разправя с политическата опозиция в страната, добави Дурев.
Не трябва също така да забравяме, че именно това незаконно и противоконституционно правителство на България, което идва на власт с държавен преврат, след убийството на министър-председателя Александър Стамболийски, е напълно изолирано от международната общност, която дори отказва да финансира България във връзка със справянето с бежанската криза, добави той. Дурев настоя, че за да вървим като общество напред, трябва да се върнем към помирението, трябва да помислим какви са изводите от този период. Няма как да търсим брод един към друг, да градим нашето бъдеще, ако от програмите по български и история се изхвърлят неудобните истини, добави той и каза, че освен атентатът в църквата трябва да бъдат осъдени всички форми на политически репресии над гражданите.
Нека помним, че насилието ражда насилие и нека в днешните си политически действия не призоваваме кръвта на убитите в името на текущите ни политически цели, добави Дурев.
/ВД/
Източник: БТА
България
Община Сливен приема бюджет от 224 млн. лв. за 2025 г., таксите за битови отпадъци се увеличават с 58%

Община Сливен ще разполага с бюджет от 223, 9 млн. лв. през 2025 г., което е с 12, 6% повече спрямо 2024 г., според проекта за бюджет, подготвен за публично обсъждане на 22 април, съобщиха от общинската администрация.
Средствата ще подкрепят образование, социални грижи и инфраструктурни проекти. Таксите за битови отпадъци нарастват с 58%.
Общите приходи включват 157, 2 млн. лв. за делегирани от държавата дейности, от които 137 млн. лв. са субсидии от централния бюджет, и 66, 7 млн. лв. общински приходи. Сред местните приходи общият размер на местните данъци достига 16, 6 млн. лв., а приходите от данък върху недвижимите имоти възлизат на 6, 6 млн. лв. Таксите нарастват с 43, 4% до 12, 8 млн. лв., главно заради 58,6% ръст в таксата за битови отпадъци, която достига 11 млн. лв.
Други такси, като тези за детски кухни и гробни места, също отбелязват увеличение – съответно с 22, 3% и 33, 1%.
Разходите са разпределени с приоритет към образованието – 106,3 млн. лв. (+8.6%), социалните грижи – 25, 5 млн. лв. (+20, 3%), и благоустройството – 33, 5 млн. лв. (+11, 7%). Капиталовите разходи от бюджета възлизат на 11, 7 млн. лв., като ключови проекти включват реконструкция на улици, благоустрояване на квартали и модернизация на детски градини. Допълнително 24, 7 млн. лв. от европейски фондове ще финансират инфраструктура, включително „Индустриален парк Сливен“.
Гражданите могат да се включат в обсъждането на бюджета на 22 април в зала „Май“.
Източник: БТА
България
Върховенството на правото, справедливостта и силните демократични институции са основата на всяко свободно и устойчиво общество, заявява премиерът Желязков

Върховенството на правото, справедливостта и силните демократични институции са основата на всяко свободно и устойчиво общество, заявява премиерът Росен Желязков на официалната страница на Министерския съвет във Фейсбук по повод Деня на Конституцията.
Желязков честити и професионален празник на юристите в България.
На 16 април, когато отбелязваме приемането на Търновската конституция – първата стъпка към изграждането на модерната българска държавност, отдаваме почит на мъдростта и прозорливостта на онези, които положиха фундамента на парламентарната ни демокрация, посочва министър-председателят. По думите му правото не е просто система от правила – то е гарант за човешкото достойнство, свобода и равенство. Ето защо правосъдието е сред ключовите приоритети на правителството.
Работим за ефективна, прозрачна и справедлива съдебна система. Нашите усилия са насочени към ускоряване на съдебните процеси, разширяване на електронното правосъдие, въвеждане на по-строги мерки срещу домашното насилие и родителското отчуждение, както и към развитие на съдебната медиация като форма за справедливо и бързо разрешаване на спорове, отбелязва премиерът.
Той изказва искрено признание и благодарност към всички правни специалисти – съдии, прокурори, адвокати, нотариуси, юрисконсулти, преподаватели – за тяхната всеотдайност, висок професионализъм и принос в утвърждаването на правовия ред. Вярвам, че с общи усилия ще продължим да градим и отстояваме устоите на правовата държава, пише още в социалната мрежа премиерът.
По-рано днес председателят на Народното събрание Наталия Киселова заяви пред депутатите, че на 16 април 1879 г. в Търново е приета първата българска Конституция, така се поставя началото на националния ни конституционализъм. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си, оттогава до днес българската държава е имала четири основни закона, отбеляза тя.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
ЕС е за преговори със САЩ, но ще наложи мита от 25% върху американски внос
-
Спортпреди 1 седмица
Волейболният Нефтохимик прекрати договора на капитана си Аксел Трухчев по взаимно съгласие
-
Българияпреди 1 седмица
Необходимо е да позиционираме страната ни като дестинация за високотехнологични инвестиции в областта на изкуствения интелект, заяви президентът Радев
-
Българияпреди 1 седмица
Над два килограма суха тревиста маса е открита от служители на полицията в Благоевград
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как и защо Джеф Безос промени отношението си към Доналд Тръмп
-
Балканипреди 1 седмица
Кая Калас от Тирана: Присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. е реалистична цел
-
Българияпреди 4 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговската война на Тръмп заплашва с глобална рецесия